Шофирането – пушенето на нашето време

Автомобилното развитие в градовете и обществата е един от основните проблеми на 21 век. Проблемите със здравето, екологията, смъртността, загубата на ресурси – възникват заради желанието на човек да сутрин да тръгне на работа с автомобила си. Това е трагедията на общите блага, за която у нас малко се говори.

В западните страни страдат по-дълго от този проблем, мнозина вече са видели цялостното картина на случващото се и се опитват да въведат контрол икономически и физически. Правилото е просто – да се движиш с личния си автомобил из града само при крайна нужда, а не защото днес така ти се е приискало. Това е непопулярна, но необходима мярка. По-нататък, авторът на текста Driving is the new smoking сравнява автомобилите с цигарите и намира много общи неща.

Твърдо вярвам в силата на позитивното мислене, особено когато става дума за всекидневния избор на хората как да се придвижват. Ако ходенето пеш, карането на велосипед и ползването на обществен транспорт стане удобно и приятно, все повече хора ще започнат да го предпочитат. А когато видя, че моите съседи и колеги продължават да възприемат града като своя лична писта, нанасяйки вреда на себе си и на всички около тях, разбирам, че позитивният подход не е достатъчен. На тези хора са необходими по-разбираеми примери, които да им покажат колко егоистични, антиобществени, нездравословни и деструктивни са техните наглед безобидни действия. Както и с тютюнопушенето в края на 20-ти век, задачата на обществото в началото на 21-ви век е да привлече вниманието към ракообразния навик да се използва кола, да го заклейми и да го изпрати в забрава.

Нека да погледнем: когато се качва в автомобила, човек попада в балон. Не само във физически смисъл балон от метал и стъкло, но и в преносен смисъл – отделяйки се от всички логично и разумно. Той сякаш не осъзнава простия факт, че колата е най-малко ефективното средство за придвижване, което е изобретено някога. Без колебание, той пропилява  съхранената с милиони години слънчева енергия, за да задвижи почти два тона метал, пластмаса, оборудване и електроника само и само да премести собственото си малко тяло. За автомобила е необходимо колосално пространство – около 28 кв. м когато е спрял и около 280 кв. м когато се движи със скорост 50 км/ч. А ние безгрижно отдаваме голяма част от нашето обществено пространство на паразитиращите автомобили, пространство, което би могло да бъде оползотворено по доста по-добър начин.

Шофьорите също допускат множество грешни предположения относно своите пътувания. Тяхното времетраене и стойност са недооценени, тъй като шофьорите сляпо вярват, че техният автомобил е най-бързият и най-ефективният начин да се доберат от точка А до точка Б. Задръстването в час пик на Джорджия стрийт или вечно заетите места за паркиране на Уест Енд са явяват повече от неизбежни последици от ориентираната към автомобилите градска среда. Като се има предвид общото време, което се изразходва за обслужване на автомобила, включително и времето, необходимо за заработване на парите за неговото изплащане, средната скорост на пътуване от 30 км/ч пада до ефективна скорост от 12 км/ч. Обикновеният велосипед, въпреки всички горепосочени разходи, осигурява средна ефективна скорост от 17 км/ч.

Автомобилното движение оказва сериозна отрицателно въздействие на нашето физическо и психическо здраве, което е добре документирано, въпреки че не на всеки му се иска да го признае. Стресът от изолацията в затворено пространство, без значително човешко взаимодействие, оказва ужасно въздействие на процесите, протичащи в главния мозък. Това прави хората раздразнителни, недоверчиви и индивидуалистично настроени. Изследвания са установили, че има пряка връзка между времето, прекарано в автомобила и нивото на нездравия социален консерватизъм. Най-вредно е влиянието върху физическо здраве: астма, напълняване, диабет, сърдечно-съдови заболявания са симптоми на болезнената зависимост от автомобилите, които ни струват безброй животи и пари всеки ден. Движението на автомобил със скорост 100 км/ч в продължение на един час, съкращава очакваната продължителност на живот с 20 минути, а в същото време движението с велосипед със скорост 20 км/ч я увеличава с два часа и половина.

Може би няма друго толкова разпространено и толкова отрицателно следствие от ориентираната към автомобилите култура, колкото е кървавата война на пътя. Всеки ден, на планетата 3561 души намират смъртта си в пътно-транспортно произшествие. Ако някой друг продукт за потребление, например тостер, причинява толкова много смърт и разрушения, ние веднага щяхме да го променим или да забраним използването му. Вместо това, ние възприемаме смъртта на пътя като неизбежен страничен ефект от съвременния живот. За всеки смъртен случай възникват и голям брой други увреждания: счупени кости, увредени крайници, черепно-мозъчни травми и други наранявания. Фактически половината от черепно-мозъчните травми се случват в колата. В интерес на справедливостта, всеки, който спори за социалната значимост на предпазните средства за мотоциклетистите, трябва да се погрижи и за каски за шофьорите на автомобили.

Освен заплаха за себе си, шофьорите представляват и заплаха за тези около тях, като най-уязвими са тези, които използват пътя – пешеходците и велосипедистите. Един миг невнимание (преминаване на жълт светофар, разговор по телефона или превишаване на позволената скорост) може да завърши с произшествие, при което човекът извън металната кутия няма да има шанс да остане невредим. За сега, по различни причини позволяваме на шофьорите да се движат из жилищните квартали, като безопасността на живота и социалната среда в нашите микрорайони страда от това. И като капак на всичко това, децата, живеещи в близост до транспортни артерии в голяма степен страдат от рак, астма, заболявания на белите дробове, аутизъм, като има пряка връзка между тези болести и дългосрочното излагане на отровни газове от автомобилите.

Разбира се, можем да отричаме неудобната истина, но има два големи проблема: изчерпването на запасите от нефт и изменението на климата. За сега на мнозина може да им се струва, че безметежното возене с автомобили ще продължи вечно, и няма да има политически или идеологически въпроси свързани с това. В продължение на последните 150 години от индустриалната епоха, нашият вид изразходва половината от световните запаси на нефт, а извличането на останалата половина ще бъде изключително трудно, скъпо и травмиращо за околната среда. Ние ужасно изменихме химичния състав на атмосферата: в продължение на 345 месеца се наблюдава неизменно покачване на средните световни температури на въздуха, а катастрофалните природни явления с всеки изминал ден стават все по-чести (суша, наводнения, урагани са само една малка част). Фантазиите за водородни или електрически автомобили само отлага признаването на мрачния факт, че правителствата продължават бездарно да вливат милиони в развитието на транспорта, който няма бъдеще.

Тези, които избират автомобила, правят това по силата на навика и набор от предимства, които при внимателно разглеждане се оказват лъжовни. И така, бих искал да припомня идеята, която за пръв път се появява в блога Copenhagenize през 2009 г., но за която най-после настъпи време: да се слагат предупреждения на автомобилите, също както на цигарите, като неизменно и постоянно напомняне за неизброимите последици от всеки миг зад волана. Поколението на Милениума масово се отказва от купуване на автомобили, като разбира, че това вече не придава, нито статус, нито свобода както някога. Но автомобилната промишленост е заинтересувана да ни държи в неведение. Ето защо е необходима масирана образователна кампания, която да припомни на хората колко опасни, скъпи и неефективни са всъщност автомобилите. Само така ще можем да разкъсаме порочния кръг на зависимост от автомобила и да станем по-здрави, по-богати и по-щастливи.

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *