Преди седмица по това време се разхождах из Ротердам. Мнозина считат Ротердам за архитектурната столица ако не на света, то със сигурност на Европа. Тук има много архитектурни бюра и всяка година се строи по нещо удивително. Градът е бил почти напълно разрушен по време на войната, така че архитектите е имало къде да се развихрят.
Днес български градове са изостанали с десетилетия от европейските. За да разберем причината за това е достатъчно да погледнем тези стари снимки от Европа.
Преди 50 години от улиците на някои европейски градове започнаха да изчезват трамваите, а в Париж, под прозорците на жилищните сгради се появяват автомобилни естакади. Същите тези градове, които днес ни се струват удобни за разходки, до вчера тънеха в задръствания, а по тротоарите не можеше да се мине. Днес центърът на Амстердам е почти изцяло пешеходен, но няколко десетилетия назад, човек не можеше да се промъкне между колите, а велосипедистите се брояха на пръсти. И да, когато някой е поискал изграждане на велоинфрастуктура, са го погледнали все едно се е побъркал и са казали: „Какъв велосипед в Амстердам, да не сте полудели? Та у нас вали 365 дни в годината!“
В Холандия, както и в други европейски страни, е прието кръстовищата на второстепенните пътища да се регулират с кръгово движение. Тъй като Холандия е не само автомобилна, но и велосипедна страна, ми беше интересно как велоалеите са вписват в кръговото движение. Снимах няколко кръстовища от самолета. Обърнете внимание на детайлите, как са изградени острови за безопасност, каква е маркировката, какви са пешеходните пътеки. Злополуките на тези кръстовища са много по-малко, от колкото на обикновените. Освен това, подобно решение успокоява трафика и не допуска шофьорите да карат в населените места.
Поради засиленият интерес от читателите повтарям поста си за плочките. Невероятно е, но до ден днешен, все още има хора, които смятат, че на тротоара трябва да има асфалт. Това разбира се е дълбоко заблуждение. На тротоарите не може да има асфалт. Нека още веднъж да си припомним, защо са необходими плочки.
Всички пешеходни зони в съвременният европейски град трябва да бъдат покрити с плочки или павета. Това дори не е предмет за дискусия. Така трябва да бъде и това е. Асфалтът е за автомобилите. Плочките са за хората. Човек не трябва да бъда задължен да ходи по смески от битум, чакъл и пясък. На хората е необходим камък. Не мога да разбера как някои са способни да правят компромиси със здравия разум. Да не би асфалтът да е по-удобен? Та това е калпав заместител на нормалната пътна настилка. Асфалтът е като пластмасова елха за Нова година или като прибори за еднократна употреба.
Днес искам да ви разкажа за качеството. Трудно е да се опише какво е качество, но всеки може веднага да почувства качествената изработка. Помня, че в моето детство лепях модели на самолети и танкове от съветските комплекти „Звезда”. Голяма част от времето ми отиваше не да сглобя модела, а да подготвя детайлите. Необходимо беше все нещо да се доизпилява, дооформя, имало е случаи, когато детайлите се били напълно неизползваеми. И в продължение на много години приемах това за нормално, тъй като други модели просто нямаше. И тогава от някъде ми попадна немски модел и веднага разбрах, че всички тези години са ме лъгали.
Започваме с няколко материала, вдъхновени от странствания в чужбина. Днес ще Ви разкажа за паркирането. Паркирането в България е един от най-болните проблеми. Първо, всички смятат, че с покупката на кола си купуват автоматично и право за паркиране, при това то би трябвало да бъде първо – безплатно и второ – да е в непосредствена близост до дома или офиса. Когато местата в „зоната на комфорта” (около 10-20 метра в близост до желаната врата) на шофьора привършват, той оставя колата си на тротоара, на тревните площи, на пешеходната пътека, с мотива, че „няма къде другаде”. И така, каквото посееш – това и ще жънеш – места за паркиране няма, да се движиш пеш е невъзможно и т.н.