Холандски експерти: Колите в София са на повърхността, а хората – под земята

От велосипеда си преди година посланикът на Нидерландия Том ван Оорсхот отправи толкова сериозно дипломатическо послание, като това че Нидерландия няма намерение да допусне България в Шенген заради недоверието в съдебната ни система.

Година по-късно той доведе в столицата ни признати холандски урбанисти и ги срещна с експерти от Столична община. След лекцията си Роб ван дер Биджл и Мориц Казрдозо заедно с екипа ни се съгласяват за кратка разходка из София – за да ни разкажат какво биха променили в ключовите места в нашата столица, ако те решаваха.

Прочетете повече „Холандски експерти: Колите в София са на повърхността, а хората – под земята“

Качество

Днес искам да ви разкажа за качеството. Трудно е да се опише какво е качество, но всеки може веднага да почувства качествената изработка. Помня, че в моето детство лепях модели на самолети и танкове от съветските комплекти „Звезда”. Голяма част от времето ми отиваше не да сглобя модела, а да подготвя детайлите. Необходимо беше все нещо да се доизпилява, дооформя, имало е случаи, когато детайлите се били напълно неизползваеми. И в продължение на много години приемах това за нормално, тъй като други модели просто нямаше. И тогава от някъде ми попадна немски модел и веднага разбрах, че всички тези години са ме лъгали.

Прочетете повече „Качество“

Как пешеходните улици могат да намалят престъпността

Всеки град има поне няколко улици, където човек не се чувства напълно безопасно (т. нар. „страх от престъпление“), докато върви по тях. Това може да се дължи на няколко фактора като: времето, в което вървим, това с кого сме или пък репутацията на самата територия. Изследване на Walkonomics показва, че „страха от престъпления“ засяга градското пешеходно предвижване, но сега нов проект акцентира на това, че обратното също може да е вярно: повишаването на пешеходното движение да спомага за намаляването на престъпленията в територията.

Прочетете повече „Как пешеходните улици могат да намалят престъпността“

Паркиране в Амстердам

Започваме с няколко материала, вдъхновени от странствания в чужбина. Днес ще Ви разкажа за паркирането. Паркирането в България е един от най-болните проблеми. Първо, всички смятат, че с покупката на кола си купуват автоматично и право за паркиране, при това то би трябвало да бъде първо – безплатно и второ – да е в непосредствена близост до дома или офиса. Когато местата в „зоната на комфорта” (около 10-20 метра в близост до желаната врата) на шофьора привършват, той оставя колата си на тротоара, на тревните площи, на пешеходната пътека, с мотива, че „няма къде другаде”. И така, каквото посееш – това и ще жънеш – места за паркиране няма, да се движиш пеш е невъзможно и т.н.

Прочетете повече „Паркиране в Амстердам“

Всичко е гениално просто. Как да защитим пешеходната пътека?

Често се случва на пътя на пешеходната пътека да паркират всякакви задници. Какво да правим? Глобите досега не са спрели никого, а трябва да защитим преминаването по някакъв начин. Решението е много просто! Ако по протежение на пътя има паркоместа, то в зоната на пешеходната пътека настилката на тротоара трябва да се продължи до външната линия на зоната за паркиране и в ъглите да се поставят ограничителни стълбчета. Всъщност паркирането по улицата трябва да става в джоб (отбивка) изграден за тази цел, а не да бъде хаотично. Тогава улицата ще изглежда по този начин.

Прочетете повече „Всичко е гениално просто. Как да защитим пешеходната пътека?“

Фасадите – Пловдив

За разлика от Варна, в Пловдив се отнасят по-отговорно към архитектурата и, поради това, могат да се дадат много повече правилни примери. Фасадите на историческите сгради не бива да се затварят с декоративни рекламни пана. На снимките е показано кое е правилно и кое не е.

Прочетете повече „Фасадите – Пловдив“

Град за велосипедисти

Миналата седмица си купих велосипед и реших през лятото да се откажа от шофирането на кола. Това не се оказа толкова просто, тъй като София, както и останалите градове в България, са съвършено неприспособени за велосипедисти. Всяка разходка с велосипед из града напомня на лов на тигри в джунглата – зад всеки ъгъл те очаква опасност, не бива и за секунда да се губи бдителност, а ако се върнеш жив – значи ти е провървяло.

Прочетете повече „Град за велосипедисти“

Метрото в Сингапур

Днес ще погледнем метрото в Сингапур. То е осветено, чисто, съвременно, но и много неудобно. Възможно е да ни ми и провървяло с избора на маршрути, но всеки един от тях е осъществен с повече от две прекачвания.

Това метро е сравнително младо, тъй като е построено в края на осемдесетте години на ХХ век. Между другото, Сингапур е уникален с това, че метрото е основния транспорт в страната.

Прочетете повече „Метрото в Сингапур“

Теория на счупените прозорци

През 1980-те Ню Йорк е врящ престъпен котел. На ден се извършват по около 1500 тежки престъпления, от които 6-7 са убийства. По улиците е опасно да се ходи нощем.

В метрото да се пътува – дори денем. Грабителите и просяците изобилстват, пероните са едва осветени, пътниците газят в боклуци, стените са издраскани, във влакчетата няма отопление.

Много от влизащите просто прескачат преградите, вместо да си платят. Не е рядкост някой бандит да застане до счупената преграда и да кара пътниците да плащат на него…

През 1990 г. престъпността достига върха си. След това обаче започва да спада.

Към 2000 г. в метрото се извършват около четири пъти по-малко престъпления. По някаква причина десетки хиляди хулигани, кримки и вандали престават да нарушават закона… Защо? Как?

Нещата тръгват от публикувана през 1982 г. статия на криминалистите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. В нея те обсъждат „ефекта на счупеното стъкло“ – как престъпността е неизбежно следствие от липсата на порядък. Ако един прозорец е счупен и никой не го поправя, минаващите покрай него решават, че на никой не му пука и никой не отговаря за нищо.

Скоро ще бъдат счупени и още прозорци. Сигналът за безнаказаността ще се разпространи из цялата улица, после из квартала, после из града… Сигнал, който отваря вратата към по-сериозни престъпления.

Човек нарушава закона не толкова заради лоша наследственост или лошо възпитание.

Прочетете повече „Теория на счупените прозорци“