Автомобилните пътни възли на обикновени улици разкъсват града: големите разстояния плашат пешеходците, а пътят през стълби и неудобни тротоари превръща града в недостъпен за слабоподвижните, а на велосипедистите и обществения транспорт също ще се наложи да навъртят обиколки. Подобни транспортни възли започнаха да се появяват масово през втората половина на миналия век в много градове – вярата в светлото автомобилно бъдеще не даваше покой на градостроителите, а математиците с грейнал поглед пресмятаха транспортните автомобилни потоци.
Около преди 30-40 години в някои световни градове се появи усещането, че нещо не е както трябва. Град удобен за автомобилите, но неудобен за хората, някакси не работи като град. Ефектът се усилва и от постоянните жертви на произшествия и растящите задръствания. Тази мисъл се трансформира в нов подход към транспорта в града – да се оцени мобилността на всички жители, а приоритет да се даде на пешеходците. Подходът получи името „устойчива мобилност“ и позволи да се извоюва победа над задръстванията и да се направи града по-доброжелателен за всички.
Но какво да правим с автомобилното наследство от миналото? На скоро Ви показах примери от Сеул, където са премахнали една част, а друга са преустроили в парк – доста смел подход. Но какво да правим ако нямаме средства да разрушим всичко или кардинално да го преустроим, а освен това и пътния възел е все още необходим? В Прага отговарят на това с тактически урбанизъм: входовете към моста са обезопасени и са очовечили мястото с обикновени стълбове и маркировка.
Мостът и подстъпите към него са построени през 1970 г. и са свързвали Прага -7 с центъра на града през р. Вълтава.
Тук напряко разстоянието е малко, но в основно препятствие се е превърнала не реката, а мостът с кръстовищата: подлезите, кръговите кръстовища, високите скорости и още куп неща направиха този пътен възел съвършено неудобен за пешеходците и велосипедистите.
И се взело решение това да се поправи. Започна ли с преки пешеходни пътеки.
Движението на автомобилите било успокоено с помощта на промяна на радиуса на завоите, стеснения и изкривяване на траекторията.
Паркингът също добре успокоява движението.
Старата маркировка ясно показва предишните граници на платната.
Появили са се велоалеи
Трудно е да се нарекат безопасни и комфортни подобни велоалеи, но такава е цената на бързото и евтино решение. На моста трябва да има обособени велоалеи, но за това са нужни средства за основен ремонт.
Това е добър пример за оздравяване на морално остарялата инфраструктура. Освен това автомобилистите също печелят: за тях има нови места за паркиране, а поради намаляване на броя на произшествията, изчезнаха и внезапните задръствания по пътя. Подобно нещо може да си позволи всеки град, най-скъпото перо в случая е трудът на специалистите и политическа воля да се направи градът по-добър.
По-подробно за проекта може да прочете тук (на чешки език). https://prahounakole.cz/2018/10/velke-zmeny-na-vltavske/
