София, мой малък Копенхаген


Новата мисия на датския урбанист Ян Геел е да се пребори хората в нашата столица да имат повече права от автомобилите.

„Няма божие правило, което да гласи, че трябва да правим автомобилите щастливи. Всички си мислим, че това колко трафик има в един град е божи постулат. Изобщо не е така.“ Ян Геел говори ведро и с чувство за хумор, въпреки че вече дванадесети час е на крак. Датският архитект е в София, за да представи книгата „Градове за хората“, която току-що излезе на български език, и да сложи началото на работата си с главния архитект на София Здравко Здравков, по чиято покана е тук.

Геел пристига в един от онези особени октомврийски дни, в които краят на лятото се усеща рязко. Падащите жълти листа отмиват и последния цвят от улиците, а хората са се натъпкали в автомобили, автобуси и задръствания, за да се скрият от дъжда. След 20 ч., когато свършва и лекцията на датския архитект, навън почти няма хора и това вероятно ще продължи до март следващата година.

Думите на архитекта обаче те изпращат в друг свят. Геел е инвестирал повече от 50 години от живота си в това да осмисля грешките в градската среда, които карат хората да се затварят в колите и домовете си. И да предлага решения как те да излизат повече навън, да се срещат и разхождат, и да карат велосипеди.

Прочетете повече „София, мой малък Копенхаген“

Как да направим градът безопасен и да спасим живота на хиляди души

Всеки ден в България загиват двама души. В цялата страна – това са млади или възрастни хора, с различен статус на живот. Почти винаги са жертви на нечия глупост. Средно в годината има 700 смъртни случая. Но тази цифра отдавна не шокира никого. Това е в стотици пъти повече от броя на жертвите в терористични актове или самолетни катастрофи. Но всяка самолетна катастрофа или, не дай си Боже – терористичен акт, предизвиква в обществото шок и ужас. В борбата с тероризма сме готови да похарчим милиарди, готови сме да променим законодателството и да се лишим от някои свободи. На кого са нужни тайни съобщения? Това не е безопасно! От това могат да се възползват терористите! Ние безропотно се съгласяваме с повишените мерки за безопасност на транспорта. Добре, нека ни преглеждат багажа на входа на летището. Добре, няма да носим на борда на самолета течности. Всичко заради безопасността. Но когато става дума да запазим живота на хиляди души, които загиват по пътищата на България, никой не е готов да се мръдне и на сантиметър.

Пробвайте да кажете на шофьорите, че улиците вече трябва да се строят така, че пешеходните пътеки да бъдат безопасни, и те ще ви пратят по дяволите. Всички транспортни реформи, извършени с цел съхраняване на живота, срещат неразбиране и нежелание да се жертват измислените преимущества на личния автомобил в името на живота на хиляди хора. Защо у нас смъртните случаи на улиците се възприемат като нещо естествено, като неизбежно зло? Всъщност не бива да е така. Смъртта може да бъде избегната.

Прочетете повече „Как да направим градът безопасен и да спасим живота на хиляди души“

А ти паркираш ли на ъгъла?

Всички сме съгласни, че много от българските шофьори са нетолерантни и агресивни. И въпреки, че има тенденция към подобрение (вече почти всеки спира на пешеходна пътека), то има още много какво да се желае. Особено в някои аспекти, в които шофьорите не разбират, че правят нещо нередно. Един такъв аспект а паркирането. Паркирането по тротоара в центъра на големите градове (аз ще говоря предимно за София) е ограничено физически с колчета, но при всяка липса на колче, някой се възползва „да спре за малко“ на тротоара. Но такива места са по-скоро рядкост.

Друга ситуация обаче, е паркирането на ъгъла на две пресичащите се улици. Ето така например:

Прочетете повече „А ти паркираш ли на ъгъла?“

Време е! Нека изкараме хората на улиците!

Да се изкарат хората на улицата не е толкова лесно. На този въпрос у нас не се отделя достатъчно внимание, но в други държави това е приоритетна задача. Чиновниците провеждат непопулярни реформи, изправят се срещу лобистите, корпорациите харчат милиони и всичко това само за да излезете и да тръгнете по улиците.

С интерес отбелязвам, как някои мои познати, които заминаха за Европа и Щатите, започват да се хвалят с извървените от тях километри на ден. Повечето хора, пристигайки в Лондон, Амстердам или Ню Йорк, не бързат да скочат в такси или метро, а с удоволствие се разхождат цял ден из града. При това изобщо не ги интересува дали са били вече там или не. Много от български градове не стават за разходка. Причината за това, не се крие в разрухата, лошите пътища, студената зима или горещото лято, а в устройството на града.

Прочетете повече „Време е! Нека изкараме хората на улиците!“

Как е правилно да се изграждат детски площадки

Направо да минем към въпроса. Всички детски площадки в България са изградени неправилно. Разбира се, има и изключения, но като цяло всички са неправилни. И това, при положение, че детската площадка вероятно е най-масовият елемент в благоустройството на страната. Парковете, спортните площадки, зоните за отдих за възрастни хора могат да бъдат пренебрегнати, но детска площадка трябва да има във всеки двор. Какво не ни е наред на детските площадки?

Прочетете повече „Как е правилно да се изграждат детски площадки“

Дворове в панелните гета: да вземем пример от финландците

Вече Ви показах какви дворове изграждат финландците в новите квартали. Но новите квартали не са толкова интересни: ясно е, че те са с десетилетия пред нас. А каква е ситуацията в старите квартали? Нали и те имат панелки, построени преди 50 години, както у нас. Как стоят нещата там с дворовете и може ли да се научим на нещо от финландците?

Прочетете повече „Дворове в панелните гета: да вземем пример от финландците“

Защо подлезите не са добра идея

Всеки път се намират хора, които не разбират, защо е необходимо в града да се поставят „зебри“, вместо принудително да се вкарат пешеходците под земята. Ползата от подлезите е навярно най-масовото заблуждение. В нея вярват, и чиновниците, и КАТ, и обикновените хора. Въпреки че всички изследвания сочат противното.

Съвсем непонятна е причината, поради която се финансират и строят подлези на неголеми градски улици. Ако авторите на тези промени бяха прочели някоя книжка или хвърлили поглед върху чуждестранния опит, щяха да знаят, че положителното в подлезите и надлезите е много малко. Но те не са чели.

Прочетете повече „Защо подлезите не са добра идея“

Амстердам

Вчера кацнах в Амстердам, един от любимите ми градове. За съжаление, много мои сънародници асоциират Амстердам само с наркотиците, проститутките и всякакви извращения. Така, разбира се, могат да мислят само тези, които никога не са били в Амстердам. Аз например, по-скоро бих забранил продажбата на наркотици на туристите, за да не се мъкнат тук всякакви наркомани и да развалят репутацията на този прекрасен град. Амстердам – на първо място това е един много хубав и уютен град, с красива архитектура и дизайн, разкошни музеи, отличен климат, велосипеди, трамваи и уютни не скъпи ресторанти. В Амстердам ще дойда да умра, ако не ме пуснат да изпълня тази си цел в Исландия. В коментарите не забравяйте да пуснете шегички за „тревата“…

Прочетете повече „Амстердам“

Накратко

В някои градове понякога организират Ден на Парка: опитват се да превърнат улиците в паркове, поставят растения, покриват асфалта с изкуствена тревна настилка и т.н.

Много популярен начин да се преобрази града за няколко дни.