София, мой малък Копенхаген


Новата мисия на датския урбанист Ян Геел е да се пребори хората в нашата столица да имат повече права от автомобилите.

“Няма божие правило, което да гласи, че трябва да правим автомобилите щастливи. Всички си мислим, че това колко трафик има в един град е божи постулат. Изобщо не е така.” Ян Геел говори ведро и с чувство за хумор, въпреки че вече дванадесети час е на крак. Датският архитект е в София, за да представи книгата “Градове за хората”, която току-що излезе на български език, и да сложи началото на работата си с главния архитект на София Здравко Здравков, по чиято покана е тук.

Геел пристига в един от онези особени октомврийски дни, в които краят на лятото се усеща рязко. Падащите жълти листа отмиват и последния цвят от улиците, а хората са се натъпкали в автомобили, автобуси и задръствания, за да се скрият от дъжда. След 20 ч., когато свършва и лекцията на датския архитект, навън почти няма хора и това вероятно ще продължи до март следващата година.

Думите на архитекта обаче те изпращат в друг свят. Геел е инвестирал повече от 50 години от живота си в това да осмисля грешките в градската среда, които карат хората да се затварят в колите и домовете си. И да предлага решения как те да излизат повече навън, да се срещат и разхождат, и да карат велосипеди.

През това време той се е превърнал от архитект в социален изследовател, философ и визионер. Посланието му не е “ядрена физика”, както той сам казва. Простата идея на Геел е, че ако направиш улиците и площадите приветливи, те ще се изпълнят с хора.

Сега мисията му е София. През седмицата Столичната община покани архитекта да работи по “дългосрочна визия за подобряването на градската среда и развитието на София като зелен град”. Общинският съвет вече гласува създаването на такава стратегия, която трябва да е готова след година. Дали София наистина ще стане град за хората, разбира се, зависи и от това как визията на Геел ще се приложи на практика. И от стотици малки стъпки в годините след това…


Преди и след: Изследвания в Ню Йорк показват, че тротоарите на някои основни булеварди са пренаселени, но заемат под 1/3 от пространството на улицитa.

 

Всичко хубаво ни се случва, когато сме на крака

“Нека ви разкажа анекдот”, започва разговорът на Геел с “Капитал”. “Във Виетнам срещнах една дама, която беше ходила в Копенхаген. Тя каза: “Вие в Дания сигурно имате бейби бум?” Помислих си – бейби бум? Определено нямаме такъв. Напротив, имаме проблем с раждаемостта и след 200 години ще изчезнем като нация. Но жената беше абсолютно убедена”, разказва урбанистът. “Досетих се, че тя е видяла град, пълен с деца – по улиците, деца на колела, деца в транспортни кошове на велосипедите на родителите си, деца по тротоарите, навсякъде. И осъзнах, че във Виетнам не можеш да видиш децата.

Улиците са прекалено опасни, прекалено замърсени, прекалено шумни”, казва Геел. Тогава му хрумва, че ако видиш място, изпълнено с деца, това е знак за добро качество на живот. “Целта на градското планиране трябва да е да направи град, който е удобен за хора на 8 и на 80 години. Тогава и всички останали също ще се чувстват добре”, казва той.

Геел завършва архитектура през 1960 г. в пика на “модернизма” – идеята, че градовете се планират централизирано, а жилищните, работните и площите за развлечение са отделени едни от други. Оттогава започва битката му срещу това. През 60-те той излиза по улиците и започва да наблюдава всеки дребен детайл от поведението на хората.

Геел стига до извода, че градската среда може и да няма значение за задължителните дейности – да отидеш на работа, на училище или на пазар. Неприветливият град обаче ще те спре от това да правиш “избираемите” и “социалните” дейности – да се разхождаш, да търсиш хубави гледки и да им се наслаждаваш, децата да играят на улицата.

Много от идеите на Геел се практикуват в Копенхаген от години. Първата пешеходна улица там е затворена за автомобили през 1962 г. Петдесет години по-късно забранените за автомобили площи са над 100 хил.кв.м, а 45% от населението се придвижва до работа с велосипед.

“В Копенхаген имаме визията, че хората са създадени, за да се движат. Всичко хубаво в нашия живот се случва, когато сме на краката си”, обяснява Геел. Обръща се за пример към личния си живот. “За 45-ата годишнина от сватбата с жена ми излязохме на ресторант с велосипеди. Накрая на вечерта се оказа, че сме изминали 20 километра, без всякаква пречка и без да ги усетим. Това нямаше да е възможно, когато се оженихме през 60-те.”


След трансформацията пешеходците получават повече място

 

Какво е счупено в градовете ни

Според Геел причините градовете в цял свят да не работят правилно за гражданите си са две – модернизмът и автомобилите. “Реконструкцията след Втората световна война се случи в най-лошия момент за градското планиране. Исторически условията за живот в градовете са се определяли от традициите и опита, но модернизмът изхвърли всичко това на боклука и започва да строи по коренно нов начин”, обяснява Геел, който навлиза в професията точно по това време. Вместо малки улички, къщи и магазинчета изникват блокове, градски магистрали и отдалечени паркове. По това време се появяват и жилищните комплекси в Източна Европа, в Швеция, в Корея.

“Дълбоко в душата си смятам, че изграждането на панелните квартали е най-тъжният период в историята на градоустройството”, казва Геел. “Тогава социалистическите държави бяха много доволни, защото кварталите бяха технократски, лесни за управление. Живееш тук, работиш там, почиваш на трето място, а по средата – огромни улици. Какво повече му трябва на едно общество?” Тази система обаче не мисли за малките, интимни пространства в града, не отглежда кафенета, магазинчета, пространства за събиране на повече хора. Градовете са измислени така, че да изглеждат добре от самолет, но никой не обръща внимание какво виждат хората, които ходят по тротоара. “Същото е с апартаментите – не коридорите са най-важното пространство, а холът, трапезарията, кухнята. Но в повечето градове сме се съсредоточили върху това да направим всички коридори и сме забравили напълно живота”, смята той. Затова Геел проповядва, че каквото и да създадем в градската среда, после то създава собствения ни живот. Много малко архитекти и градски управници обаче го осъзнават.


През 2007г. “Геел архитектс работи и за пешеходната трансформация на George Street в Сидни, Австралия

“Просто се приемаше, че ще е по-добре, ако има достатъчно светлина и течаща вода. И наистина е така. Само че вместо в социална среда хората започнаха да живеят в изолация, “на рафта”, казва Геел. Резултатите се виждат ясно днес. “В Швеция имат същия проблем – построили са един милион апартаменти в такива квартали, които в момента са пълни с бежанци, с имигранти и никой швед не иска да живее в тях.”

Същото мислене е породило и грешното отношение към автомобилите. Основната грижа е как да направим колите щастливи, докато хората са изключени от картинката, смята Геел. Този светоглед се преобръща на запад, но на изток – много по-трудно. “Източноевропейските градове започнаха любовната си афера с автомобилите много по-късно от нас. И все още не можете да я преодолеете”, смята Ян Геел. “Най-лошият ми опит беше в Рига, където работих с транспортни инженери, които са получили образованието си в Минск. Те вярваха, че за да подсигурим бъдещето, трябва да правим улици с по 11 ленти – сега не ни трябва такова нещо, но по техните сметки след 15 години ще има нужда”, дава пример датският архитект. Според анализа на неговата фирма “Геел архитектс” обаче улиците трябва да са с не повече от четири ленти. Как успяват да убедят служителите в местната община? “Доведохме транспортни инженери от Дания, които не са били в Минск и не са технократи”, смее се той.

 

Как се прави “град за хората”

“Ако имаш малко енергия и малко средства, работи само за човешкия мащаб, само за града на височината на очите, за хората, които се движат с 5 км/ч”, е първият съвет на Ян Геел за трансформацията на един град. На лекцията си в София беше посрещнат с вълна от въпроси – може ли нещо да се промени без изследвания, как ще стане без политическа воля, кой ще се съгласи на по-малко място за автомобила си. Той отговаряше спокойно. “Навсякъде, където отида, хората ми казват “тук няма как да стане, това не е Копенхаген”.” Дава примера с Москва, където се случва забележителна промяна. “Паркирането по тротоарите там е най-ужасното нещо, което съм виждал. Но промяната се случи толкова бързо. Започнахме през декември 2011 г. и до юли 2013 г. резултатите бяха огромни”, разказва той. Геел си го обяснява така: “Хората вече са по-критични. Виждали са хубави градове. И се чудят “защо не можем да имаме същото тук”?” Сега той вижда промяна в модела на мислене – за което сам се бори от десетки години и смята, че кметовете вече нямат избор в това да правят градовете си “по-човешки”.

Кои са малките неща, които могат да променят голямата картина? На първо място е “поканата” към гражданите да ходят повече пеша и да карат велосипед по-често. “Да си представим експеримент. В един град изведнъж се появява богат човек, който решава да построи десет опери. Ако се върнете на същото място след десет години, хората в този град ще се интересуват повече от опера, отколкото в съседните градове”, дава пример Геел и прави паралел с велоалеите и пешеходните пространства. За целта разбира се трябват добри общински архитекти и инженери. “Дълги години в община Копенхаген имахме инженер, който вярваше, че целта на градостроителя е да намали трафика. Той обикаляше и правеше улиците по-тесни и по-тесни. Също така вярваше, че ако не могат да паркират, няма да карат автомобили”, разказва датският архитект. “Намаляваше паркоместата с 2% всяка година и ми казваше “прави го бавно и никой няма да забележи, но след 10 години ще имаме с 20% по-малко паркинг места”, довършва той.

Предимството на пешеходеца обаче не идва само с по-малкото паркоместа. “В източноевропейските градове са останали много лоши съветски навици – например да се строят подлези за пешеходците, така че да не пречат на трафика, защото той трябва да се движи бързо. Хората мразят подлезите. Хората с увреждания не могат да ги използват. Майките с колички не могат, възрастните не могат”, обяснява Геел. Според него това е ефикасен начин да си сигурен, че просто няма да срещаш тези групи хора по улиците. “Това се вижда в Москва, в Алмати, в Рига, където работим”, казва архитектът. “Аз силно им препоръчвам да запълнят тези тунели с чакъл и да оставят хората да използват улиците.”

Геел се противопоставя и на философията на огромните жилищни комплекси, градските магистрали и устройствените планове. Вместо това всеки град трябва да си изготви списък с качества, които иска да постигне след 5, 10 или 20 години. “В Сидни работим върху план за 2030 г. И всички ще гласуват за нещо, което ще се случи след 15 години. Така те ще имат стратегия и ще се движат с малки стъпки към целта. Естествено, че ако питаш някого дали иска утре паркомястото му да изчезне, той ще отговори “не”, обяснява Геел.

 

Източник.

One Reply to “София, мой малък Копенхаген”

  1. Не вярвам че нещо се се промени, не вялрвам че ще стане нещо смислено. властите в българия, правят каквото си искат, както си искат, когато си искат защото си искат и изобщо не се интересуват правилно ли е не е ли, решава ли проблеми, не решева ли проблеми. Перат се пари, новите спирки са пране на пари, новите “умни светофари с бутон” също са пране на пари, отделно от това тези светофари са толкова тъпи, че освен да затрудняват движнието, друго не постигат. За мен, самогубят времето на Ян Геел, защото той идва с ясната визия да превърне София в град на колоездачите, и иска да направи автомобила част от историята на града а велосипедите част от бъдещето му. Дали ще стане – никога няма да бъде допуснато. Защо? отговора е много прост – пари. за да ползвате автомобил плащате какво ли те, каско, гражданска отговорност, винетки, технически преглед, пътен данък, храните петролния картел като им купувате бензините, нафтата и маслата, картела си плаща на държавата за да работи необезпокояван, държавата се опита да посегне на картела, и картела просто врътна кранчето на държавата и им резна главичките. държавата беше публично наказана, затова че посегна на картела като беше оставена без гориво, докато държавата сама не потъпче това което направи, не се извини и не върна положението по старо му. Разбира се че подобни картели имат много силни лобита в парламента, и правителството които няма да позволят визията на Ян Геел да се осъществи. Колоездачите не плащат нищо от това което плащат шофьорите, а ползват същата инфраструктура, за това и властите са толкова пренебрежителни към колоездачите. както и да си го говорим това е истината. Ян Геел ще си представи проекта, ще бъде изслушан, ще му бъде ръкопляскано, след което ще се изпрати подобаващо и след това старите безчинства ще си продължат по същия начин като преди. София град за велосипедистите в който велосипедите сабъдещето а автомобилите минало? това никога няма да се случи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *