Магическата сила на маркировката

Сега ще Ви кажа нещо страшно: пътната маркировка е много по-ефективна от загражденията. Целта, на поставяните по протежението на улицата огради, е да се узакони и да се направи по-комфортен пътя за автомобилите. Маркировката прави движението по-предсказуемо, позволява да се използва целия потенциал на пътя без скъпоструващи реконструкции и най-баналното е, че работи за всички ползватели на улиците.

Всичко това е прекрасно, но потенциалът на маркировката не е реализиран напълно у нас. Мнозина от проектантите рисуват банални чертички, зебри, дублират пътните знаци върху асфалта. По български улици добре може да се види нивото на транспортната мисъл – повечето то транспортните отдели и агенции дори и не подозират, че с маркировката могат да се разделят потоците, да се намалят задръстванията тип „гърло на бутилка“, да се направят острови за безопасност и да се успокои трафика. В много отношения, поради липсата на информация относно възможностите на маркировката, финансирането й е на остатъчния принцип – просто не виждат смисъл в нея.

Нека да погледнем най-простите методи, с помощта на които движението по улиците може да стане по-комфортно и безопасно за всички.

Прочетете повече „Магическата сила на маркировката“

Това не Ви е Амстердам!

Когато говорим за правилните приоритети на града, често можем да чуем отговор, че у нас не е като в Амстердам. Следователно не трябва да има, нито нормален обществен транспорт, нито велоинфраструктура. В действителност, преди няколко десетки години, Амстердам по нищо не се различаваше от който и да е български град. Улици, задръстени с автомобили, беден обществен транспорт, с който можеш да се придвижваш само от безизходица. Велосипед? Забравете! В Амстердам вали дъжд 365 дни в годината.

Организацията Sustainable Amsterdam, която ръководи кампанията Livable Cities (градове, удобни за живот), осъществява съвместен проект с фотографа Томас Шлийпер. Проекът разкрива как се променя Амстердам през последните десетилетия, като промяната продължава и до сега. Проектът не е нов, но не знам защо все още не съм Ви го показал. Полезно е да се види от тези, които считат, че радикалните позитивни промени в градската среда са невъзможни:

Прочетете повече „Това не Ви е Амстердам!“

Управление на трафика

Да се даде приоритет на обществения транспорт, платените паркинги и пешеходните зони, вече не изглежда като нещо нереално, въпреки че някои сериозно се изнервят от това. Но все пак, няма достатъчна решимост за кардинални промени в цялата страна. Практически почти винаги можеш да чуеш довод относно компенсация за орязаните места за паркиране или разширяване на улиците заради специалните ленти за движение. Получава се така, че искате да създадете добър обществен транспорт, но като седите на два стола едновременно, което не е правилно.

Ако вие създадете добра алтернатива на личните автомобили, то тогава трябва тези автомобили физически и икономически да изчезнат. Ето защо, когато създавате велоалеи, спокойно можете да махнете паркинга или след построяването на трамвайна линия, да затворите улицата за движение на автомобили – така хората ще имат възможност да удовлетворят транспортният си проблем с ефективен транспорт, а по-малко ефективния да оставят у дома. Така например направиха в Торонто – какво се получи при тях?

Прочетете повече „Управление на трафика“

Улица без тротоари, пътно платно и пешеходни пътеки – реки от кръв или ред в хаос?

Появата на автомобилите, лобирането на производителите на автомобили и промяната в ценностната система не са философски разсъждения на урбанистите, а предизвикателства на 20 в. пред архитектите, проектантите и чиновниците. Правилата за движение, зони за пресичане на улиците, физическо разделение на пространствата и потоците – са неща, които са се появили във вид на екстрени мерки, без да се направи опит да се види и случващото се от другата страна. Български градове доста по-късно се сблъскват с автомобилизацията, в сравнение със западните си съседи и на нас явно ни провървя – можем да заимстваме решения от съседите и да избегнем техните грешки (друг въпрос е, че не се възползваме от това).

Прочетете повече „Улица без тротоари, пътно платно и пешеходни пътеки – реки от кръв или ред в хаос?“

Ние знаем как да спасим милиони от смърт на пътищата

Началото на организираната борба със смъртността по пътищата е сложено през 1999 година в Швеция, когато стартира програмата „Vision Zero“ („Нулева смъртност“). Вместо да се решават проблемите с методи, насочени към шофьорите (контрол върху поставянето на предпазни колани, кампания за подкрепа на шофиране в трезво състояние и др.п.), властите внесоха подход за системна безопасност. Предпоставката за възникване на такъв подход е разбирането на това, че докато допускаме човешки грешки, смъртта и травмите на пътя са неизбежни. Най-важното е да се осигури безопасност на всички компоненти на градската мобилност, вместо да се опитваме да направим поведението на човека идеално. Основният фокус е насочен към намаляване на вероятността от възникване на инциденти, водещи до смърт, чрез разделяне на потоците на движение и поддържане на допустима скорост на движение, безопасна за жизнения цикъл.

По вертикалата: динамиката на спада на смъртните случаи по пътищата от 1994 г. до 2015 г. По хоризонталата: Количеството на смъртни случаи на 100 000 души.

 

Прочетете повече „Ние знаем как да спасим милиони от смърт на пътищата“

Ще разберат ли автомобилистите, че са изиграни?

Това е статия на френския философ и журналист Андре Горц „Социалната идеология на автомобила“, публикувана за пръв път през 1973 г. в списанието Le Sauvage.

Независимо от това, че е написана преди 45 години и авторът й е бил увлечен от левите идеи, много от доводите на Горц не са загубили до ден днешен своята актуалност.

За разлика от прахосмукачката, радиото или велосипеда, които запазват потребителската си стойност, дори ако са притежавани от всеки, то автомобилът, също както вилата на брега на морето, си остава желан и притегателен, поне докато не всеки го притежава.

Прочетете повече „Ще разберат ли автомобилистите, че са изиграни?“

Париж против машините

През последните три десетилетия, Парижките власти водят последователна политика за избавяне от автомобилите. И то без транспортен колапс!

Париж често ни подхвърля транспортни новости – градът редовно страда от смога, задръстванията и стачките. Заради всичко това, обаче пропускаме най-важното – стремежът на френската столица силно да намали броя личните автомобили.

Прочетете повече „Париж против машините“

Опасност от светофари

Светофарът – това е уникално изобретение, което е спасило милиони животи и градове от хаоса. Въпреки това, не може да се каже, че е абсолютно благо – в някои ситуации дори е на обратно – светофарите могат да провокират аварии с тежки последствия.

Прочетете повече „Опасност от светофари“

Как се движат в Холандия

Изучаването на чуждестранния опит е важно и полезно занимание, то не само позволява да се избегнат грешките, но както е в случая с уличното движение, помага да се спаси човешки живот, в прекия смисъл на думата. Планът за мобилност в Холандия е интересен с това, че само в един град като Амстердам, процентът на придвижванията с велосипед е 40 – малко градове могат да се похвалят с такива резултати, а самата страна заема водеща позиция в Европа по безопасност на пътното движение.

С какви средства холандците са постигнали такива показатели на безопасност и удобство при ползването на инфраструктурата?

Прочетете повече „Как се движат в Холандия“

Нулева търпимост към смъртността

Vision Zero е шведска програма за безопасност на движението

Основният принцип на програмата е да не се допускат пътно-транспортни произшествия с летален изход. Той е наречен още принципът на „нулева търпимост“, според който, не бива да се отнасяме към смъртта на пътя като към неизбежно зло, идващо с автомобилизацията.

Главният подход на програмата към този проблем е да се свали от шофьорите основната вина за смъртните произшествия на пътя и да се направи така, че в решението на проблема да участват и тези, които са строили и обслужвали пътя, както и производителите на автомобили. Разработчиците на програмата са наясно, че шофьорите са обикновени хора и винаги ще допускат грешки. Обаче е необходимо така да бъде организирано пътното движение, че грешките на хората да не водят до летален изход.

Прочетете повече „Нулева търпимост към смъртността“