Минало и бъдеще

Ако смятате, че това което се случва в момента в градовете ни, като покриването им с асфалт, унищожаването на градския транспорт и т. н. – са някакви уникални събития, то грешите. Практически почти всички градове за последния половин век са извървели пътя от пълната автомобилизация до град, удобен за хората. Още през 80-те години, страните в света започнаха да се разделят с личните си автомобили в града, а с микрорайоните още по-рано – през 60-те и 70-те.

Но стига с тази демагогия, нека да видим на практика как е било и как е днес в най-удобния за живот град в света – Амстердам.

Прочетете повече „Минало и бъдеще“

Направи паркирането на улицата правилно

Неправилно паркиране на улицата: солидна редица коли, под ъгъл, на едно ниво с пътното платно, без разделение на местата.

Прочетете повече „Направи паркирането на улицата правилно“

Обща улица. Как Ви се струва?

Как изглежда една обикновена улица? Тротоар, път, а може би и велоалея. Понякога тротоарите са отделени от пътя с огради, да не би пешеходците да избягат. Но има и изцяло различен тип улици, на които колите, пешеходците и велосипедистите не са разделени, а са смесени. Това чудо на урбанистичната мисъл се нарича “shared space” или общо (споделено) пространство. На тези улици няма бордюри, светофари, знаци и пешеходни пътеки. Шофьорите и пешеходците сами се организират, така че да е удобно за всички.

Прочетете повече „Обща улица. Как Ви се струва?“

Колко сме изостанали от Европа

Днес български градове са изостанали с десетилетия от европейските. За да разберем причината за това е достатъчно да погледнем тези стари снимки от Европа.

Преди 50 години от улиците на някои европейски градове започнаха да изчезват трамваите, а в Париж, под прозорците на жилищните сгради се появяват автомобилни естакади. Същите тези градове, които днес ни се струват удобни за разходки, до вчера тънеха в задръствания, а по тротоарите не можеше да се мине. Днес центърът на Амстердам е почти изцяло пешеходен, но няколко десетилетия назад, човек не можеше да се промъкне между колите, а велосипедистите се брояха на пръсти. И да, когато някой е поискал изграждане на велоинфрастуктура, са го погледнали все едно се е побъркал и са казали: „Какъв велосипед в Амстердам, да не сте полудели? Та у нас вали 365 дни в годината!“

Прочетете повече „Колко сме изостанали от Европа“

Странната логика на автомобилистите

Днес, докато си седях на сянка под палмата, четох вашите коментари за статията за бъдещето на паркингите. Много от възмутените коментари на автомобилистите, честно казано ми се струваха странни. Искам да се спра само на два момента.

Най-много от всичко ме удивлява факта, че когато хората си купуват кола, смятат че тя е необходима. И всички останали въпроси се разглеждат през призмата, че без личен автомобил, човек не може да оцелее в нашия суров свят. По нататък вече идва желанието да се обезпечи паркинг за тази кола. Тъй като всички имат коли, това означава, че е и на всеки му е нужен паркинг.

Това твърдение ми се струва не толкова грешно, колкото подло.

Прочетете повече „Странната логика на автомобилистите“

Трябва да се строят повече паркинги

„Градът трябва да е удобен за автомобилите! Трябва да се осигурят места за паркиране на всички желаещи! Всеки гражданин има право да пътува до работното си място с личния си автомобил! Никой не ходи пеш, това е безумие!“ Така се говорело в САЩ по време на автомобилния бум. Американските градове винаги са се развивали така, че да са удобни за автомобилистите. Автомобилът се е превърнал в част от културата, в символ на свободата. В Америка пътуват с кола даже до банкомата.

На снимката се вижда карта на гр. Атланта, направена през 1819 г. така е изглеждал града, преди всеки американец да се сдобие със собствен автомобил.

Това е същото място, само че днес. Със синьо е отбелязано това, което е останало недокоснато.


Google maps

Зависимостта на Атланта от автомобилите, много напомня на наркотичната. Гражданите и властите са толкова обсебени от идеята за мобилността, че дори не са се посвенили да разкопаят историческите квартали в центъра на града. На мястото на сградите и търговските площади от 19 век, отдавна вече са построени паркинги, пълни с автомобили.

Тук практически не са останали пешеходни зони и обществени пространства. Ако сте свикнали да си мислите, че централните райони във всички градове, са най-благоустроените, то посещението Ви в Атланта с лекота ще разбие тази представа. Тук трудно могат да се видят разхождащи се туристи или почиващи младежи, тъй като няма къде да се почива.

И сега изненада… Паркингите и пътищата пак не стигат! Хората висят по задръствания и търсят свободни места за паркиране. А общината на Атланта продължава да строи нови паркинги.

„Градът трябва да е удобен за автомобилите! Трябва да се осигурят места за паркиране на всички желаещи! Всеки гражданин има право да пътува до работното си място с личния си автомобил! Никой не ходи пеш, това е безумие!“ – това искат и шофьорите в много български градове.

Искате ли и Вашият град да бъде удобен за автомобилите и всички да могат спокойно да паркират?



 

Източник.

Ян Геел, урбанист: Личният автомобил заминава в историята

През последните 50 години Геел изследва динамиката на градовете, елементите на добрите обществени пространства и начина, по който архитектурата влияе на поведението. Студиото му „Ян Геел архитекти“ се застъпва за повече пешеходни пространства и велотранспорт.

Идеите му са приложени първо в Копенхаген, който през последните десетилетия се преориентира от автомобилен към вело- и обществен транспорт (по данни от 2008 г. 37% от хората предпочитат велосипеда спрямо 31% – личен автомобил, и 28% – градски транспорт за придвижване), създаде една от най-големите централни пешеходни зони и редовно попада в класации за най-добрите места за живеене. София от своя страна тази година пак бе на дъното в Европа според една от тях.

Прочетете повече „Ян Геел, урбанист: Личният автомобил заминава в историята“

До какво може да доведе безумното строителство на паркинги

В момента България преживява редица проблеми свързани с паркирането. Шофьорите воюват с платените паркинги в центъра, не им стигат местата в междублоковите пространства, по улиците е невъзможно да се разхождаш или да караш колело и всичко това заради безумно паркираните автомобили и т.н. Много европейски и американски градове се сблъскват със същия проблем. За да го решат те построяват още повече паркинги и в момента се изправят пред последствия от неправилното градско планиране.

Проблемите навсякъде са едни и същи. Български градове имат шанс да се поучат от чуждите грешки, вместо да допускат същите. Неотдавна излезе интересна статия в The Economist. Вижте доводите на британските журналисти, те могат да ни бъдат полезни.

Прочетете повече „До какво може да доведе безумното строителство на паркинги“

София, мой малък Копенхаген


Новата мисия на датския урбанист Ян Геел е да се пребори хората в нашата столица да имат повече права от автомобилите.

„Няма божие правило, което да гласи, че трябва да правим автомобилите щастливи. Всички си мислим, че това колко трафик има в един град е божи постулат. Изобщо не е така.“ Ян Геел говори ведро и с чувство за хумор, въпреки че вече дванадесети час е на крак. Датският архитект е в София, за да представи книгата „Градове за хората“, която току-що излезе на български език, и да сложи началото на работата си с главния архитект на София Здравко Здравков, по чиято покана е тук.

Геел пристига в един от онези особени октомврийски дни, в които краят на лятото се усеща рязко. Падащите жълти листа отмиват и последния цвят от улиците, а хората са се натъпкали в автомобили, автобуси и задръствания, за да се скрият от дъжда. След 20 ч., когато свършва и лекцията на датския архитект, навън почти няма хора и това вероятно ще продължи до март следващата година.

Думите на архитекта обаче те изпращат в друг свят. Геел е инвестирал повече от 50 години от живота си в това да осмисля грешките в градската среда, които карат хората да се затварят в колите и домовете си. И да предлага решения как те да излизат повече навън, да се срещат и разхождат, и да карат велосипеди.

Прочетете повече „София, мой малък Копенхаген“