Защо в Холандия успяват да правят сложните неща добре? Въпросът е отворен, но на мен ми харесва този вариант: тук отдавна водят война с водата, за която са необходими съвместни действия на различни хора. Векове борба са научили хората да преговарят по между си и да планират.
Районът IJburg се намира на 15 минути път с трамвая от централната гара на Амстердам, а само преди 30 години тук е имало само вода. Нека да видим, защо холандците воюват с водата!
Историята
Започват да запълват района през 1996 г., а първите жители се заселват през 2004 г.
2000 г. и 2019 г. – добре се вижда насипът на следващия остров под новия квартал.
Статистика и съвременни стандарти
Днес тук има 18 000 домакинства и 45 000 жители:
В новите квартали трябва да има 40% жилища за социално слабите, 40% за средната класа и 20 , които да бъдат предложени на свободния пазар. Градската управа сама изготвя плана на новите квартали: вертикална планировка, брой апартаменти, етажност и т.н. Строителят избира начина на застрояване, фасадите и други подобни детайли.
За новите проекти са въведени условия за проектирането на велопаркинги: 1 място за велосипед за всеки 25 кв.м. Паркингът за автомобили може да бъде и напълно премахнат от проекта, ако наблизо има трамвайна или жп линия, или друг добър обществен транспорт.
Градът провежда самостоятелно изследвания относно техническите възможности за застрояване, нивата на шум и вятър. В зависимост от резултатите се изработва и градоустройствения план.
Тук не е прието всички сгради в един квартал да имат еднакъв облик – трябва да има разнообразие, за това и фасадите са различни, дори в рамките на един и същ квартал.
Комисия по естетика отговаря за красотата и разнообразието като се ръководи от документът „Красотата на Амстердам“. Във всеки квартал има собствен план. В комисията са включени хора с различни професии, мандатът им е 3 години с възможност за преизбиране, а членовете са само 5.
Транспорт
Тук въпросът с транспорта се урежда още преди началото на строителството. Това е нормална практика в Европа, за нещо подобно Ви разказах, като дадох за пример Стокхолм. Но този остров е доста специфичен дори по местните критерии – тук няма нормална велосипедна връзка с центъра на града. Всички се возят с трамвая.
За трамвая има специално изграден тунел до централната гара:
Сутрин е доста натоварен:
На острова той се движи по централната улица. Дори може да бъде наречен „скоростен“ по местните критерии – изолиран е от хората чрез храсти, между спирките може да вдигне до 50 км/ч, а на светофарите е с приоритет:
А това е бъдещия коридор към новия остров, който сега се запълва.
Междувременно за трамвая е направено временно депо с тоалетна за ватманите и място за престой в случай на повреда:
Това е главната улица на града, за автомобилите е оставена една лента с разширение преди завоя. В дизайна и разпределението на пространството ясно личи местната йерархия: големи тротоари със зеленина и велоалеи, една лента за автомобили за преминаване и разтоварване и трамвай също със зеленина. Искате ли да живеете на подобна улица?
У нас е прието да се разширява улицата до достигане на желания брой ленти, но това е скъпо и глупаво. На улица със светофар най-тясното място е на кръстовището. Необходимата Ви пропускателна способност може да бъде постигната чрез разширяване точно преди кръстовището, а не на цялата улица:
Както Ви казах с велосипедните нещата са малко тъжни – може да си тръгнете с тях от острова, но връзката с центъра е неудобна и дълга. Но това не означава, че са забравили изобщо за велосипедите! Това добре се вижда по паркираните велосипеди пред магазините – те се ползват доста активно вътре в самия квартал.
„Как да взема децата от училище с велосипед, а и да купя хранителни продукти?“ Ето така:
Това е велопаркинг пред училището:
Велосалеи има само по главните улици:
Вътрешните улици са с такъв дизайн, че можете безопасно да се движите по тях. Тук няма пешеходни пътеки, а хората могат да стигнат до всяко място и вместо куп знаци има разбираем дизайн.
С помощта на покритието ясно са разграничени класовете улици: асфалт – главната улица с обичайните предимства, павета – улица в жилищен район с ограничение 15-30 км/ч.
Разнообразие в паветата:
У нас, подобна улица ще я засипят с бетон – по-просто и по-бързо е, тук обаче използват разнообразие от материали – а водата се оттича през пролуките. За сметка на това, тук почти няма локви и не се нарушава екосистемата.
Места за паркиране има само по улиците в жилищните зони, но дори и тук са разделени посредством озеленяване.
Паркингът е платен – 3,5 евро/час. За живеещите тук има други условия.
Разнообразие от апартаменти
През 20 век холандците се „опариха“ от социалните проблеми на типовото застрояване – искаха град-градина, а получиха гето. В момента тези райони масово се ремонтират, но за това ще имам отделен пост. В новите жилищни квартали активно се смесват различни социални групи, като се създават и разнообразни по вид жилища.
Има познатите ни вече сгради с входове и апартаменти:
Видът им се различава и няма две срещнете две еднакви сгради:
Холандците много обичат сгради – тип галерия. Твърди се, че местните архитекти често са вдъхновявани от авангард и функционализъм.
По-рядко се срещат високи сгради с много апартаменти, ако има такива, то те са разположени предимно покрай главните улици.
Във вътрешността на квартала етажността спада, появяват се сгради от типа на кооперации за няколко семейства.
Тази сгради имат вход на общата улица, а отзад са разположени малки участъци за паркиране, съхранение или за разположение на батут или грил.
За да няма постоянен трафик през вътрешните улички, те се разбиват на пешеходни участъци:
Това не е нито улица, нито двор. На снимката ясно може да видите три вида жилищни сгради: малка къща, кооперация и блок с апартаменти на заден план.
Друг пример за вътрешно дворче.
Понякога се среща и компромисен вариант: многоетажен блок, но първите етажи си имат собствен вход.
Хората активно допълват улицата с мебели и растения – красота!
Ето една интересна история: на жителите бяха предоставени сгради, на които те сами да изберат дизайна. Бяха им наложени някои ограничения, но като цяло имаха свобода при избора на дизайн и материали. В резултат от което се получи модерен квартал, но разнообразен като в историческия център, всяка сграда е уникална сама по себе си.
Колкото е по-малък парцелът и сградата, толкова по-гъвкаво е застрояването и застраховането срещу криза. През 2008 г. банковата криза силно порази строителните компании, много от строежите в квартала изостанаха, но именно тях хората достроиха за собствена сметка, и кризата най-слабо им се отрази.
Искам да Ви припомня, че нивото на автомобилизация в Холандия е като в България. Само че тук никой не изисква за себе си безплатен паркинг. Ако искаш да имаш място за паркиране – тогава си плати. Някои строят гаражи, други просто си паркират колата на своята моравата, а някои си прави дворче, в което да отдъхва:
Може и да се присмеем на холандците, че при този жесток дефицит на земя, не строят многоетажни блокове, но плътността на застрояване тук е доста висока. Почти няма пустеещи пространства – застроена е почти 90% от земята. Това се вижда доста добре на спътниковите снимки.
Земята може да се използва по различен начин, например строят блок със 100 апартамента, а наоколо всичко пустее. А тук, вместо това ще построят 20 жилища по-малко и ще използват цялото пространство, така че да създадат по-благоприятна среда за живеене.
Функции
Кварталът е предимно жилищен, но е не съвсем. На централната улица са разположени много и разнообразни бизнес начинания – от супермаркети до рибни ресторанти. Дори има няколко малки площади.
Има няколко офис сгради и дори колеж.
Черната сграда е хотел. Тя отдава значимо място на екологичността – килимите са от бивши рибарски мрежи, глината за чашите е предоставена от всички творчески ателиета в града, вентилацията е благодарение на естествената циркулация на въздуха, сградата сама си произвежда електроенергия и т.н.
Тук има и малък пристан за яхти:
В Амстердам е напълно възможно да живееш до канала и да си паркирах лодката под прозореца, дори и в този квартал:
Дори има специална школа по ветроходство:
Кварталният център:
Училище и парк
За новото училище имах отделен пост. Тук принципите са същите:
Това е гимназията, тя излиза на улицата и има малък двор:
В двора има дори зеленчукова градина:
Училището е точно срещу местния парк:
Получава се добра комбинация: децата контактуват с парка, тук се провеждат някои от уроците, паркът е пълен със живот и се използва едновременно от училището и местните жители – не е нужно да се отделя голяма територия от училището, за да се построи двор и после да се изгражда и парк за местните жители.
Видях една единствена ограда и тя беше на площадката за най-малките, но дори тук тя беше дублирана с храсти, за да не се набива на очи.
В парка няма излишни неща и е напълно функционален. Няма ярки съоръжения за игра:
Не измислят занимания за децата, а по-скоро им дават простор да фантазират на воля:
Ако сте забелязали тук няма обичайните за нас дворове, цялата площ се застроява. За това пък до парка може да се стигне пеш.
На какво ни учи този квартал
Първо, на красота. Съвременните квартали могат да бъдат разнообразни и красиви. Освен това, Холандия е една от малкото страни, чието застрояване има собствена идентичност: то може да бъде отличено от английското, немското или американското. В много отношения това се постига благодарение на тухлите, тук ги използват отдавна и не смятат да се отказват от тях.
Ако в някои други държави обичат да живеят на високо, за да не виждат хората и улиците, то тук архитектурата и улиците се създават заради красивата гледка. Каналите, дърветата, паветата, тухлите и другите детайли изглеждат фантастично през прозореца. Точно за това, жилищата на първите етажи тук струват по-скъпо.
Тук земята е малко и хората добре разбират цената й, но освен това осъзнават и важността на качественото застрояване: каквото построят днес ще се отрази на вида на квартала в следващите десетилетия, а дори и столетия. За разлика от Азия, тук застрояването тече от векове – това предполага и гъвкавост в решенията. Например, сграда с апартаменти на първия етаж, лесно може да бъде преустроена в такава с магазини и обратно, ако е необходимо.
Никой не се опитва да застрои възможно най-много квадратни метра за рекордни срокове, бързането може да се превърне в бомба със закъснител. За това жилищата са скъпи, но част от тях се предоставят за социални нужди – без смесването на класите в рамките на един квартал, може да се получи квартал за бедните или гето за богатите.
Холандците създават устойчиви градове: взетите днес решения не създават проблеми за бъдещите поколения. Много ми се иска да се поучим от тях.
Поради тази причина всеки път препоръчвам ако е възможно да се отиде в Холандия за обучение.
