Всеки ден по света, в резултат от ПТП, загиват 3400 души. В новините често се пише за това, но историите, скрити зад авариите – а именно кой, защо и как и какво е могло да бъде направено, за да се избегне, по принцип остават неразкрити. Пътно-транспортните произшествия са предотвратими. Пътят за решаването на проблемите е известен, но остава зад кадрите на журналистическите разследвания. Отношението на обществото към този проблем зависи от начина, по който средствата за масово осведомяване го представят.
През 2015 г. Световната здравна организация пусна наръчник за журналисти как да представят пътно-транспортните произшествия. В този наръчник са събрани методически указания, какво точно трябва да се има предвид, при описването на една авария. Въз основа на това помагало ние направихме кратка инструкция – как трябва да се пише за ПТП и какви често срещани грешки трябва да избягваме.
Докато някои медии все още смятат за уместно заглавие от рода на:“ На улица „Печатна“ автомобил „запечата“ ученичка“, това е сигурен знак, че правилата за оповестяване на ПТП не са стигнали до всички. Това трябва да се поправи. И така, ето съветите на СЗО:
Как трябва да се направи:
1. Опишете цялостната картина. Образовайте аудиторията и повишете нивото на нейните познания: пътно-транспортните произшествия са проблем, който може да засегне всеки. Всяка година по света, в ПТП, загиват 1,35 милиона души. През 2018 г. в България са загинали или ранени 611 души при ПТП. В България, от пътно-транспортни произшествия загиват седем пъти повече хора, от колкото от убийства. Всеки ден при пътни произшествия умират 2 души.
2. Копайте надълбоко. Статистическите данни помогнат да се открият не толкова очевидните връзки. Например ако човек не е пресякъл на пешеходната пътека – възможно е най-близката такава да е твърде далеч или въобще да няма такава? Или жертвата е пенсионерка, която трудно ще се спусне по стълбите на подлеза? Няма нужда да търсим примери надалеч – в центъра на София имаме подлези.
3. Потърсете човешките истории. Истории, разказани от оживелите след пътно-транспортно произшествие или роднини на загиналите, те винаги предизвикват отклик в сърцата на читателите. Освен това, разказите на хора, които само за миг са загубили всичко, което са имали, позволяват да се засегне темата и за последствията от произшествията, не само за техните причини.
4. Дайте примери за успехите в тази насока на различни градове и страни. Швеция, Холандия и много други европейски градове и страни са приели концепцията Vision Zero. Най-простите мерки за безопасност – успокояване на трафика, намаляване на скоростта – работят навсякъде.
5. Измислете нови формати. Например, целия ден предавайте на живо само от мястото на аварията. Проследете съдбата и последиците ат аварията до край. Някой е карал със 100 км/ч и е блъснал хора на тротоара? Това са ярки примери за ситуации, чието развитие трябва да се проследи до край.
6. Визуализирайте данните. Карти с отбелязани ПТП, таблици с причините за произшествията, графика за разпределението на ПТП по часове – всичко това може а помогне за създаването на по-пълна картина.
7. Сравнете ПТП с други причинители на травми и смърт. С какво може да съпоставите цифрите от смъртните случаи по време на ПТП? Кой най-често загива при ПТП? Как стоят нещата с медицинската помощ – бърза помощ и посттравматичната?
8. Помнете, че произшествията могат да бъдат предотвратени. Те са една от основните причини за смъртните случаи, натоварват допълнително здравноосигурителната система и са един от основните фактори, които влияят негативно върху качеството на живот. Автомобилните произшествия пристигат в града заедно с ръста на автомобилите. Те не бива да се възприемат като даденост.
9. Отделете особено внимание на различните рискови групи. Това са пешеходците, особено децата и възрастните хора, заради техните физиологически особености, след това велосипедистите и тези, които карат тротинетки (заради липсата на отделна инфраструктура). Те са по-уязвими на пътя и не управляват железни колоси, тежащи 1-2 тона.
10. Свържете се със специализирани НПО и експерти. Те са много по-навътре в проблема с авариите на пътя и могат да подскажат на какво да се обърне внимание. Например, може да се обърнете към нас или към Институт за пътна безопасност, или да почетете в специализирания раздел в сайта на СЗО.
11. Пишете за необходимостта от промяна в законите и наредбите. Инфраструктурата на градовете се променя много бързо и законодателите не винаги успяват да настигнат тези изменения. Например – електрическите тротинетки, които се появиха преди няколко години по пътищата, а поправките в Правилника за движение по пътищата ще се приемат сега, след значителен на брой жертви и травми, които можеха да бъдат избегнати.
12. Задавайте въпроси какво ще се случи след ПТП. Ще има ли промяна в инфраструктурата и каква ще бъде тя? Ще се измени ли законодателството? Какво ще предприемат длъжностните лица в тази насока? Какви са медицинските последствия (за това може да попитате лекари, колко време отнема възстановяването след травми, получени в ПТП)? Какви социални последствия ще има? (например, ще пропусне ли детето следващия срок в училище?)
13. Използвайте ресурси, в които има полезна информация и статистика. Ето един примерен списък:
- Официалният сайт и статистика на КАТ
- Данни за ПТП, представени в разбираем вид
- Данни от НСИ
- Официалната статистика на СЗО за различните страни
- Сайт на Международната пътна федерация с данни за различните страни.
Как не трябва да се прави:
– Не давайте само сухи цифри. Данните от статистиката изолирани от контекста не означават нищо. Зад всяка цифра стои причина, която трябва да бъде разкрита.
– Не се опитвайте да се шегувате с обстоятелствата около произшествието. Най-напред става дума за човешки живот и за здравето на хората – за проблеми от местен и световен мащаб. Пример за подобен каламбур дадохме в началото.
– Не разглеждайте произшествието като единичен случай. Напълно е възможно, точно на това място да е имало и други произшествия – важно е да се разбере, каква е причината за тях.
– Не обвинявайте жертвата. В произшествието всички са жертви: и хората, които са получили травма и са загинали, и шофьорите, за които това е сериозен психологически удар. Много по-важно е да се открие причината за проблема, за да може да се избегне в бъдеще.
– Не обезличавайте участниците в пътното движение. Автомобилист, пешеходец, велосипедист, ватман – това са все хора. Иначе заглавие от рода на „автомобил удари пешеходец“ в случай на убийство би звучало така „пистолет застреля минувач“. Зад волана на автомобила все още стои човек, който може да направи грешка.
– Не делете хората на категории. Тази точка допълва предходната. Националността на шофьора на такси няма значение, също и пола, възрастта, и всяка друга характеристика. Това първо е обиждащо и второ не помага за обективното разглеждане на причините за ПТП.
– Не огласявайте лични данни за участниците в ПТП без тяхното съгласие. Ако официален акаунт в Туитър публикува паспорта на шофьора на такси, налетял на група хора на тротоара, това не бива да е пример за подражание.
