Идеалният жилищен двор е без паркинг

В статията за паркингите споменах, че всички те трябва да бъдат платени, а много от читателите ме попитаха, какво да правим с дворовете. Отговорът ми е: паркингите във всички дворове трябва да са платени или въобще да ги няма. Хайде да се разберем!

Искам да Ви разкажа за идеалния двор. Веднага ще кажа, че няма да си губя времето с юридическите аспекти, тъй като сега законодателството не е съвършено, но това не означава, че не можем да си поставим цел.

Като начало трябва да се определи на кого да принадлежи двора. Дворът трябва да е собственост на жителите и да се управлява от тях. Само живущите в сградата, към която е двора, могат да го направят идеален. В идеалния двор всички въпроси трябва да се решават от живущите и никой кмет няма да има право, без тяхното съгласие, да поставя жълто-зелени огради или да отсича дърветата.

И така, нека си представим, че живущите в сградата са се обединили, оформили са правата си над земята и са решили да въведат ред в двора. Какво да правят с пракинга? Трябва ли изобщо да има паркинг в дворовете? В такова количество, в каквото са в момента – не трябва. Дворните места в големия град имат много функции, а тези функции имат различни приоритети. Например, функцията за отдих е много по-важна от тази, да се складират личните автомобили на неголям процент от живущите наоколо.

Разбира се, самите живущи трябва да определят какви пространства ще бъдат отделени за детски и спортни площадки в техните дворове и какви за паркинг. Каквото искат – това и ще видят: площад с фонтан или стоянка за автомобили.

На това място обикновено собствениците на автомобили започват да излагат глупави аргументи, че тогава трябва да се плаща и за детските площадки, и за ползването на тротоара. Не, не трябва. Има потребности, необходими за човека, а има и излишни такива. Да можеш да се разхождаш, да се занимаваш със спорт, да общуваш – това са необходими човешки потребности. Кой го е решил? Нашето прекрасно общество е решило така. Ние уважаваме възрастните и се грижим за децата. Отстъпваме място в обществения транспорт на по-слабите и защитаваме жените. Но когато стане дума за градска среда всичко се обръща. Всички почват да плюят по пенсионерите и децата. Възможността да паркирате под прозореца си е излишна потребност, според мен.

Ако не сте инвалид, не виждам нито една причина, защо е необходимо да поставите колата си, точно под прозореца. Защо да не походите 5 минути до входа? Още повече, че това е полезно за офисния планктон, който цял ден седи на бюро.

Ако освободиш двора от колата си, ти го предоставяш на децата, възрастните, жените. Това е толкова естествено, както е отстъпването на място в метрото или автобуса.

Защо паркинга трябва да е с най-нисък приоритет? Нека да видим, кой изобщо ползва двора и за какво. Основно, той се използва от тези, които нямат възможност да отидат надалеч – това са пенсионерите и децата.

В двора родителите се разхождат с децата си. Всеки, който има деца, ще знае защо това е необходимо. Това е естествена потребност, която дворът трябва да осигури. Трябва няколко пъти на ден да се разхождаш с детето, а когато няма нормален двор е неудобно да се ходи надалеч. Когато децата пораснат, те започват сами да се разхождат. Ако няма нормални условия за разходка в двора, децата няма да спрат да се разхождат, а просто ще се прехвърлят в друг двор, или на строителни обекти, или в мазета. Детето не може да избяга в центъра на града или да отиде да пие кафе, за разлика от щастливият възрастен, собственик на автомобил. Поради тази причина, дворът трябва да е безопасен, с много възможности за активна игра за деца в различни възрасти и техните родители. Необходимо е да се осигури комфорт и безопасност за децата и смятам, че относно това няма спор.

Не бива да забравяме и възрастните хора. Те също използват двора и нямат друг избор. Пенсионерите не могат да пътуват на далеч и те нямат друга алтернатива, освен да излязат пред входа, да поседят на скамейката и да разговарят с приятели. Да се мисли за възрастните хора у нас не е прието. Хората паркират направо пред входа, тъй като им е сложно да повървят 5 минути до вратата.

Освен това в дворовете няма място и за младите, силните и здравите. Тези, които сега използват дворът изключително и само за паркиране. Те няма какво да правят в двора и не гледат на него като на място, където доброволно да си прекарат времето. Но ако в двора имаше хубави спортни площадки, места за отдих, работа или игра, хората биха прекарвали повече време там.

Паркирането на автомобилите в двора с нищо не допринася за общото му състояние, дори вреди. Разваля гледката, колите оказват отрицателно въздействие върху околната среда, постоянното движение на автомобили в двора създава опасност за хората.

Нека да вземем като аналог вашата вила или извънградски участък. Купили сте си земя, построили сте си къща и трябва да помислите за паркирането на вашия автомобил. Бил съм в много вили, но никъде не видях хората да асфалтират пред тях площадка за паркиране на всички коли на членовете на семейството и гостите. Обикновено е построен красив гараж, в който автомобилът да бъде защитен и да не разваля гледката от прозореца. Както и не видях никъде колата да е паркирана пред входа на вилата или на моравата. Това е логично, тъй като хората разбират какво е това – комфортна среда. Те се опитват да създадат такава на своята земя, в квартирата си, във вилата. Поведението им обаче кардинално се променя щом заговорим за градска среда.

Трябва да се разбере, че да се осигурят места за паркиране за всички желаещи е невъзможно. Паркингите заемат твърде много място. За едно паркомясто се отделят поне 15 квадратни метра. В сравнение с него, за едно работно място се отделят 10 квадратни метра. Средно на един човек се падат 25 кв.метра жилищна площ. Сега всички имате за задача да погледнете през прозореца и да изчислите колко места за паркиране са необходими за вашата сграда.

Мога да дам пример. Навремето живеех в 18-етежна сграда. Ако не ме лъже паметта, на всеки етаж имаше по 10 апартамента. Т.е. в сградата имаше 170 апартамента с площ между 80 и 250 кв.метра.Сградата беше нова и ако си представите, че във всеки апартамент има само по една кола, то живущите в сградата е трялвало да паркират 170 коли. Да не говорим, че в нашето семейство имахме 2 коли, а съседът три. Ситуацията в другите семейства беше подобна.

Ето така изглеждаше нашият двор. Целият двор е паркинг. Където можеш легално да паркираш 35 автомобила, но живущите успяваха да напъхат 50.

В дворът ни нямаше нищо друго, освен забита в центъра детска площадка, която е по норматив. Никой не използваше площадката, защото децата не обичаха да се мотаят между колите. Всички ходехме на площадките в съседните дворове, където имаше някаква зеленинка. Така че 500 живущи в тази сграда бяха лишени от двор, само и само 50 души да могат да си паркират колите под прозореца.

Сега повторете този експеримент с вашия двор и ще видите, че дворовете се превръщат в паркинги само заради комфорта на нищожно количество хора, които не са инвалиди, пенсионери или деца. Почти винаги са млади, успели и здрави хора.

Дворът трябва да бъде удобен, безопасен и в него трябва да се застъпват интересите на всички групи живущи. Дворът не трябва да се превръща в паркинг.

 

Така че какво да правим с паркингите?

Първоначално трябва да се огледа района. Има ли някаква алтернатива на паркирането в двора, до която може да се стигне пеша. Почти сигурно е, че има стоянки, където може да се купи място. Може да има и платен паркинг на градската улица. В такъв случай има възможност да се паркира някъде в близост до двора, а в самият двор паркирането да се забрани. Могат да се оставят места само за паркиране на товаро-разтоварителни машини, за гости и за инвалиди.

Ако имаме ситуация, в която няма алтернатива на паркинга в двора, то ще бъде необходимо да се предвидят няколко места в двора, но те да бъдат платени.

Ако живущите в сградата решат, че могат да пожертват част от скъпоценната си земя за паркинг, то те трябва да получат нещо в замяна. Представете си, че в двора има само 20 места за паркиране.Ще има много повече желаещи да ги получат. Тогава те ще могат да се отдават за месец под наем. Наемът може да се определи от живущите. Събраните пари могат да се използват за благоустройство на останалата част от двора. За радостта да паркираш под прозореца, ще трябва да се плати.

Важен момент тук е този, къде ще отидат парите. Към платения градски паркинг има много претенции, тъй като не е ясно къде отиват парите. Ако парите от паркингите остават в общината и хората виждаха реалните подобрения, които се извършват с тях, щеше да има по-малко недоволни. Историята с дворовете е аналогична. Важно е парите да не потъват в градския бюджет, а да остават при живущите в сгардите, които сами да решават какво да купят тази година – нова беседка или фитнес-уреди.

Това ще реши проблема с завлядяването на места за паркиране в дворовете. Ако не можем да се преборим с желанието за паркиране на таратайки под прозорците, то това желание трябва да се легализира и от него да се извлече полза.

Но отдаването под наем на парко-местата може и да не е много ефективно. Местата са малко, ще ги купят тези, които имат пари и няма да ги използват на 100 процента. В дворът може да има почасово паркиране, както в града. Може да се направи и така – колкото повече стоиш, повече плащаш. Това е сложно, но ефективно. Например, първият час може да е безплатен. Вторият и третият да са символична сума. За през нощта – 5 лева. Но ако решиш да оставиш колата си за седмица и да заминеш на почивка, то трябва по-дълбоко да се бръкнеш. Ако погледнете във вашия двор ще видите, че много от автомобилите просто заемат място, а собствениците им въобще не ги карат. Някои оставят колата за зимата или по време на отпуската. Това е непозволено разхищение на ресурсите. Може да се въведе аукционна система като в Сан Франциско. Т.е. колкото по-малко свободни места остават, толкова по-скъпи са те.

Специалистите трябва да помислят над тези въпроси, за да се открие оптималния вариант. Трябва да осъзнаем, че дворовете ни са окупирани от собствениците на автомобили, а ние въобще не обръщаме внимание на това. Никой нищо няма да направи, докато вие не промените отношението си към обкръжаващото ви пространство. Разбира се, от дребнавите мошеници никой няма да е в състояние да вземе пари за паркиране в двора, те по-соро ще асфалтират моравата, за да могат всички да са доволни. Докато не промените собственото си отношение към дворовете, там ще има вечен паркинг.

Нищо ново не ви казах. Да има идеален двор е съвършено естествено желание за човека. Всеки ще живее с удоволствие в елитен жилищен комплекс, където в двора вместо паркинг има съвременно благоустройство. Всеки, който отива на почивка, иска гледката през прозореца да е на море или планина, при това мнозина доплащат скъпо за красиво изложение. Всички разбират какво е комфортна градска среда. Въпреки това, като се приберат в къщи хората изведнъж губят човешкия си облик и започват да се съревновават кой повече ще насере под прозреца си.

Дворът трябва да е за хората.

 

Разпространявайте този пост, постепенно ще се преборим със ситуацията и хората ще започнат да уважават себе си и тези около тях.

 

* Оригиналът е от блога на Илья Варламов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *