Шведският подход към безопасността по пътищата: произшествията не са проблем

Длъжността на Матс-Оке Белин звучи странно, но е много важна за Швеция: той е стратег по транспортна безопасност в Шведското транспортно управление. Той е един от основните идеолози на програмата Vision Zero, приета през 1997 г. Крайната цел на програмата е да предотврати смъртните случаи и сериозните наранявания.

Именно радикалното отношение на Швеция я направи водеща страна в областта на транспортната сигурност. Когато стартира Vision Zero, смъртните случаи в Швеция са 7 на 100 000 души, а сега, въпреки увеличаването на автомобилите, смъртността е спаднала повече от 2 пъти. В България, например, смъртните случаи по пътищата са 10 на 100 000 души.

Цитираме част от неговото интервю за Citylab относно основните принципи на програмата Vision Zero:

– Кои бяха най-големите трудности при въвеждането на Vision Zero?

– Бих казал, че нямахме толкова политически проблеми, колкото експертни. Най-голямата съпротива срещу Vision Zero оказаха икономисти, които през целия си живот са се стремили към печалбите. За тях беше трудно да си обяснят идеята за недопустимост на смъртни случаи по пътищата. Икономическият им модел включва разходи и приходи и въпреки че те не го заявяват директно, за тях има „оптимален“ брой смъртни случаи – един вид задължително заплащане за съществуването на транспорта.

Факт е, че целият транспортен сектор е под влиянието на утилитарния мироглед. Нашата идея е, че е недопустимо да умирате или да се наранявате на пътя. Тази политика се основава на правата на човека.

Друга група, която имаше проблеми с разбирането на Vision Zero, са нашите експерти. Повечето от тяхната общност отдавна и упорито отстояват идеята, че сигурността е свързана с промяната на човешкото поведение. Все пак един от принципите на Vision Zero е, че всички хора грешат и едновременно с това са толерантни към външната жестокост, така че е необходимо да се създаде система за хората, а не да се приспособяват хората към системата.

– Как приемането на Vision Zero е свързано с шведската култура?

– Разбира се, Швеция отдавна се занимава с въпросите на сигурността. Следователно Vision Zero има исторически контекст. Вземете например Volvo (между другото, те също използват Vision Zero): безопасността винаги е била една от основните им ценности. По някакъв начин цялото ни общество е свързано с това.

–  В много други страни това не е така.

Ето за това става дума. През 2006 г. живеех в австралийския град Мелбърн. Спомням си, че отидох в библиотеката и намерих там книга на американски автор за Швеция. Той беше доста разстроен. Той е видял всичките системи, които използваме например в здравеопазването или в социалното осигуряване и изглежда, че не са му харесали. Логиката му се основава на това, че ако се грижиш прекалено много за хората, обществото ще се повреди. С това трябва да се борим.

От друга страна, Швеция е родното място на някои важни компании от световна класа, които произвеждат съвсем различни неща. Ericsson, Volvo –  и много други. Това е малка страна и всички ние живеем в нея. Въпросният автор смята, че подобна система за социално осигуряване всъщност насърчава риска. Защото ние сме наясно, че ако бизнесът ни изгори или се случи нещо друго, все пак ще можем да си купим храна.

Подобно мислене сякаш е вродено в обществото ни.

– И как се отразява това на транспорта?

– Ако можем да създадем система, в която хората ще са в безопасност, защо да не я направим? Защо трябва да обвиняваме хората, като знаем, че те ще говорят по телефона и ще направят куп други неща, които със сигурност няма да ни харесат? По-добре е да се опитате да изградим система, която ще се обърне към хората. А ние разполагаме със знанията да го направим.

Но, за да направим това, което трябва, всеки трябва да приеме тази философия. Дори у нас беше трудно за дизайнерите да обяснят, че те носят отговорността, че всичко започва с тях. И след това всеки участник в движението носи отговорност. А ако нещо се обърка, ние ще се обърнем към създателите на системата.

– Кои от предприетите мерки са най-ефективни?

– При традиционния подход проблемът, който ще решавате, е този, при който има произшествие. Но ако се задълбочите, ще разберете, че в 90% от случаите е налице човешкият фактор. Затова ще се фокусирате върху предотвратяване на злополуките, промяна на поведението и т.н.

Но в рамките на Vision Zero, пътните инциденти не са основният проблем. Проблемът е в смъртните случаи и в сериозните травми. Причината хората да се разстройват е определеният праг, до който стига нашето примирение с външната жестокост, кинетична енергия. А сега добре знаем до колко можем да се примирим с това.

Една от основните задачи на Vision Zero е да заявим по-ясно това. Все едно да говорим за околната среда и как я замърсяваме. Можем да търпим това до едно определено ниво. Не става дума да се забранят автомобилите. Движението по пътищата е допустимо. Но ако има места, на които пешеходците не са защитени, то там е нужно скоростта да се ограничи до 30 км/ч.

Защото, ако ограничението е 50 км / ч, както беше в Швеция по-рано в индустриалните зони, рискът от смърт при злополука е повече от 80%. А при 30 км / ч – по-малко от 10%.

Видяхме, че не е достатъчно само да ограничим скоростта.. Може би са необходими и физически бариери. Трябва да се обмислят решения за всички проблемни места в транспортната система и да се вземат мерки.

Същото важи и за кръстовищата. Сега популярно решение е кръговото движение. То е много по-добро от гледна точка на безопасността, защото така се намалява скоростта. Подобна философия, както и научната обосновка започват да влияят върху това как да решаваме проблемите свързани с безопасността по пътищата.

– Не винаги е достатъчно да се каже: „Сега ограничението на скоростта е 30 км/ч“. Както казвате, дизайнът играе важна роля. Но какво да кажем за образованието и контрол?

– Бих казал, че контрол, разбира се, играе важна роля в Швеция, но не чак толкова. Работим повече върху дизайна, отколкото върху контрол. Ако полицията разбере за какво е всичко това и защо е важно, тогава работата с тях може да бъде много по-ефективна. Но не мисля, че системата ще бъде безопасна. Рисковете ще намалеят, но системата няма да бъде безопасна.

– А каква е ролята на пътните камери?

– Ние се занимаваме с тях, но по различен начин. Първо, това е правителствената политика. Работим както с градовете, така и с провинцията. Ако говорим за стационарни камери, които следят скоростта, те са разположени предимно по второстепенните пътища. Разполагаме с една от най-големите системи за контрол на скоростта с камери в света.

А това не са капани – те коригират поведението на хората. Затова поставяме камерите и любезно, но строго казваме на всички: „Добре, може да минете от тук, но спазвайте ограниченията на скоростта, тъй като на това място вече имаше произшествия“.

Сега правилата по тези пътища се спазват в 80-90% от случаите, а не в 50%, както преди. И изобщо не спираме хората. Намаляваме скоростта, но не хващаме нарушителите. Това не ни е работата. Камерите са инвестиция. Не искаме да започне дискусия в обществото, че го правим заради приходите. Искаме хората да разберат, че това е заради безопасност. И така, без натиск, принуждаваме хората да постъпват правилно.

– Изглежда, че системата, която описвате, като цяло е много по-хуманна [отколкото в Ню Йорк], при нея правителството и хората, които използват пътища, са партньори, които правят мястото по-безопасно. За какво мислите, когато се разхождате по улиците на Ню Йорк?

– Аз съм сам, нали разбирате? Никой не се грижи за мен. Тук съм пешеходец и когато реша да пресека улицата, се чувствам некомфортно. Чувствам, че трябва сам да се погрижа за собствената си безопасност.

– Смятате ли, че хората, които сте срещнали в Ню Йорк, разбират същността на Vision Zero?

– Не съм сигурен. Затова е необходимо да имам пълната картина на случващото се. Това не е само етичен въпрос, заедно с него вървят и други неща. И се различава от начина, по който обикновено работим по различните направления за обезпечаване на безопасността. За мен е важно да предам тази идея. Именно това ще е предпоставка за изграждане на сигурна система.

Това има голям потенциал не само за безопасността, но и за създаването на комфорт в града като цяло. Прекрасно е, когато децата могат сами да ходят до училище и да се връщат обратно.

Да ръководиш всичко това обаче е кошмар. Обвиняват те за всичко, започват да броят дните, а нямате достатъчно време и не е много дружелюбно от човешка гледна точка. Но не искаме да обвиняваме шофьорите. Искаме да подобрим нещата и за тях.

Така че, това не е война между незащитените пешеходци и защитените автомобилисти. Тук е необходим комплексен подход. Когато колите са необходими, защото са от полза за обществото, трябва да ги използваме. Но там, където не са ни необходими, трябва максимално да се отървем от тях.

Изглежда, че сега издигнах Швеция и цялата идея. [смее се] Разбира се, въпросът не е в това. Ние се борим да постигнем това. Но може би гледаме с различен мащаб.

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *