Във времената на промишлената революция и разцвета на вредните производства се появи концепция за град-градина, която после прерасна в идея за „спални“ микрорайони на известния Льо Корбюзие. Така компактните квартали със всичко необходимо за човека заминаха в миналото, а архитектите зонираха градовете по функции: търговска, административна, жилищна, промишлена и т.н. Градовете се сдобиха със „спални“ райони, а новите градове по принцип заприличаха на една голяма спалня.
Сега няма такова разделение. Освен това в новите квартали специално се комбинират условия за живот, работа, учене и отдих.
По-рано градовете се създаваха около човека, така че от квартирата до работата да са няколко минути пеш. Промишлената революция се нуждаеше от повече работници, на което градът отговори с появата на трамваи и крайни квартали. Днес няма потребност от работна ръка за тежък труд, но има квартали извън центъра и те трябва да бъдат обновени. Така се появи движението Mixed-use development – смесено застрояване.
От гледна точка на транспорта, смесените функции размиват миграционните вълни по целия град. Няма ясно изразен поток от жители например от квартала към завода или от центъра към периферията, благодарение на което може да се използват не толкова скъпи средства за транспорт.
Ако живеете в близост до магазина, работата или киното, то има малка вероятност да използвате автомобил, за да стигнете до там. Ходенето пеш или с велосипед намалява натовареността на транспортната система на града.
От гледна точка на комфорта за живот: разнообразните услуги и услугите, около жилището ви, повишават качеството на живот. Не е необходимо да ходиш за тоалетна хартия до търговския център, когато в близост до дома си имаш супермаркет.
Феноменът „отивам в града“ пропада, заради ресторантите, баровете, магазините и други подобни места, които се намират под терасите на първия етаж или в съседната сграда.
Разнообразните функции на едно място предотвратяват „умирането“ на територията – улиците и площадите постоянно се използват от някой. За сметка на това се повишава и социалната безопасност на района, а бизнеса получава възможност за развитие.
За сравнение, „спалните“ микрорайони често са пусти през деня, когато живущите отиват на работа – какъв е смисълът да се отваря магазин или кафене за два часа сутрин и два часа вечер. За това пък оцеляват магазините за алкохол и напитки, аптеки – бизнес за обикновените хора и основното търсене.
Слабите страни на тази концепция: нощни клубове със силна музика, кухни-ресторанти с лоша вентилация, гръмки посетилите на баровете и т.н. Всички разбират това и за това не бива да се строят нощни клубове в жилищни райони, както и още на етап проектиране трябва да се предвиди нормална вентилация и т.н. Ако районът е със смесена функция, това не означава веднага ад за жителите – въпрос е на правилно разположение на сградите с разнообразни функции.
Понякога районите се оживяват с помощта на студентски общежития, центрове по изкуства, ресторанти и спортни обекти. Например, в новият квартал на Варшава са преместили библиотеката:
Дори в обикновените „спални“ квартали, грешката на строителите да поставят детската градина или спортната площадка под прозорците на жилищните сгради, може да превърне живота на хората в ад. С бизнеса също може да се допусне подобна грешка, за това е важно да се отделя повече време на планирането и да се мисли десетилетия напред. Често в кварталите със смесени функции, поставят „спалните“ в тихи участъци за удобство на жителите – и това също е правилно.
Плюсовете от смесеното застрояване са много повече, отколкото скучните „спални“ и мъртвите административни центрове. Може да има и лоши отделни решения, но това не означава веднага, че цялата концепция е грешна.
