Манталитет

карикатурист Явор Попов

С тази дума обикновено започва разказ, за това колко неправилно мислене има народа ни: мръсно стадо, което чупи всичко, оставя мръсотия след себе си и се противопоставя на всякакви промени. Само да дадеш съвет, как нещата могат да се подобрят и веднага редица хора започват да те убеждават, как не разбираш хората. „Всичко ще счупят, всичко ще окрадат“.

Трябва да отбележим, че думата „манталитет“ се употребява  в отрицателен смисъл, когато някой разсъждава над това, колко неправилно постъпват хората. При това, в обществото не е прието да са осъждат постъпките на тези психари и разбойници. Т.е. никой не отива при алкохолиците да им каже „Господа, имате лош манталитет“. Или, представете си, редица държавни служители, които за пакет сладки си продават гласа, а след тях крещят: „У нас в България не е прието да се продават гласове! И да живееш в лайна не е прието! Вие имате лош манталитет, задници!“.

Всички опити да се излезе на изборите с положителна програма, която да включва обсъждане на качеството на градската среда и чистотата на тоалетните, се спъват от истории за лошия манталитет .

Струва ми се, че от този момент нататък всичко се прецаква, когато всеки смята себе си по отделно за изключителен човек, но манталитетът на хората като цяло е лош.

Подобна позиция се легализира тези задниците, които смятат, че собственото им поведение, постъпките, макар и неправилни но са „народни“.

Много е удобно да се стъпи на тази колективна „народност“, тъй като така, личната отговорност се размива. В този смисъл изразът „дай пет“ не се счита за срамен, защото „всички дават“. Точно както и да караш с 90 км/ч там, където ограничението е 50 км/ч, защото „аз да не съм по-глупав от другите?“. Поради тази причина и нарастват случаите на паркиране в градинките, на неуважителното отношение към историческото наследство, на  фасове, летящи от балкона и т.н.

 

One Reply to “Манталитет”

  1. Редно е да кажем че манталитет се възпитава, включително чрез инфраструктурни мерки в добавка към по- ясни и строги правила. Лошотията човешка няма да спре да се проявява, ако условията позволяват и ако правилата не се въдворяват и контролират ефективно. Бихме могли да продължим разсъжденията за лошия манталитет, като споменем че той не е черта на дадена националност или група хора определени по някакъв признак. Манталитетът е широко понятие, което хората използват за да оправдаят лошите си навици или противоречиви нагласи. А по нашите ширини, манталитетът е оправдание да не се прави нищо. Хората вземащи решения – политици, експерти, консултанти често използват това оправдание, за да не предприемат необходими мерки и не полагат достатъчно усилие в проучване каква мярка при какви условия би могла да даде резултат за даден проблем. Дори напротив – повече от десетилетие родната администрация трупа “добри практики” без да ги разбира и без да е способна да ги прилага, обикновено заслепена от лошия манталитет.
    В сферата на градската среда примерите за това са много. Лошия манталитет препятства въвеждането на мерки като споделени улици, зони с ограничение на скоростта на движение, разнообразни мерки за успокояване на движението и приоритизиране на пешеходен и велосипеден транспорт. Оправданието за това да не се прилагат е че хората няма да ги спазват, като не се отчита че всяка мярка би трябвало да се въвежда правилно, с всичките си доказани атрибути и елементи за да е ефективна спрямо поведението на участниците в движението. Вземащите решения обаче, освен мерките, пренебрегват и наблюдението на функционирането им, и контрола. Дали не е време да сменим хората вземащи решения?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *