Приятели, Вие знаете, че често пътувам до САЩ. В Бостън, обаче съм за пръв път! Много са ми разказвали за този град, но никога до сега не съм бил там. Първата ми задача, когато пристигнах, бе да видя как Бостън се справя с автомобилите. Работа е в това, че сега вероятно е първият град в САЩ по деавтомобилизация на центровете. В средата на миналия век, в центъра на Бостън била построена многоетажна естакада. Тогава в Бостън протичали същите процеси, както в някои от нашите градове – например в Варна. Чиновниците се опитвали да задоволят нарастващите нужди на автомобилите, като прекроявали градовете така, че да се удобни за колите – разделяйки пътните потоци и строейки многоетажни естакади… Всичко, което би направило шофирането из града удобно.
Но много бързо, на всички им станало ясно, че това е голяма грешка – никой не искал да живее в близост до естакада, тя не решавала и проблема със задръстванията, а заради строителството на пътища се увеличавало и количеството на автомобили (подробно защо: накратко и подробно). За това, в края на 60-те години се повдигнал въпросът за премахване на автомобилните трасета от центъра на града.
През 90-те години стартира проектът Big Dig – за заменяне на естакадите с тунели. Това е един от най-сложните инженерни проекта в историята н САЩ. Ние обичаме да казваме, че в България крадат, разтягат и забавят сроковете, но и в САЩ е същото! Разходите за проекта нарастват с всяка година, проектът бързо става нерентабилен, нарушени са всички срокове за пускането му в експлоатация… Какво да Ви кажа… през 2006 г., при откриването на тунела върху автомобил пада бетонна плоча тежаща 24 тона, която убива пътника в колата и ранява шофьора. Но в края на 2007 г., от градските улици най-после изчезват големите разклонения. И се появява друг проблем – какво да правят с освободеното пространство? То би могло изцяло да бъде застроено, но вместо това се появява парка Грийнуей.
01. Първият план за строителство на естакада датира от 20-те години на миналия век. Но към реализиране на плана се пристъпва чак през 1951 г. и само след три години е открит първият участък.
Естакадата е наречена на Джон Ф. Фицджералд – кмет на Бостън от 1900 до 1910 г. и дядо на бъдещият президент Джон Ф. Кенеди. Самият той умира в навечерието на строителството й през 1950 г.
Половин век след това пътищата са вкарани в тунели. Сравните градът преди и след това. Между другото, новият участък е наречен на Роуз Кенеди – дъщерята на същият този Джон Ф. Фицджералд. Приемственост на поколенията!
Днес Грийнуей (т.е. зеленият път) е серия от концептуално различни паркове. Трябва да се има предвид, че е благоустрояван преди няколко години и днес има някои морално остарели неща, както и че вече така не се строи. Но дори сега всичко изглежда прекрасно!
02. Първият парк е китайски, началото му е в китайския квартал.
03. Бамбук, ручеи, камъни. Всичко е в китайски стил.
04. Следва парк – зеленчукова градина. Тук можете, без да напускате града, да се запознаете с природата. Например, може да доведете децата си, за да им покажете как растат в лехите зеленчуците.
05. Навсякъде може да се стигне, има мостчета, маси …
06. Цялата култивирана флора е надписана, а пътят изглежда така, сякаш си в истинска ферма! Въпреки че сме в центъра на града.
07. Къща за насекоми.
08. Ето, малко по-обикновен парк. Разделен е на поляни, на които може да се занимаваш с йога, да се провеждат музикални фестивали или просто да се срещаш с приятели.
09. Навсякъде има гъста растителност, която защитава хората от шумния град.
10. Пътят е скрит от дърветата.
11. Тук, преди автомобилите бяха заседнали в задръстване, а сега се разхождат зайчета;)
12. Цялото това пространство пустееше около 15 години, а паркът е открит през 2017 г.
13. Изглежда прекрасно, нали?
14. Сега пътят е под земята, а това е един от входовете в тунела.
15. Между парковете има площади с фонтани.
16. Брезички
17. Появява се и нов тип благоустрояване. В този лабиринт се занимават с йога.
18. А това не е кафене, а просто маси със столове. Отивате в магазина, купувате си нещо за хапване и се настанявате спокойно.
19. Съвременен парк. Тук са предвидени различни нива и зони. Например, за тихи разходки има тясна пътечка с фенери и скамейки.
20. А тук вече има поляни и фонтани.
21. Проста и прекрасна идея за обществено пространство – люлки. Тази проста активност винаги привлича хора – вижте например Триумфалния площад в Москва, там също има такива люлки.
22. И тук всички са доволни.
23. По-нататък има обикновени пейки.
24.
25. Грийнуей приключи, а от страни се показа огромен окачен мост! През 2003 г., когато е открит, той е бил най-широкият подобен мост в света – има 10 автомобилни пътни ленти. Мостът е построен като част от проекта Big Dig и към него водят изходите на тунелите.
26. И в останалата част на Бостън се стараят да очовечат улиците. На мястото на бетоновите американски тротоари се появяват скамейки и зеленина.
27. Вместо решетки около дървото има тухли с дупки.
28. Скамейките остават в сянката на дърветата. Защо не разбират това у нас, а често се стремят да ги поставят на слънце или направо се отказват от дърветата.
29. В Америка са се справили добре и с дизайна, и с качеството на скамейките.
30. Потърсете в постсъветското пространство нормален фенер, скамейка – неясно защо, но у нас са се научили да рисуват върху красивите улични мебели. Все по-криви, наклонени и непропорционални – не е възможно дори да се копират класическите форми.
31. В чест на китайската нова година, местен художник е поставил свине из парка.
32. В различни части на града временно са поставени камиони за храна. Тук например се разлива бира. А хората стоят под шатрите и спокойно пият.
33. Едно от любимите неща на Бостън – омари. Тук са навсякъде.
34. Крака от омари – 50 долара за 450 гр., опашки с нокти – също, а само опашки – 55 долара.
35. Основно бостънско блюдо – рулца от омари. В зависимост от размера цената може да е 25-30 долара. Това са огромни парчета свеж омар, подправени със сос и сложени в хлебче за хот-дог.
36. Вело-пешеходен мост над пътя – в центъра все още не са премахнати всички пътни ленти.
37. Стара велоалея с разбит асфалт.
38. И нова.
39. Не винаги се получава да се положи асфалт на равно и сухо. Сигурно си мислите, че само у нас има подобни „специалисти“?
40. Грамотно направено пресичане навътре към квартала. Намира се на едно ниво с тротоара и велоалеята, освен това е откроено и цветово. Тук няма проблем с локвите, а шофьорите са внимателни, тъй като знаят, че не са с предимство. В България това е голям проблем – предимството на подобни входове е за шофьорите, а пешеходците и велосипедистите трябва само да се погрижат за безопасността си, за да не попаднат под гумите на излизащите автомобили.
41. Старият път се стеснява, а излишния асфалт се оцветява и върху него се поставят вази и саксии. Ако всичко е направено както трябва, по-късно тук с основание ще има цялостно благоустрояване.
42. Кей.
43. Старият и новият Бостън. Старите сгради отново могат да бъдат видени, а автомобилите са вкарани под земята.
44. Автомат за билети за метрото.
45. Метрото в Бостън е старо, мръсно и мрачно. Тук едва-едва работи вентилацията, дори има огромни вентилатори, които охлаждат климатиците или просто въртят въздуха.
46. Има ги и на спирките.
47. Бостънското метро е най-старото в САЩ, ако не се броят надземните системи в Ню Йорк и Чикаго. Първата линия е открита през 1897 г. В архитектурния план няма нищо интересно – прашен, мръсен, улитарен.
48. Вагоните са също такива – стари и унили.
49. А по зелената линия се движи трамвай!
50. Всъщност Бостънския трамвай се нарича Зелена линия
51. Трамвайната мрежа в Бостън се дели на четири линии, съединяващи центъра със западните предградия. В центъра влаковете минават под земята, а след това тръгват към различни райони. Освен това, в града има и скоростен трамвай, но той не е свързан със зелената линия.
52. Отвътре – обикновен трамвай.
53. За да се стигне до бостънския трамвай може и да се мине и през метрото – това е обикновена спирка за прекачване.
