Ще бъдат ли доволни потомците на новите райони?

Основният проблем на новите райони в българските градове се крие не в лошата архитектура, неудобните междублокови пространства или ужасното транспортно обслужване – това са последствия от един прост, но изключително важен проблем: никой не мисли какво ще стане с тези сгради и жилища след като бъде готов обекта. За някои е важно бързо да продадат апартаментите, а други да отчетат нов рекорд по предадени квадратни метра.

Най-печалното в случая е, че потенциалните купувачи също не мислят за бъдещето по време на покупката. Това е едно от най-важните вложения в живота на човек, но всички гледат само първоначалната цена и не мислят за възможните проблеми и загуби. Ето защо въпросите свързани с паркирането, детските градини, сутрешните задръствания или отсъствието на зелени площи, възникват не по време на покупката, а след година-две – когато хората изведнъж осъзнават печалната реалност. И това е само върхът на айсберга, тъй като жилището трябва от време на време да бъде ремонтирано, да се управляват общите части и т.н.

Днес искам да Ви покажа района Хамарби Щьостад в Стокхолм. Тук не са бързали с проекта и завършването му, за сметка на това се е получил балансиран и устойчив към измененията пълноценен градски район.

В началото на 1990 г. кметството на Стокхолм взема решение за превръщане на старата промишлена зона в съвременен жилищен еко-район. Днес тук почти всичко е застроено и заселено:

От промишленото минало са останали само крановете:

Сортирането на боклука и транспортирането му става с помощта на вакуум в подземен колектор. Няма неприятни миризми или паразити, живущите не се събуждат сутрин от грохота на боклукчийските коли, а компаниите не харчат излишни пари за бензин.

Вътре в сградите има специални дисплеи, които показват потреблението на домакинството. Всеки може да види данните си и да намали нивото на потребление.

Правилна водосточна тръба

Тук има планирано застрояване, така че междублоковите пространства да не са затворени с огради, а със самите блокове. От едната страна обикновено има общ вход към двора. Автомобили няма, за това пък има доста паркирани велосипеди:

Има специално пригодени места, на които можете да се събирате с приятели, но с предварително запазване. Дори е без това са предвидени достатъчно много места за отдих.

Благоустройството на дворовете е просто, но дълготрайно, ориентирано е към всички жители : може да се разхождаш с детето, да си организираш вечеря за двама, да поседиш с приятели или просто да почетеш книжка. И не се притеснявайте от алкохолици в района, те няма да Ви влезнат в двора.

Без огромен бюджет тук са успели да направят комфортна среда за всеки жител:

Много от апартаментите имат свой вход и неголям участък от страната на двора. Това увеличава привлекателността на първите етажи като жилища и намалява разходите за поддръжка на двора за останабите живущи:

Големите площадки за игра са изнесени извън квартала на крайбрежната улица, в парка или до булевардите:

Много готино детско градче, е разположено до една от детските градини. На заден фон се виждат вече стари сгради 😉

През зимата много от обществените пространства пустеят – това е нормално явление за северните страни.

Но крайбрежната улица не изглежда мъртва в средата на работния ден:

Навсякъде има контакт с водата, което е много готино:

Преработването и повторното използване на отпадъците се извършва в самия район, чрез компостиране и създаване на обществени градинки. На всяко жилище се падат по 25 кв.м. зелена зона в дворчетата или прилежащите зони.

Поетапното пречистване на отпадните води позволява използването им в района за получаване на топлина за централизираното отопление. Горимите рециклирани отпадъци се изгарят, а произведената топлина преминава в отоплителната система на сградите.

50% от потреблението на електро- и топло-енергия се покрива от преработването на органичните и горимите отпадъци. Може дълго да се надсмиваме над разделното събиране на отпадъци или преработването им в района, но това позволява да се намалят ежемесечните комунални плащания.

В района има 8 начални училища, 17 детски градини и 2 средни училища, библиотека, театър, информационен център по екология, училище за умствено изостанали деца.

Освен това тук има дом за възрастни хора, медицински център за майки и бебета.

Районът е планиран с акцент върху екологичните средства за придвижване. Вече е пуснат трамвай.

Хубави тротоари и подходяща среда за пешеходци и велосипедисти.

Велоинфраструктура има само на големите улици, но качеството на платната и алеите е далеч от това в Копенхаген или Холандия.

Тук са направили компромис между удобството и безопасността – с автомобил можеш да преминеш и дори да паркираш, но за придвижване в района или из града е по-добре да използвате краката си, велосипед или обществен транспорт.

Мостовете са предимно за пешеходци и велосипедисти.

Добър пример за 100 процентова защита на пътниците – автобусът блокира движението и хората могат безопасно да преминат където искат.

Още при планирането тук е заложен моделът за всикедневно пътуване на жителите – 52 % с обществен транспорт, 21% с личен автомобил, 27% пеш или с велосипед. Освен това тук има и градски фериботи.

Предвидени са 4000 паркоместа в гаражи и още 3000 на улицата. Паркирането на улиците е платено и ограничено във времето.

Джоб за паркиране.

Кварталът е с човешки мащаб, максималната височина на сградите е 7 етажа.

Плътността на застрояване е висока, но земята е използвана разумно и това е дало възможност да се понижи етажността и да се създаде комфортна среда. Пространството не те задушава с теснота, но и не страда от излишък на празни пространства.

Размерът на района е 2 кв.км, от които 0,4 кв.км е вода, а 1,6 кв.км е суша.

Някои имат и пряк достъп до водата.

Да, тук можеш да паднеш във водата. Освен това можеш да се качваш по стълба, да паднеш и да умреш. Не трябва да се прави благоустройство на излаза към водата само като защита срещу самоубийци – трябва просто да се слуша гласа на разума. Какъв е смисъла да имаш достъп до вода без да можеш да я докоснеш, да потопиш крака в горещите летни дни.

Не е ли красиво?

Районът е построен за около 20 500 живущи.

Апартаментите имат средно по три стаи, средното количество на живущи в един апартамент е 2,27 души. Средният доход на жителите е 421 000 шведски крони годишно (4000 долара на месец).

Предвидени са 250 000 кв.м търговски площи.

Има офиси, лека промишленост, търговия, ресторанти, магазини. Това е пълноценен градски квартал, а не “спални помещения“.

Дори има хотел.

Районът е бил разделен между 41 инвеститори и са привлечени 29 архитектурни бюра.

Всички сгради са различни, няма усещане за стерилност от типа на “копи“ и “пейст“.

Тук не се страхуват да използват черния цвят. Обърнете внимание, че размерът на облицовъчните плочки идеално съвпада с размера на прозорците – не се е налагало да се режат на коляно преди монтажа или някакси да се наслагват.

А това е сграда от Воронеж, от която е видно, че на инвеститорът не му се е занимавало много с фасадата. Просто някаква дреболия, но сградата веднага ти се струва дефектна. Само си представете, че капакът на Вашия айфон стърчи милиметър навън, не пречи на работа му, но е вбесяващо.

Средата навсякъде е достъпна за трудноподвижните.

В проекта са инвестирани 5 милиарда крони от държавата и 30 милиарда от частни инвеститори.Според мен, кварталът се получил качествен и дълготраен. Нямам притеснения, че след 30-50 години ще се превърне в бедняшки квартал и ще са необходими много пари за обновяването му – от самото начало са го направили устойчив за бъдещото.

Ако търсенето се промени, лесно може да се извърши промяна на предназначението – от жилища в офиси или от офиси в жилища.

Жилища се строят, за да издържат дълги години, често те надживяват строителите и архитектите си. Дори въпросът за остаряването на фасадите трябва да бъде разгледат още на етап проектиране – забелязали ли сте, че много от нашите сгради, няколко години след пускането им в употреба изглеждат дори по-зле от старинните сгради в Петербург.

Жилищата и кварталите от самота начало трябва да бъдат проектирани с идея за успешното им бъдеще, независимо от социалните и икономическите изменения в града. Това не дава 100- процентова гаранция, че районът няма да обеднее, но значително намалява вероятността. Всичко е насочено към това недвижимостта да бъде търсена и да носи доходи десетилетия след завършване на строителството. Ние нямаме такъв подход.

 

Източник.

Други статии

One Reply to “Ще бъдат ли доволни потомците на новите райони?”

  1. Бях там миналото лято. Статията е вярна но непълна. За да бъде пълна трябва да се каже колко струват тези апартаменти, колко струва месечната подръжка и какъв е реда да си го закупиш. Стокхолм има най-странните “правила” за наемане под наем и в някои случаи за закупуване. И 4000 $ заплата не е достатъчно голяма за там. И там има много нередни неща за които някакси не се говори.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *