Ние знаем как да спасим милиони от смърт на пътищата

Началото на организираната борба със смъртността по пътищата е сложено през 1999 година в Швеция, когато стартира програмата „Vision Zero“ („Нулева смъртност“). Вместо да се решават проблемите с методи, насочени към шофьорите (контрол върху поставянето на предпазни колани, кампания за подкрепа на шофиране в трезво състояние и др.п.), властите внесоха подход за системна безопасност. Предпоставката за възникване на такъв подход е разбирането на това, че докато допускаме човешки грешки, смъртта и травмите на пътя са неизбежни. Най-важното е да се осигури безопасност на всички компоненти на градската мобилност, вместо да се опитваме да направим поведението на човека идеално. Основният фокус е насочен към намаляване на вероятността от възникване на инциденти, водещи до смърт, чрез разделяне на потоците на движение и поддържане на допустима скорост на движение, безопасна за жизнения цикъл.

По вертикалата: динамиката на спада на смъртните случаи по пътищата от 1994 г. до 2015 г. По хоризонталата: Количеството на смъртни случаи на 100 000 души.

 

Норвегия, Чехия, Ирландия, Испания и някои други страни, както е видно от графиката, които използват системен подход за осигуряване на безопасност по пътищата, постигат впечатляващи резултати. Повече от милион човешки животи можеха да бъдат спасени, ако и останалите страни бяха постигнали такива показатели за намаляване на смъртността по пътищата за посочения период. Тази хипотеза е особено актуална за неразвитите и развиващите се страни, тъй като при тях са около 90% от смъртните случаи, свързани с движението по пътищата.

Броят на смъртните случаи по пътищата на 100 000 жители по отношение на нивото на развитие на страните

 

 

В какво се състои системата Vision Zero

При автомобилните произшествия, гражданите често са обвинявани в невнимателност или нарушаване на скоростта на движение, но този подход не позволява да се оцени безопасността на улицата за пешеходците, шофьорите и велосипедистите.

Човекът винаги ще прави грешки, но не е длъжен да плаща за тях с цената на живота си.

Системният подход разглежда безопасността на движението по пътищата като проблем на общественото здравеопазване, а не само като лична отговорност. По този начин се прехвърля отговорността от участниците в пътното движение към градските проектанти и администрацията, която отговаря за проектирането на улиците. Реализацията на този подход се състои от 4 стъпки:

 

1. Проектиране на безопасни улици

Начинът, по който е проектирана улицата, влияе значително върху поведението на хората. Това ви се струва очевидно, но по света, повечето пътища са проектирани така, че да осигуряват на първо място висока скорост на движение и пропускателна способност. Наскоро в Богота, Колумбия, въведоха системата „Vision Zero“, като първият етап се състои в реконструкция на улиците около училищата и поликлиниките. Намаляването на скоростта на движение и предоставянето на добра видимост за пешеходците, бе постигнато благодарение на поставянето на „легнали полицаи“, стесняване на платната за движение, подобряване на пътната маркировка и отделяне на пешеходните пътеки. Само година след въведените изменения, смъртността на улиците на Богата е спаднала с 8%.

Пример за безопасно кръстовище

 

2. Подобряване на системата за обществен транспорт

Изследвания показват, че колкото повече километри хората изминават с личните си автомобили, толкова по-голям е рискът за всеки участник в пътното движение.

С други думи, колкото повече хора ходят пеш, използват велосипед или обществен транспорт, толкова по-безопасни ще бъдат нашите улици.

Като приятно допълнение е това, че този начин на живот ще повлияе положително на физическата активност и намали вредните емисии във въздуха.

Властите в Богата реформираха и обществения транспорт, като пуснаха обособени пътни платна за скоростни автобуси, закрити спирки, съвременни машини, като междувременно подобриха пешеходните маршрути и проектираха велоалеи. В резултат от тези реформи, смъртността по улиците на града значително намалява.

 

Скоростна автобусна система в Богота

 

3. Ограничаване на скоростта на движение в рамките на града

Колкото по-бавно се движи автомобилът, толкова повече обекти от обкръжението забелязва шофьорът, толкова повече време има да реагира на неочаквани събития и толкова по-кратък е спирачния път. Още повече, че шансът да се оживее при сблъсък е много по-малък, отколкото са свикнали да мислят хората. Например, ако пешеходец е блъснат от автомобил, движещ се с 30 км/ч, той има 90%-ов шанс да оживее след това. При скорост на автомобила от 50 км/ч, вероятността да оживее пешеходецът намалява до 15%. Властите в Мексико Сити успяха да намалят смъртните случаи по пътищата с 14% за 2 години, ограничавайки скоростта на движение в града и засилвайки контрола върху нарушителите.

 

4. Взаимодействие между институциите и участниците

Системният подход за осигуряване на пътна безопасност започва с координация между транспортните инспектори, превозвачите и градските власти. В Швеция се наложи да се изгради цяла система за взаимодействие между инженери, законодатели, производители на автомобили, лекари, журналисти, социолози и власти. Обществените институции са длъжни да гарантират на гражданите възможност безопасно да се придвижват по улиците.

 

Цената на бездействието

Системата за осигуряване на безопасност по пътищата може да бъде внедрена навсякъде, но в развиващите се страни е най-силна потребността от нея. Както вече споменах, 90% от жертвите на пътни инциденти са в слаборазвитите страни. Това е мащабна човешка трагедия, но също така е и икономическа трагедия: инцидентите по пътищата струват скъпо на държавата и могат да погълнат до 5% от бюджета й.

Безопасните улици не са разкош, а необходимост и цената на бездействието е много по-висока от цената на действието.

 

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *