Засадил си дърво? Тогава го покрий!

Откритата пръст е източник на прах и мръсотия в града и това е факт. Няма значение за колко време – седмица, месец или пет години, ще имате открита купчина пръст – тя ще се мокри, ще изсъхне и ще полети заедно със цялата гадост във въздуха и ще влезе директно в белите Ви дробове. Това води до намаляване на имунитета на хората и до увеличаване на загубите на държавата за здравеопазване, а още по-големи ще са разходите на общините за почистване.

Както вероятно сте разбрали от заглавието, това се отнася и за пръстта около дърветата, но с нея успешно се справят в последните няколко години с помощта на решетки, мулч и други подобни материали. Много по-лесно е веднага да се направи нещо хубаво, от колкото после всяка година да се дават излишни пари за почистване – тази тайна обаче отдавна е забравена от кметовете.

Прочетете повече „Засадил си дърво? Тогава го покрий!“

Новите квартали в Стокхолм. Искате ли да живеете така?

В момента в Стокхолм се реализира градски проект за развитието на бившите пристанищни и промишлени райони. На мястото на старите складове и промишлени зони, масово се строят нови жилища. Строителството започва през 2011 г. и до 2025 г. в шведската столица трябва да се появят 12 000 нови домове.

Проектът получи названието Нора Юргордщатен и аз се отправих към североизточните покрайнини на Стокхолм, за да видя какво всъщност представлява.

Прочетете повече „Новите квартали в Стокхолм. Искате ли да живеете така?“

Това не Ви е Амстердам!

Когато говорим за правилните приоритети на града, често можем да чуем отговор, че у нас не е като в Амстердам. Следователно не трябва да има, нито нормален обществен транспорт, нито велоинфраструктура. В действителност, преди няколко десетки години, Амстердам по нищо не се различаваше от който и да е български град. Улици, задръстени с автомобили, беден обществен транспорт, с който можеш да се придвижваш само от безизходица. Велосипед? Забравете! В Амстердам вали дъжд 365 дни в годината.

Организацията Sustainable Amsterdam, която ръководи кампанията Livable Cities (градове, удобни за живот), осъществява съвместен проект с фотографа Томас Шлийпер. Проекът разкрива как се променя Амстердам през последните десетилетия, като промяната продължава и до сега. Проектът не е нов, но не знам защо все още не съм Ви го показал. Полезно е да се види от тези, които считат, че радикалните позитивни промени в градската среда са невъзможни:

Прочетете повече „Това не Ви е Амстердам!“

Френският трамвай. Ефективността като изкуство.

Трамваят набира огромна популярност по целия свят, тъй като полагането на трамвайните релси е значително по-евтино, от строителството на метро, а ефективността му, особено в градове с 2-3 милиона души, по нищо не отстъпва от подземния транспорт. Французите успяха да направят тази ефективност част от привлекателната градска среда, дори може да се каже да я превърнат в изкуство. Нека да видим кое е толкова особено във френския трамвай и защо той се ползва с такава популярност.

Прочетете повече „Френският трамвай. Ефективността като изкуство.“

Новите обществени пространства на Дубай

Дълги години Дубай се развиваше като град удобен за автомобилите. Строяха се магистрали на няколко нива, инфраструктурата беше така разчетена, че човек изобщо да не слиза от автомобила си. И мнозина не излизаха изобщо! С месеци хората се придвижваха изключително по маршрута от в къщи – паркинга – автомобила – офиса – паркинга – автомобила – търговския център – паркинг – автомобил – ресторант. Просто нямаше къде другаде да се ходи.

Този път, обаче бях поразен от промените, които са настъпили! В Дубай са започнали да строят обикновени европейски квартали, пешеходни зони, напълно затворени за автомобилите улици! В града се развива и трамваеен транспорт. И то какъв трамвай – чудо, а не трамвай! И така е на всяка крачка. Просто невероятна промяна. Нима в Дубай са разбрали, че не трябва да се прави града удобен за автомобили?

Прочетете повече „Новите обществени пространства на Дубай“

Европейската федерация по велосипеди: отношение към велосипедните каски

Европейската велосипедна федерация (ECF) не се обявява против индивидуалния избор от използването на каска. Но ECF се обявява против задължителните закони, указващи носенето на каска.

ECF е против такива закони, защото:

1. Наличието на каска се явява като антипропаганда за колоезденето, показвайки този вид транспорт като изключително опасен. Вероятността да бъдете убит на велосипед на база велокилометри е по-ниска от това да бъдете убит като пешеходец на базата на пеши километри. (Wardlaw 2002)

2. Обзорът на експертна литература показва, че когато се разглежда рискът от увреждания на главата, лицето и шията като единно цяло, каските не помагат значително. Но този ефект е забелязан само в стари изследвания. Съвременните изследвания, основани на анализ на модели на случайни фактори, показват отсъствие на защитен ефект. (Elvik 2011)

3. Пострадалите велосипедисти са по-малко изложени на риск от травми на главата, отколкото пешеходци или водачи и пътници в транспортни средства. (ONISR 2005)

4. Каските обещават по-голяма защита, отколкото всъщност могат да предоставят. В действителност те са предвидени за леки удари и изобщо не защитават от въздействия в резултат на ПТП (по стандарти за велосипедни каски).

5. Стимулирането на използването на каски при обикновени градски пътувания не води по понижаване количеството на травмите на главата въпреки интензивността на използването на каски. (Австралия и велосипедните каски).

6. Ползата за здравето от колоезденето значително надвишава риска от раняване. Намаляването на количеството на велосипедните пътувания понижава общото ниво на здравето и влошава околната среда. (de Hartog et al, 2010).

7. Намаляването на количеството пътувания на велосипед снижава относителната безопасност, т. е. увеличава се рискът от злополуки. (Jacobsen PL, 2003).

Източник.

 

Bicycle helmet laws by country

https://en.wikipedia.org/wiki/Bicycle_helmet_laws_by_country

Управление на трафика

Да се даде приоритет на обществения транспорт, платените паркинги и пешеходните зони, вече не изглежда като нещо нереално, въпреки че някои сериозно се изнервят от това. Но все пак, няма достатъчна решимост за кардинални промени в цялата страна. Практически почти винаги можеш да чуеш довод относно компенсация за орязаните места за паркиране или разширяване на улиците заради специалните ленти за движение. Получава се така, че искате да създадете добър обществен транспорт, но като седите на два стола едновременно, което не е правилно.

Ако вие създадете добра алтернатива на личните автомобили, то тогава трябва тези автомобили физически и икономически да изчезнат. Ето защо, когато създавате велоалеи, спокойно можете да махнете паркинга или след построяването на трамвайна линия, да затворите улицата за движение на автомобили – така хората ще имат възможност да удовлетворят транспортният си проблем с ефективен транспорт, а по-малко ефективния да оставят у дома. Така например направиха в Торонто – какво се получи при тях?

Прочетете повече „Управление на трафика“

Велосипедният Лайпциг

Както повечето световни градове, велосипедът се превърна в транспортно средство от скоро и в Лайпциг. Развиването на трамвая, създаването на пешеходна зона в центъра на града, строежът на жп тунели и развиването на велоинфраструктурата са части от голяма програма за подобряване на мобилността в града. Пред Лайпциг стоеше задачата да реши проблема със задръстванията, да направи транспортът устойчив, за да не могат новите жители да влошат положението. Велосипедът стана добър инструмент за реализирането на тази задача.

Прочетете повече „Велосипедният Лайпциг“

Улица без тротоари, пътно платно и пешеходни пътеки – реки от кръв или ред в хаос?

Появата на автомобилите, лобирането на производителите на автомобили и промяната в ценностната система не са философски разсъждения на урбанистите, а предизвикателства на 20 в. пред архитектите, проектантите и чиновниците. Правилата за движение, зони за пресичане на улиците, физическо разделение на пространствата и потоците – са неща, които са се появили във вид на екстрени мерки, без да се направи опит да се види и случващото се от другата страна. Български градове доста по-късно се сблъскват с автомобилизацията, в сравнение със западните си съседи и на нас явно ни провървя – можем да заимстваме решения от съседите и да избегнем техните грешки (друг въпрос е, че не се възползваме от това).

Прочетете повече „Улица без тротоари, пътно платно и пешеходни пътеки – реки от кръв или ред в хаос?“