Краков: най-европейския град в Полша

До сега не съм бил в Краков, а градът според мен се асоциира с три неща. Първото и най-страшнот: на 60 км от града се намира един от най-големите концентрационни лагери: Освиенцим. Това е полското име, на немски лагерът се е казвал Аушвиц. Освен това, недалеч от Краков се намират някакви вълшебни солни мини, които са превърнати в музей. А не трябва да обръщаме гръб и на краковския салам. Не много градове могат да се похвалят със собствени продукти, известни по целия свят!

Но Краков не е само салам и модни танци, известни като краковяк! Това е вторият по големина град в Полша, но първият по европеизация. За разлика от Варшава или от Гданск, той почти не е пострадал по времето на Втората световна война, за това не е било необходимо масово възстановяване на исторически сгради. Наистина, Краков не е могъл да се спаси от многоетажното застрояване, но и доста западни градове през тези години са строили подобни квартали и нямам предвид само страните от соц. лагера.

От 1039 г. до 1596 г. Краков е бил столица на Полша. Крал Сигизмунд III премества столицата от Краков във Варшава. Причината е, че искал да ремонтира замъкът Вавел (неговата резиденция) след поредния пожар. А след това, на него явно му харесало във Варшава, така че решил окончателно да напусне Краков, въпреки че още век след това там се коронясвали полските крале. В края на 18 в. Краков бил, ту австрийски, ту полски, а по някое време дори автономен.

Както вече казах, на градът му е провървяло повече: разрушенията във военно време не са били много. През комунистическата епоха се появява версия, че съветските и полските войски толкова бързо и успешно са освободили града, че немците просто не са имали време да го взривят. Сега се смята, че това твърдение е по-скоро мит.

Краков е също и важен военен център: тук е базата на командването на специалните войски на Полша, а също и Центъра за сухопътни операции на въоръжените сили.

01. Да започнем с центъра на града. Краков е просто вълшебен! Улици с каменни павета, добре поддържани домове.

02. Ако махнем жиците и кофите за боклук, ще се озовем в 19 век. Тук, например, много добре се вижда, защо трябва да се съхраняват не само отделни сгради, но и историческата среда. На първо място, ценна е непрекъсната историческа цялост на града, а не само отделни паметници. Разбира се и паметниците са важни, но те са като диаманти, които без шлифовка не могат да съществуват.

03. Центърът на Краков е жив. Не е препълнен с туристи, като Прага, дори е приятен. Между другото, забравих да спомена една важна подробност! Изначално Краков е по-скоро чешки, отколкото полски град. По времето на управлението на чешкия княз Болеслав I Страшни, Краков е споменат за пръв път в летописите (965 или 966 г. ) Но неговият внук Болеслав I Храбри вече е бил полски, а не чешки княз. Именно той присъединил Краков към своите владения.

04. Катедралата „Дева Мария“ (Мариацката катедрала) е една от основните забележителности на Краков. Строежът на църквата е започнал през 14 в., но е достроявана и преустроявана още 500 години. Фасадата й гледа към Главния търговски площад – централния площад на града.

05. В близост до катедралата са разположени магазините („Сукеннице“) – редица от многобройни магазини. Над редовете от магазини се издига кулата на кметството – единствената оцеляла част от кметството на Краков, разрушена през 1820 година.

06. Тук не трябва да разглеждате причудливите сгради, а да си гледате в краката. Вижте само колко добре поляците са наредили паветата!

07. Оказва се, че историческите сгради могат да минат и без пластмасова дограма и климатици. Смятам, че никога няма да можем да проумеем, че климатиците нямат място на фасадите на паметниците на архитектурата. Да не говорим за това, че и прозорците са различни.

08. Детайли

09. Като цяло, по отношение на детайлността при работа с камък, Краков е много готин. Тук всеки ъгъл, всеки детайл в центъра заслужава внимание.

10. Карети за туристи

11. Легендарният краковски колбас! Тази марка става известна още през 19 в., когато колбасите се приготвяли от свинско месо и картофено нишесте. Тогава това бил чисто регионален продукт, въпреки че в Литва също го обичали. Според мен, за популярността си краковския колбас трябва да благодари на СССР, където просто решили да използват това име, за да продават по-добре месната продукция. Между другото, по времето на соц. режима, освен свинско, в краковския салам слагали и говеждо месо. Днес, краковски салам се произвежда не само в Полша, но и в Германия и Австрия, където също слагат и говеждо месо.

12. Историята на кнедлите в Полша също е интересна. Най-напред, те се наричат „пироги“, което създава объркване, защото нямат нищо общо с пирогите. Второ, те са десетки разновидности, от печени до варени. Трето, има вид кнедли, като „pierogi ruskie“, пълни с извара и картофена маса с добавка на сол, пипер и пържен лук. Но ако мислите, че името им се превежда като „руски пироги“, то грешите. Названието им е свързано не с руснаците, а с русините – малка група източно славянски народи, които живеят в Словакия, Полша и западна Украйна. А що се касае до Краков – той е столицата на кнедлите, тук дори се провежда такъв фестивал.

13. В центъра е въведен дизайн-код, който забранява да се окачат цветни реклами на фасадите, но пък може да се поставят знаци като флагове.

14. Приятно е как местата за паркиране на велосипеди, изместват тези за автомобили.

15. Ето още един ядлив символ на Краков – обважанек: нещо средно между кифла и геврек. Преди да бъде опечен се потапя във вряща вода – от там идва и името. Продават се предимно на улицата.

16. Интересна идея за улично кафене. През зимата могат да поставят прозрачни стени. Тогава уличните кафенета могат да работят по-дълго. Но не си струва да се поставят рекламни чадъри.

17. Красиви павета. В нашите градове не ни достигат паветата. А обърнете внимание и на това, че всички водосточни тръби влизат направо в канализацията

18. С паркирането в Краков обаче има проблем. На някои улици в центъра на града би следвало да бъде забранено.

19. Много от сградите са разширени в долната си част.

20. Една хубава улица 😉 За автомобилите има само едно платно, останалите са за трамвая и велосипедите..

21.

22. По някаква неясна за мен причина, в Краков е разрешено паркирането на тротоара. Каква е това изобщо? Как е възможно?

23. Това не са нарушители, този ужас е легален. Проблемът в паркирането на тротоара е в това, че хората просто спират да го считат за сериозно нарушение. Ако някъде подобен вид паркиране е разрешен, значи и да паркираш където ти падне не е толкова страшно, така биха почнали да разсъждават шофьорите.

24.

25. Ако се отдалечим от туристическия център, градът вече не е толкова добре поддържан.

26. В Краков има много красиви колчета. Вижте само колко са изящни!

27. Много странно решение. Тук е имало един широк тротоар, който е разделен, за да се обособи място за паркиране. Защо?

28. Около дърветата е по-добре да се поставят кръгли скамейки с облегалки. А да се седи на гранит е неприятно. Скъпо и непрактично решение.

29. Парк. Тук виждаме фирмени краковски фенери, скамейки и кошчета за боклук. Те са еднакви за целия град и почти всички елементи са оцветени не в черно, а в тъмно зелено.

30. Не знам дали има нещо подобно в другите полски градове. Нито в Гданск, нито във Варшава, нито в Лодз не съм срещал подобно. Ако това е някаква краковска приумица е много готино. Кошчето за боклук е разкошно. Освен това е много добре, че не е плътно поставено до скамейката.

31. Красиво направено място за паркиране на велосипеди. Изглажда така, все едно е на 100 години.

32. В Краков са запазили оригиналните входни врати.

33. Красота! Ако има метални врати в историческите сгради, то те са само такива.

34. Тези явно се нуждаят от реставрация, но тях никой не ги чупи, за да ги продаде или изгори. Красиво е нали?

35. Много ми се иска за затворя балкона и да махна старата замазка…Но краковчани се държат. Обърнете внимание, колко сложни орнаменти има на рамките на прозорците.

36. Водосточната тръба е нова, но държачът е стар.

37. В Полша има много необичайни и красиви указателни табели. Вече не правят такива. Как Ви се струват? Може би трябва малко да я почистят…

38. А будката си има собствено име.

39. Краковски трамваи на фона на бившето кино Wanda. Мотрисите са от Австрия, Германия и Полша.

40. Днес трамваите и автобусите са основния обществен транспорт в Краков. Трамваят е обикновен, но има половин километър дълга подземна секция с две станции. В града има 17 обикновени линии и два нощни маршрута. Не всички трамваи са съвременни, но на четири от маршрутите са използват такива с нисък под.

41. Автобусните маршрути са значително повече: 62 обикновени, горе-долу и толкова междуградски, 12 нощни и няколко експресни. Цената на билета за автобус или трамвай зависи от зоната. В Краков са само две: градът е предградията. Обикновен билет за едно пътуване  струва 1.80 лева. Изглежда скъпо, но в Краков има голям избор от билети с прикачвания: на 20 минути, на 40 минути, на час, на 90 минути, за 1 ден, за 48 часа, за 72 часа, за седмица. Така че ако някой турист е пристигнал за уикенда, може веднага да си купи билет за два дни за 24 злоти (11 лева) и да не се тревожи. Дори има варианти с групови билети (36 злоти за билет за до 20 души) или семейно пътуване, което е възможно само за събота и неделя. Жителите на града си купуват обикновено билет за 70 минути за 2.50 лева, който позволява да се прикачват от електрическите влакове на градския транспорт.

42. Трамваите минават средно на 10-15 минути, а автобусите в зависимост от натовареността на маршрута. Има маршрути, по които минава 1 автобус на всеки час, а има маршрути, по които минават на всеки 10-12 минути. През май 2014 г. в Краков се проведе референдум, на който се гласува за строителството на Вело алеи, за създаване на система за видеонаблюдение и против провеждането на Олимпиада 2022 г. (в резултат, от което тя ще бъде в Пекин). Освен това краковчани подкрепиха строежа на метро. Тук читателите може да ме обвинят в пристрастие, тъй като наскоро обяснявах, че родните градове като Пловдив и Варна не им е необходимо метро. Така че, защо на нас не ни трябва метро, а на Краков му е необходимо? Първо, градът не е толкова малък, колкото го мислите. В рамките на града живеят 770 000 души, а в предградията – 1 200 000 или повече. Второ, в Краков вече има нормална система на обществен транспорт и строителството на метро ще бъде като неин ъпгрейд. Трето, ако градът се заеме със строителство на метро, то парите за тази цел ще дойдат по-скоро от Европейския съюз. Това ще позволи на Краков относително бързо да изрови тунели и да построи станции. За да бъде ефективно метрото не трябва да превозва въздух. А за да има винаги много пътници във вагоните, линиите на метрото трябва да свързват гъстонаселените квартали с центъра или с посещаемите обекти като летище, гара и т.н.

43. В центъра пътните знаци са компактни, но неясно защо се дублират. Отново паркингът заема половината тротоар. Пешеходците трябва да се провират между автомобилите и стълбовете.

44. Отново пълна неразбория със знаците

45. Мечтата на всеки българин: огромна част от тротоара отделена за паркиране.

46. Огромни рамки около знаците за пешеходна пътека. Подобни знаци са поставени през 2017 г. в центъра на Краков в близост до начални училища (за което видно сигнализира знака).

47. Някои решения изглеждат на първо четене грамотни, но после се оказва, че не са достатъчно премислени. Ето пример за опит да се успокои трафика като се стесни платното от една страна с помощта на изкуствени препятствия. Но в близост има спирка и на автобусите им е много трудно всеки път да маневрират, за да се доближат до пътниците на спирката. И стълбът не се поставя по средата на платното. У нас, например, щяха да го заобикалят и от дясно;) Като цяло странно решение.

48. Ето добре организирана пешеходна пътека с острови за безопасност.

49. Много е важно не просто да се ограничи скоростта в града, но и улиците да се проектират по такъв начин, че да не може внезапно да се ускорява. За тази цел завоите могат да се правят по-остри с помощта на специални острови. На улиците, на които се предприемат различни мерки за успокояване на трафика (като стеснение на платното, изкуствени препятствия и др. п.) дори не е необходимо да се поставят знаци за ограничаване на скоростта, тъй като всички така или иначе ще се движат бавно.

50. Някои от жителите на Краков се ориентират по български правила за паркиране: ако имаш голяма и скъпа кола, можеш да паркираш и на място за инвалиди.

51. Както и в повечето големи градове на Източна Европа, така и в Краков не може да мине без панелни микрорайони.

52. Радост за душата! А някой си е остъклил и балкона.

53. Обикновен пететажен блок в Краков

54. Стъпалата са с хлъзгави плочки, неудобна рампа, ограда…Също като у нас. Само дето вратата е наполовина остъклена и боклука е по-малко.

55. „Хранещи се“ с тротоари

56. Човек може да си помисли, че целият двор е паркинг.

57. Всъщност дворът е доста по-голям, има дървета и детски площадки.

58. Много мило благоустройство. Тук няма лебеди от гума и гниещи от влага играчки.

59. Полската баба – приятел и другар на българската баба. Средната пенсия в Полша е 1806 злоти (824 лева), но размерът на най-често изплащаната пенсия е два пъти по-малък, около 906 злоти (424 лева). Спасението на полските пенсионери е в това, че продуктите в страната са сравнително евтини.

60. Тротоар и велоалея. Между другото в града работи система за наем на велосипеди Wavelo. Това е класическа система за наем със спирки. Може да се включите през сайта или приложение за телефон и да си изберете тарифа. Например един час на ден струва 20 злоти (9 лева) за месец. Всяка просрочена минута струва 2 стотинки. Да наемеш велосипед за 12 часа струва 29 злоти (13 лева). Студентите в местните университети ползват специални тарифи.

61. Понякога в Краков се срещат и уродливи будки от 90-те.

62. За велосипедите има отделна пътека за пресичане. Не ми е ясно само защо има павета тук. За да намалят велосипедистите скоростта преди да пресекат или просто ей така?

63. Старият пазар (сградата е построена малко след войната) е превърнат в търговски център.

64. Новият пазар изглежда доста по-зле. Тук наблизо е и доста популярния в Краков битак.

65. И тук улицата е стеснена.

66. Повдигнатата пешеходна пътека може да служи като инструмент за успокояване на трафика: шофьорите ще намалят пред нея, преди да преминат. Но идеалният случай ще бъде ако Старият град е изцяло забранен за автомобили.

67. Вижте колко по-красиво е без тях!

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *