Почти всеки голям град в миналия век е строил подлези, разширявал е пътните платна, създавал е естакади на обикновени улици и се е заигравал с личните автомобили толкова, колкото е могъл. Тъжните последствия от това, някъде бяха рано осъзнати, а другаде все още не.
За нашите любими градове Амстердам-Копенхаген-Париж-Лондон пиша често, но как стоят нещата в Азия? Нека да погледнем един мегаполис. В последните години там има с какво да се похвалят.
Река вместо път
Транспортните специалисти си имат една шега, която всъщност не е много смешна: градовете без естакади си мечтаят за такива, а градовете с естакади си мечтаят как да ги премахнат. В началото на века в Сеул разрушиха една естакада, преди тук са се движели автомобили, а реката е била под земята:
Исторически Сеул се е разраснал и развил около реката Чхонгечхон: по бреговете й се строили частни домове и малки търговски обекти. В средата на 20 век, след освобождението от японската колонизация, Чхонгечхон претърпял упадък. Районът започнал да се асоциира с бедност, разрушения и старост. Взело се решение реката да се бетонира и да се превърне в автомобилно трасе, за да се вдъхне живот в района.
Строежът отнел 22 години, новата магистрала имала 4 платна и била с дължина 6 километра.
В края на 20 век, жителите на града повдигнали въпроса за нормална градска среда – чиста и екологична среда. Кметът решил да се възползва от тези настроения като едновременно с това да покаже съвременната страна на града на световната сцена. Връщането на реката решило всички тези въпроси.
Преди изготвянето на проекта той получил одобрението на жителите и бизнеса. Имало и противници, които говорели за транспортен колапс, неудобство за пътниците в автобусите и невъзможност да се възобнови екосистемата на реката. Част от критиката била преодоляна, тъй като градът съхранил движението по продължение на реката, само че сега има по една лента за движение от всяка страна и велоалеи.
През 2003 г. е утвърден главният план на проекта. По време на строежа били създадени временни висящи мостове и подлези. Градът въвел система за пропускане на автомобили в центъра за четните и нечетните дни в зависимост от номера на автомобила и допълнителни автобусни линии, за да се намали броят на колите. С бизнеса било сключено споразумение временно да се преместят от мястото на строеж. Проектът имал дори и спонсори:
Проблемът с естественото напълване на реката бил решен с помощта на специални помпи, които изпомпват вода от другата река в Сеул – Ханган.
Както разбирам, именно чрез тези канали в стените идва водата. Или новата река служи за общо регулиране на нивото на водата в града и може да поеме част от потока в случай на проливни дъждове.
До новата река има система за естествен еко дренаж: водата от тротоара и покривите отива в резервоари, част от нея попива в земята тук, а излишъкът попада в реката.
Крайбрежната улица се допира до градския площад, който се използва за панаири:
Реката тече в продължение на 6 километра през центъра на Сеул между високите офис сгради. По нейното протежение са направени пешеходни зони с няколко тематични участъка: парк с камъни, репродукции на художници от 18 век, възстановен исторически участък, в който е демонстриран бита на жителите от стария Сеул, пространство за съвременни художници, „Стена на желанията“, на която гражданите записват мечтите си.
Връзките между двата бряга са с камъни:
Обикновено под мостовете живеят тролове, но тук има изложби и можеш да се купиш сувенири
Освен това мостове хвърлят приятна сянка:
След разрушаването на пътя и създаването на крайбрежната улица, хората променят поведението си: с 3% са нарастват пътниците в метрото и с 15% тези в автобусите.
Бизнесът нараства с 3,5%, а стойността на земята се увеличава наполовина.
Мястото вече се използва от всички жители на града, а не само от собствениците на автомобили и пътниците в автобусите.
Температурата в центъра спада, реката оказва положително влияние върху проветряването и нагряването на повърхността. Сега по-лесно се понася жегата, няма го ефектът на бетона.
Пешеходци вместо автомобили
През май 2017 г. в Сеул бе открита пешеходна естакада. Тя е реконструирана автомобилна естакада от 1970 г.: мястото е озеленено, поставени са стълби и всички приятни неща за пешеходците.
Мястото е наречено парк Seoullo 7017: 1970 г. е построено и 2017 г. е реконструирано. Тук са засадени около 24 000 различни цветя и растения:
Естакадата е разделена на зони с различни растения, които цъфтят по определено време и придават невероятен аромат на самото място.
По естакадата няма почва, така че всичко е засадено в саксии. Много от растенията, след като пораснат ще бъдат преместени в обикновени паркове и площади из целия град – мястото се е превърнало в своеобразен разсадник.
Естакадата е съставена от 17 свързани пътища, с помощта на различни стълби и връзки. В бъдеща местата за влизане и излизане ще бъдат увеличени, дори вече са построени много асансьори.
За хората се отварят нови изгледи към града:
На места има поставени илюминатори за наблюдение, но те са мръсни и не са много интересни – тъй като отдолу има или железопътни релси или асфалт.
Макар да са покрили естакадата със зеленина, мястото си остава предимно транзитно – не ти се иска да се задържиш дълго. Опитват се да поправят това с различни решения на място – например с обществено пиано:
Да, на тях свирят:
Фонтан за децата
…и батут
Помните ли, как в парк „Зарядие“ в Москва бяха откраднати цветята? Тогава в коментарите към статиите в медиите, дадох идея да се отвори магазин за продажба на семена в парка. Тук също има магазин, от който можеш спокойно да си купиш същите растения за вкъщи.
Има чешми за пиене на вода, а в пределите на парка можеш да си вземеш чадър, ако вали и да го върнеш на входа.
През нощта цялото пространство е осветено със синя светлина.
Появява се сцена и навигация:
Като цяло мястото започва да се възприема по-различен начин с помощта на осветлението:
Автобусите доминират
В центъра, много от улиците се сдобиват с коридори за скоростно движение на автобуси. Смятам, че това е станало наскоро.
Отделените ленти за движение в средата на улицата обезпечава едно надеждно движение, без постоянно съобразяване с излизащи от някъде коли или паркиращи такива, така шофьорите на автобуси по-смело ще карат по-бързо и няма да е необходимо да имат отделна фаза на светофара.
Автобусните платформи са направени от плочки, а островите за безопасност са нарисувани:
Основните плюсове на скоростните автобуси са, че могат да бъдат пуснати бързо и евтино, за разлика от трамвая. Но има и минуси: не могат да превозват много пътници наведнъж. В Богота, например мрежата от скоростни автобуси не се справя, но е невъзможно да бъде закрита и да се пускане трамвай, заради голямата натовареност на движението в града. В Сеул понякога може да се види задръстване от автобуси в някои квартали, тук явно им трябва трамвай.
