Днес ще Ви покажа новата детска площадка в московския парк „Горки“. Тук няма кули като в Кремъл, подът не е застлан с гумени квадрати, детето може да падне и да се удари, но въпреки всичко, това явно е най-добрата детска площадка в Русия!
Преди три години, по поръчка на Парк „Горки“, започва проектирането на нова детска площадка. А преди половин година в проекта се включва и Музея за съвременно изкуство „Гараж“, който финансира строителството. Строежът започва през пролетта на тази година, а откриването е планирано за 25.08.2018, когато е юбилеят на Парк „Горки“. Проектът е изпълнен от руски специалисти, а след завършването си, площадката ще бъде предоставена безвъзмездно на парка.
На площадката има девет различни зони, ще започнем с Поляната за малките. Както сте се досетили, тя е предназначена за най-малките деца.
Тук има цяла система за превозване на пясъка! Детето може да върти и направлява релсите, така че влакчето да върви. След това пясъка може да се вдигне с помощта на кран и да се пусне в ситото.
Защо се задълбочаваме толкова? Защото основната цел на детската площадка е да даде възможност на детето да контактува с обкръжаващия го свят и по-добре да разбере себе. Много по-лесно е чрез игра да представиш на детето законите на физиката и свойствата на веществата. В игрите са развива моториката и мисленето.
Зона за по-спокоен отдих и моделиране на традиционни пясъчни кули.
Къщичките на божите кравички отначало били възприемани като лунен релеф.
В релефа са добавени и хълмчета с пързалки.
Ако сте си мислели, че предишната зона е смела и също така не толкова лоша, то ето Ви и Морското дъно!
Тук има не само пясък, но и вода! Детето трябва да извади вода, а след това да я направлява по канала в правилното русло.
Амортисьорите и водачите в съоръжението предоставят възможност за построяване на собствена траектория за движение – всичко това отново е направено за обучаване на детето за по-нататъшния живот. А Вие си мислехте, че инженерите учат в университетите? Не, още на детските площадки!
Зона за мръсотията. Да, това също е необходимо, въпреки допълнителното изпиране на панталоните! Ако има пясък – значи ще има много игра, вода – още повече игри, а вода с пясък – значи безкрайни игри!
А тук има и багери за деца! Пригодени са дори за инвалиди. Е, признайте си, че си мечтаете да имате такива в къщи на двора!
По-малка зона:
Не непразно, на разработчиците им трябваше толкова много време. Основната цел ми се разкри чак на втория час игра на площадката: там има зарит динозавър. Наистина, ето костите му се показват:
Кули:
На детето му е необходим риск, за да се формира пълноценно. Ако в детството си не е разбрал своите възможности и не е спечелил няколко цицини, то в бъдеще това сериозно ще повлияе на неговото поведение. Чух мнение, че безразсъдството на младите шофьори на пътя е свързано именно със стерилната среда на детството им. Затова паданията са задължителен елемент на детските площадки.
Тук можем да си припомним скандинавския опит за абсолютната безопасност на игрите, когато те забелязали едно просто нещо: на скучните площадки, децата изкуствено създават опасност, като се изкачват по хълм или се катерят на покрива на къщата. За това световния подход се е изменил, сега площадките се създават с елементи на контролируем риск.
Това е зона, която учи да се бориш със страховете си. Входът вътре в кулата:
Кулите са две, всяка с различни ниво и пресичания :
Мост на високо:
Препятствия:
Трябва ли да Ви казвам, че половината „деца“ на кулите са възрастни 😉
Пързалките са отделна тема. Всяка е интересна и необичайна:
Водна станция:
Канали, клапани, колони, винтове, язовири – просто уау! Нещо подобно, но в по-малък мащаб.
Всичко е направено толкова интересно и необичайно, че родителите са заети заедно с децата. Това, между другото е много важно свойство на всички площадки. Оборудването е подбрано и разположено по такъв начин, че приканва към съвместна работа – така се заражда дружбата, взаимопомощта и умението да работиш в екип.
Детето може само да си избере сложността на маршрута и височината му, всеки канал се изкривява и пресича с други.
Със снимки е трудно да се предаде целия процес, но видеото е по-живописно.
Зона за родители с навес и стени, на които можеш да пишеш с тебешир.
Колона, с която можеш да насочваш налягането на водата, тук ще е много приятно да се изкъпеш!
Подходът „ако ти си дете, значи трябва да си сред тълпа от деца, не можеш да бъдеш личност, докато не пораснеш“ е съвършено погрешен. Към втората година на детето вече могат да се различат 12 различни типа характера: един обича повече самотата, а друг да бъде в центъра на вниманието. За това тук има не само шумни и големи площадки за съвместни игри, но и например зона на конструктора, където можеш да построиш нещо сам:
Отначало не можах да повярвам на очите си. Конструктор. На улицата. Общ. Много яко и смело решение. Може би на първо време ще поискат да вземат някоя част за сувенир, но след това хората ще проумеят, че няма смисъл да крадеш, когато това е за всички. Много по-добре ще бъде просто да идваш тук и да се занимаваш на приятно място с детето си. Приблизително за 10 минути тук се появи къщичка – площадката живна, а това е основното постижение:
В съседство има катерушка:
Калейдоскоп: тук има музикален под, но основното е осветлението!
Това е зона за изучаване на физиката на светлината и цветовете с помощта на специални лампи и навеси. Подсветката е статична, но „венчелистчетата“ могат да се завъртят и да се наложат едно под друго:
Тук можеш да си играеш и със сенките:
Люлките бяха преоткрити от Москва след успеха на Триумфалния площад – там те никога не остават празни, а площадът живее 24 часа – 365 дни в годината. Стана ясно, че люлките са универсални и подхождат практически на всички жители. Това е една от най-големите зони тук.
Люлките са за всички вкусове: дълги, чашкообразни, обикновени, стоящи, детски, за родители и деца… Всичко 29 такива:
В центъра има люлки, на които можете люлеете на различни плоскости, дори да направиш слънце:
Това е още една паметна точка: “Овалната форма на „мега люлките“ ни препраща едновременно към Виенското колело, един от символите на Парк „Горки“ от съветско време и към елипсовидната конструкция на бившата музейна палата Шигер Бан в музея „Гараж“
Не сте забравили за образователната функция на детската площадка, нали? Ето люлките също са елемент на обучението. Децата и възрастните дори и да не се люлеят, могат да наблюдават другите:
През деня, тази зона се възприема по един начин, а вечерта по друг, заради осветлението:
Ако се залюлеете силно, датчиците над вас ще направят осветлението червено. Ако две съседни люлки се люлеят в синхрон, осветлението става по-романтично. Нали вече Ви казах, че се възхищавам на разработчиците на тази площадка?
А това е нещо като клисура:
Тук най-добре родителите могат да общуват с децата си, поне така ми се струва. С нашите темпове на живот, простото общуване и контакт е сравнително рядко явление, поради тази причина това е много важна функция.
Зоната е изключително необичайна за нас, но за това пък учи на пространствено мислене. Във всички детски зони има тръби за общуване: тръбите минават под земята, а на повърхността има приемници за преговори. Дори на кулите има такива за връзка със земята.
Освен това, трябва да отбележим ландшафта и озеленяването!
На практика, всички зони са скрити една от друга със зеленина, за това и площадките не изглеждат препълнени. Често по периметъра има храсти и е повдигнато нивото на земята. Дори има места, на които изобщо забравяш за броя на децата и игрите наоколо:
Никъде няма открита земна повърхност, използвани са различни материали за покритие и игра, разделени са на нива – поразен съм от вниманието, което е отделено на детайлите!
Навсякъде има табели за навигация и правила за поведение на площадката изобразени с човечета. На много е изписано от 0 до 99, което намеква за универсалността на площадката. Трудно е, тези зони да се нарекат „детски“, когато всички проявяват интерес към тях. Разработчиците са направили уникално обществено пространство за всички жители.
Имам две думи, с които мога да опиша новата детска площадка в Парк „Горки“: „уау!“ и „яко!“. Това е пробив в руската практика, тук трябва да се водят чиновниците, архитектите и дизайнерите на екскурзия.
Сама по себе си, това не е площадка за междублокови пространства или квартални паркове, тя е на нивото за значимо градско място. Индивидуална изработка, разнообразни зони, уникални конструкции и решения – никой бюджет няма да позволи подобна площадка пред всеки дом, а и там не е необходима. При междублоковите пространства трябва да се използват заложените принципи на зониране, екологичност, контролиран риск и обучение за децата за сметка на типови конструкции. За това пък в градските паркове или централни крайбрежни улици, това ниво на планиране и реализация трябва да се превърне в норма. Някой трябва да набие в главите на хората, че качеството на площадката не се измерва с количеството цветове, а твърдението „аз съм родител, следователно знам по-добро“ не може да се прилага по отношение на дизайна на пространството.
Уверен съм, че новата площадка ще стане визитна картичка за Парк „Горки“ и Москва като цяло. Браво на поръчителите, разработчиците и строителите – за това свидетелстват усмивките на децата и възрастните!
