Автомобилните пътни възли на обикновени улици разкъсват града: големите разстояния плашат пешеходците, а пътят през стълби и неудобни тротоари превръща града в недостъпен за слабоподвижните, а на велосипедистите и обществения транспорт също ще се наложи да навъртят обиколки. Подобни транспортни възли започнаха да се появяват масово през втората половина на миналия век в много градове – вярата в светлото автомобилно бъдеще не даваше покой на градостроителите, а математиците с грейнал поглед пресмятаха транспортните автомобилни потоци.
Около преди 30-40 години в някои световни градове се появи усещането, че нещо не е както трябва. Град удобен за автомобилите, но неудобен за хората, някакси не работи като град. Ефектът се усилва и от постоянните жертви на произшествия и растящите задръствания. Тази мисъл се трансформира в нов подход към транспорта в града – да се оцени мобилността на всички жители, а приоритет да се даде на пешеходците. Подходът получи името „устойчива мобилност“ и позволи да се извоюва победа над задръстванията и да се направи града по-доброжелателен за всички.
Но какво да правим с автомобилното наследство от миналото? На скоро Ви показах примери от Сеул, където са премахнали една част, а друга са преустроили в парк – доста смел подход. Но какво да правим ако нямаме средства да разрушим всичко или кардинално да го преустроим, а освен това и пътния възел е все още необходим? В Прага отговарят на това с тактически урбанизъм: входовете към моста са обезопасени и са очовечили мястото с обикновени стълбове и маркировка.
