Отново отправяме поглед към Австрия. Този път отиваме в Линц – третият по брой население град в страната, с 190 хил. жители. У нас, градове от такъв мащаб често пораждат унилост и неприятно чувство, но тук не е така, нито в детайлите, нито в транспорта, нито в услугите.
Преди 2 години и днес
През 2018г. прекарах няколко часа в града. Оттогава до днес са се случили някои малки промени – например старите тролейбуси са заменени с нови.
Въпреки че тролейбусите са огромни, когато пътническия поток е много голям е разумно да превърнат тези линии в трамвайни.Интересното тук е, че дори и големите тролейбуси се вписват и побират в старите тесни улички:
Мечтаете ли за такива и във Вашия град?
Сега изглежда има и повече трамваи.
Още за транспорта
Да започнем с най-простото: уместно е да има трамваи и тролейбуси в град с 190 хил. жители. Тук няма схващането, че трамваи са необходими само на градове с население над половин милион, метро над милион, а за всеки по-малък град маршрутките са достатъчни – винаги под внимание се взема потока от пътници. Маршрутите на отделните видове градски транспорт не се дублират, трамваите поемат големия поток от пътници, а другите средства на градския транспорт докарват потока до трамвайната мрежа. Въведени са билети за време и това работи добре.
За да проработи този модел е необходимо: смяната на превозно средство да не се таксува, малки интервали по основните линии, удобни транспортни „хъбове“.
Транспортните хъбове се състоят от спирки (вкл. на различни видове градски транспорт) разположени максимално близо (до 10м разстояние)
Тук няма стъпала и подлези – средата е достъпна за всеки!
Тук например, за да се повиши безопасността и ефективността на обществения транспорт, е поставен остров, който действа задържащо на трафика и осигурява безопасност – предотвратява изпреварването на превозни средства, повишавайки сигурността за придвижващите се към и от спирката пешеходци.
И като бонус – автобусът пристига първи на следващия светофар. И най-накрая забравете за автобусните джобове по улиците.
Трамваят се движи по трасето без осигурена видимост, по тази причина за автомобила от пресечката има светофар.
Често трамваите преминават през пешеходни зони, които автомобилите трябва да заобикалят. Тези ограничения са добър начин за привличане на пешеходци и бизнеси по тези улици. През централната пешеходна улица в Линц преминават маршрутите на всички трамваи, което прави достъпността до всички части на града еднакво добра.
Велоалеи? Разбира се че има!
В историческата част на града велоалеите са покрити с павета, но няма неравности или луфтове между паветата. Хем удобно за велосипедисти, хем се запазва автентичният облик на улицата.
А къде са колите?
Този въпрос възниква като гледаме пешеходните улици и велоалеите. Степента на автомобилизация в Австрия е по-ниска от колкото на други места в Европа.
Тук няма големи дворове и автомобилите обикновено се паркират на улицата. Създадена е система за местните жители и колите им, а за всички останали има такса паркиране. В центъра има синя зона – в делничните дни от 8ч. до 18ч., както и в събота от 9 до 12 паркирането е позволено само за период от час и половина.
Да, тук паркирането се плаща и колата не може да остане повече от час и половина!
Искате да останете по-дълго? Добре дошли в подземните паркинги! Обичайно търговските центрове, хотелите и административните сгради имат прилежащи подземни паркинги.
Ето тук виждате новостроящ се хотел с подземен паркинг.
30 минути струва 1,40 евро, а максималната сума за деня е 19,50 евро, а през нощта е 3,20 евро.
Казано с други думи може да оставите автомобила си на улицата за известно време, но да ходите всеки ден на работа с кола, ще излезе скъпо, ако нямате осигурен паркинг. Условията в града стимулират бизнеса да строи паркинги, а водачите на автомобили да ги използват. В крайна сметка улиците, площадите и градските пространства са свободни от коли.
Така градът има възможност да вложи сили и средства в градски транспорт и велоалеи, а не в паркинги. Резултатът е удобен и приветлив за всички град.
Бизнес и култура
Компактният град е добре приспособен за бизнеса, защото всичко е в пешеходна достъпност – и отделните бизнеси се допълват (така е и в икономиката – по-кратки разстояния – повече ефективност). Тук в центъра на града мрежата от пешеходни улици насърчава ходенето пеша – предпоставка за повече покупки.
Разбира се от значение са държавните и градските регулации, достъпът до пазара, покупателната способност и други. Но планирането на града и благоустройството имат пряко влияние върху богатството на палитрата от предлагани услуги и развитието на бизнеса.
Ето тук – районен пазар:
До преди войната тук се е намирал голям градски пазар, но в наши дни площадът е зает от тези павилиони.
Това пространство е най-оживено през уикендите, но дори и в делниците, може да се купят много неща. Именно тук се провеждат местните празници и фестивали. По всичко личи приемствеността на мястото.
Човешкият мащаб ясно личи на фона на съседните сгради.
Разнообразието е и културно – градът трябва да се конкурира с дивана и телевизора – да привлече хората да вървят пеша, да се срещат, да правят покупки, да използват всички възможности на града. При предишното ми идване в Линц не разбрах каква е огромната сграда в центъра. Този път влязох вътре и се озовах в голям културен център с кафенета, заведения, кино и даже площадка за събития на покрива. Съседните квартали също предлагат културни атракции.
Архитектура и градско пространство
Добрата градска среда е разнообразната – това прави града, а и неговите жители уникални. Гору долу запознахме с исторически център.
В по-голямата част на града застрояването е традиционно квартално.
Но са налице и примери за модернизъм и съвременна архитектура.
Има дори уродлив брутализъм.
И панелки, почти като нашите!
Тук има много обекти на културното наследство, но да имитират нещо ново като старо им е забранено отдавна с Венецианската харта. Затова са измислени интересни начини за вплитане на старинното и новото.
Съвременната архитектура е редно да бъде в крак с времето, без да засенчва или нарушава автентичността на историческите обекти. Освен това е важно да се опазват детайлите. Тук например има нова указателна табела, но старата не е премахната.
Тук не се боят да създават и изкуство по сградите. Художествената стойност може и да е съмнителна, но се срещат голям брой уникални детайли.
Крайбрежната алея в града е непретенциозна:
Тук е центърът за съвременно изкуство. Обликът е опростен, без излишна пищност, но впечатление прави липсата на взаимодействие на фасадата с околната среда – просто една стена. Причина за това е опасността от преливане на реката, именно затова не е направено нищо освен … прозорци. Странното тук е, че това място е апетитно за бизнеса, но остава неизползвано:
Тук има единствено малък бар с кафене, който прави това място малко по-интересно, но това не е достатъчно.
Не видях големи площади – може да има, но не и в централната част на града.
Улиците не са превърнати в магистрали, въпреки че е имало такива опити в миналото.
Налице са много опити за подобряване на средата с прости и евтини средства. Тук например под дървото има пейка и хамак.
Тук част от стълбите са превърнати в обществено пространство. С други думи в Линц винаги търсят начин значително да подобрят малките неща с въображение и минимално усилие. Това заслужава похвала.
p.s. Всички тези снимки са направени в началото на март, преди карантината и забраната за събиране на групи заради коронавируса.
Преводач: Елена Стоянова
