Учените твърдят, че най-голямото изследване на връзката между удобствата за пешеходците и кръвното налягане може да служи за доказателство за “нематериалната стойност на градското планиране” за подобряване на здравето на хората.
В изследването са взели участие 430 000 души на възраст между 38 и 73 години от 22 английски града и разкрива силната връзка между по-голямата пешеходна достъпност на района и по-ниското кръвно налягане и намаляването на риска от хипертония сред жителите на този район.
Резултатите остават стабилни дори след прибавяне на социално-демографските фактори, начина на живот и околната среда. Особено се открояват резултатите сред жените на възраст между 50 и 60 години, живеещи в неблагоприятни райони, както и в райони с плътно застрояване.
Изследването е публикувано в Международното списание за хигиена и здраве на обкръжаващата среда в началото на тази година. Като отчитат факта, че хипертонията е основна причина за появата на хронични сърдечно-съдови заболявания, учените от Университетът в Хонконг и Оксфорд заявяват, че при проектирането на градовете трябва да е съобразено със здравето на населението.
С увеличаването на скоростта на урбанизацията и общото застаряване на населението, ние ставаме по-податливи на хронични заболявания.“, казва Чинмой Саркар, доцент в факултета по градско здраве и околна среда към Университета в Хонконг, който е и водещ автор на изследването. „Интервенциите в областта на общественото здраве следва да вземат предвид стойността на градското планиране и дизайн.
Ние харчим три милиарда лири стерлинги за предотвратяване на сърдечно-съдовите заболявания, но ако инвестираме в създаването на здрави градове, чрез леки промени в дизайна на кварталите, с цел стимулиране на пешеходната активност, то е възможно в бъдеще значително да намалим разходите за здравеопазване.
За да проучат потенциала на района за създаване на различни активности, учените са разработили комбиниран показател, който включва параметри като плътност на застрояване и магазини, обществен транспорт, възможност за придвижване на същото ниво и близост до забележителностите.
Лошо проектираните пространства обикновено ограничават пешеходната и физическата активност, като поощряват слабо подвижния начин на живот, в същото време вредят на социалното взаимодействие и за това се асоциират с лошо психическо състояние и благополучие.
Доколкото ходенето пеш, по думите на Саркар, „се базира на дизайна на града“, градовете трябва да се променят или да бъдат така проектиране, че да го поощряват. „В дългосрочен план, подобни инвестиции ще донесат много ползи, тъй като те са устойчиви и повсеместни.“
Големият и разнообразен набор от данни в изследването ни позволява да разберем повече за въздействието на ходенето пеш върху кръвното налягане на определени групи от хора и по думите на Саркар, може да ни помогне да се справим с демографските изменения.
Той подчертава, че делът на градското население в света непрекъснато расте и вече е 54.5%. Очаква се през 2030 г. този процент да достигне 60%, когато всеки трети човек ще живее в половин милионен град.
Във Великобритания, повече от 7 милиона души (около 9,5% от населението) са със сърдечно-съдови заболявания, от които всека година умират около 16 000 души, а загубите от тези заболявания са 19 милиарда лири стерлинги.
Създаването и модернизирането на градовете за провеждане на активен начин на живот може да окаже значително влияние върху здравето на градското население и свързаните с него загуби на правителствата от цял свят. Саркар казва: “Правилното проектиране на града днес, ще доведе до здрави градове утре.“