Всеки град е длъжен да работи над вида и имиджа си. Важно е не само да се поддържат сградите в нормален вид, да се почистват улиците и да се създава комфортна градска среда – но също така не трябва да се забравя и индивидуалността. Детайлите, архитектурата, траспорта са неща, по които хората различават един град от друг. Никога няма да объркаме Ню Йорк с Париж или Барселона с Москва, защото те са различни и това е ясно видимо.
Големите градове по-лесно създават уникална архитектура или наливат средства в специалния дизайн на автобусите, но как се справят малките градове? Църквите и украсените сгради не удивляват хората. В шведския град Гьотеборг, например има приличен стар център, малко съвременна архитектура и е просто комфортно – това е хубаво, но с подобно нещо може да се похвали всеки втори европейски град. Струва ми се обаче, че тук са намерили изход –те просто поддържат старите трамваи в добро състояние, а те вече формират индивидуалността.
Трамвайната система на Гьотеборг е най-голямата в Скандинавия – тя има 12 постоянни маршрута и един туристически. За една година превозва около 100 милиона души.
Първият трамвай, при това теглен от коне, се е появил в Гьотеборг през 1879 година. Електрическите трамваи се появяват по улиците на града през 1902 година.
Интересни факти – от 1911 до 1962 година, в гьотеборгските трамваи имало пощенски кутии, а през 1913 г. имало закачени саксии с цветя за украса на централните маршрути.
През минали век имало идея да се закрие тази система или да се съкрати с цел оптимизация на разходите, но в крайна сметка е решено трамваите да се запазят и развиват. Почти винаги градските власти са се грижели за трамваите, считайки тяхното развитие за свой приоритет. В замяна на това получават едно предприятие, което през по-голямата част от своята история носи на градската хазна стабилни приходи.
Как да не се влюбиш в този стар дизайн?
Из града се движат и нови трамваи, но техният дизайн е съвършено безличен. Чак при обработването на снимките забелязах, че дори не съм ги снимал нормално.
В днешно време с трамваите има две проблеми – ниската скорост в центъра и скъпо струващото разширяване на мрежата. Опитват се да решат първият проблем като се дава предимство на улиците и кръстовищата – вагоните не зависят от ситуациите на пътищата, а зелената светлина на сфетофара се включва, когато се приближи трамвай.
Дизайнът на улиците също благоприятства ускорението на трамвая – автомобилите се движат бавно, а за трамвая има пряк път. Много от пешеходните пътеки са без предимство на пътя.
Реконструкцията на улиците и платната струва скъпо, а хората трябва да бъдат превозени. Поради тази причина, на улиците без трамвай, е добре развит автобусния транспорт – почти навсякъде има отделни платна за движение, а спирките са на по-дълги разстояния за повишаване на средната скорост.
Дори не мога да си представя как тези големи автобуси навлизат в завоите в малките улички.
Това е еднопосочна улица, но автобусите се движат и в двете посоки. Тук добре се вижда баланса – почти цялата площ за движение е дадена на обществения транспорт.
Обръщало за автобуси, което пресича трамвайната линия и обособена лента за движение направо.
Понякога автобусите се засичат с трамваите на пътя . Това е неприятно за трамавя, но в историческия център е сложно да се намери място за две отделни ленти за движение.
Именно в Гьотеборг е пуснат първият в света постоянен маршрут с електроавтобуси.
Градът, съвместно с Волво, пускат маршрут 55, който се обслужва от три напълно електрически автобуси и седем хибридни. Планира се до 2025 година 95% от всички пътувания с обществен транспорт да се осъществяват с помощта на възобновяемите източници на енергия.
Електроавтобусите са интересна тема, но лично мен ме смущава един факт – все още нито един електроавтобус не е излязъл извън употреба. Никой все още не знае колко дълго те ще могат да работят и какво ще се прави после с акумулаторите.
Много от спирките са с озеленени покриви.
Обикновено са типови, но има и индивидуални – с масички и онлайн табла. Дизайнът позволява видимост, но защитава от вятър.
Тоалентните също са с озеленени покриви, а са и безплатни. От страни има кран за наливане на питейна вода.
Тук обичат да поставят герба на различни детайли в града. Това се прави не само от естетическа гледна точка, но и от практическа. Например, да не се рисува по задната част на знака.
Дори обикновените неща придобиват индивидуалност и се асоциират с мястото. Кош за боклук с присобсобление предназначено за улесняване събирането на пластмасови бутилки.
Отделяме минутка за красива врата.
Случайно попадам на гробище в центъра на града. В Европа често ги превръщат в паркове, но има и пътечки и скамейки.
Повече ме удивиха помпата за вода и обществените лейки.
Това вече е обикновен парк, Гьотеборг изведнъж ми напомни на Петербург.
Ръчноплетени кошници.
Просто град.
Заменят счупените плочки. С помощта на вакуумни приспособления и техника плочките се наместват на определеното място – не съм виждал нещо подобно у нас, обикновено гранитните плочки се набиват на ръка или с обикновени трактори.
Шведите не са големи специалисти във велосипедизацията на града, но все пак има минимален набор от вело пътеки и безопасни преходи.
Именно Швеция е родината на Нулевата търпимост към смъртността, която днес активно се внедрява и в други страни.Относно безопасността на движение тук всико е наред, но активното преминаване на хората от автомобили към велосипеди е все още в планираното бъдеще.
За островите за безопасност вече съм писал, но тук има много и най-разнообразни по дизайн решения. Мисля после да напиша нещо по-подробно. Като цяло, улиците и пътищата са построени по такъв начинин, че на човек да не му се иска да нарушава правилата или пък да премине набегом.
Видях само един единствен надлез, а от долу имаше обикновена пешеходна пътека. Безбариерната среда тук също е много добра.
И ще приключа с местната гара – тя е съвсем обикновена.
За това пък в близост до пътя има неголям магазин, направен от стари контейнери.
А точно срещу платформата с влакове е автогарата. Проста, но красива архитектура, дори има посадени дървета. Сградата сама си произвежда ток, дори на входа има табло с информация за последните няколко дни. Добър пример за функционалност, красота и ефективност на автогара.
