Днес български градове са изостанали с десетилетия от европейските. За да разберем причината за това е достатъчно да погледнем тези стари снимки от Европа.
Преди 50 години от улиците на някои европейски градове започнаха да изчезват трамваите, а в Париж, под прозорците на жилищните сгради се появяват автомобилни естакади. Същите тези градове, които днес ни се струват удобни за разходки, до вчера тънеха в задръствания, а по тротоарите не можеше да се мине. Днес центърът на Амстердам е почти изцяло пешеходен, но няколко десетилетия назад, човек не можеше да се промъкне между колите, а велосипедистите се брояха на пръсти. И да, когато някой е поискал изграждане на велоинфрастуктура, са го погледнали все едно се е побъркал и са казали: „Какъв велосипед в Амстердам, да не сте полудели? Та у нас вали 365 дни в годината!“
Това е много поучителна история. Тъй като те са търсели решение за един удобен град по метода на проба и грешка, а ние имаме пред себе си готови вече примери. Ако в България приемат курс на развитие на градовете, започнат да сменят приоритетите, започнат да развиват градския транспорт и обществените пространства, след 10 години няма да познаете България.
Това е Амстердам в края на 50-те и началото на 60-те години. Центърът на града е запълнен с автомобили. Няма велоалеи.
По пътищата цари хаос. Смесица от хора, велосипеди и коли…На кръстовището няма нито една пешеходна пътека!
Улица-паркинг
Хората са сбутани на тесен остров между прелитащи от двете страни автомобили. Да, 50 години назад холандците са имали възможност да се почувстват като в България през 21 век.
Бившата улица „Чърчил“. Просто асфалтово поле.
Всички са се движили в общ поток: трамваи и автомобили…
…велосипеди и автомобили.
Мрак! Но дори при тези условия смелите велосипедисти някак си са оцелели.
Да, това е задръстване в Амстердам!
Оценете плътността на движението.
70-те
Таксиметровите шофьори са преградили пътя, когато са глобили техен колега. Да, някога това е било възможно.
През октомври 1973 г. е започнала войната от Йом Кипур: арабските страни нападат Израел. Страните от Запад, включително и Холандия, поддържали европейското управление на държавата, поради тази причина арабите преустановяват доставките на нефт в Европа. Холандските власти се опитали да ограничат потреблението на гориво, като въвеждат „неделя без автомобили“. Това е един от тези дни (4 ноември 1973 г.), но на велосипедистите не се разрешава да преминат през тунела, поради някаква причина. Възможно е, точно в този момент, в Амстердам да са се замислили за ползата от развитието на велоинфраструктара.
Тогава камионите все още са могли да се придвижват свободно из центъра на града.
Ад на земята.
Още един ъгъл за велосипедистите в този свят – Копенхаген.
Нормален градски пейзаж от Копенхаген в края на 60-те.
Къде са велосипедните ленти? Няма ги. За това пък има паркинг по протежението на улицата.
Град за автомобилите. Само трамвая нарушава тази идилия.
Красиво!
Паркинг върху асфалта, камион с пръст в центъра на града… Това да не е Виборг? Не, приятели, това все още е Копенхаген. И тогава градът е бил пълен с велосипедисти, но не е имало никаква инфраструктура (освен паркинги за велосипеди).
Тогава велосипедистите са били малцинство. Сега балансът напълно е променен.
Задръстване, паркинг…
От високо прилича на някой съветски град: широки градски шосета и автомобили навсякъде.
Виена, най-удобният за живот град в света. През 50-те години австрийската столица е изглеждала така:
Хаотично паркиране пред ресторант.
Целият център на града е задръстен от автомобили. Сега това е изцяло пешеходна зона.
Всички снимки са от сайта Pastvu.
Бумът на автомобили в европейските столици продължава до средата на 90-те. И колкото по-малко е развита страната, толкова по-дълго той продължава. Например, в градовете в Прибалтика, някои от които изследвах през лятото, все още не е направено всичко възможно за създаването на комфортна градска среда. Тогава как Виена и Копенхаген (Амстердам дори по-често) постоянно попадат в класациите за най-удобни за живот градове в света. Техният опит показва, че и в нашите градове за няколко десетки години ситуацията може да се промени, като центъра на внимание се насочи към пешеходците и велосипедистите, вместо към автомобилите.
