Улица без тротоари, пътно платно и пешеходни пътеки – реки от кръв или ред в хаос?

Появата на автомобилите, лобирането на производителите на автомобили и промяната в ценностната система не са философски разсъждения на урбанистите, а предизвикателства на 20 в. пред архитектите, проектантите и чиновниците. Правилата за движение, зони за пресичане на улиците, физическо разделение на пространствата и потоците – са неща, които са се появили във вид на екстрени мерки, без да се направи опит да се види и случващото се от другата страна. Български градове доста по-късно се сблъскват с автомобилизацията, в сравнение със западните си съседи и на нас явно ни провървя – можем да заимстваме решения от съседите и да избегнем техните грешки (друг въпрос е, че не се възползваме от това).

През последният половин век имаше достатъчно време всичко да се обмисли и да се разгледат различни подходи за организация на движението. Стана ясно, че вместо да се добави нещо ново, понякога по-добре е да премахнеш нещо. Например, инсталирането на ограда на тясна улица, има за цел да подобри безопасността чрез стриктно разделяне на потоците, но всъщност това може да направи мястото много по-опасно и по-малко удобно. Така се появява подхода за улици без маркировки и разделяне на пространството на пешеходна и автомобилна част.

Идеята за ликвидиране на разделението и създаване на общо пространство ( от англ.ез. shared space, shared space philosophy) се преписва на холандския транспортен експерт Ханс Мондерман (Hans Monderman). От улиците се премахват бордюрите, нивата се изравняват и отпада еднозначния приоритет за автомобилите или за пешеходците. По някога у нас това прави снегът:

„Но това е опасно, кръвта на децата ще лежи на вашата съвест“ – ще викне полковникът от КАТ! Тази позиция напълно съответства на логиката на изграждане на пътни възли с подлези и подхода за пълен контрол – необходима е абсолютна безопасност и точка по въпроса. За щастие, светът е устроен по-сложно, а поведението на хората не зависи от желанията на полицаите.

Въвеждането на общо пространство, прави шофирането по-стресиращо, тъй като във всеки момент може да се появи дете, велосипедист или друг автомобил. Човекът зад волана може да предвиди негативните последствия от неочакваните срещи, за това и шофира по-внимателно и следи за пътя. С други думи, да се движиш бързо по такава улица не е комфортно, затова шофьорите карат спокойно и се повишава общата безопасност.

За пешеходците подобни улици са по-комфортни от обичайните стандартни тротоари, но са и по-малко комфортни от изцяло пешеходните зони. Повишава се чувството за тревожност, за това и пешеходците са по-внимателни. За това пък може да се пресече улицата на удобно място, а не да се промъква между движещите се с висока скорост автомобили.

Изследванията, които срещнах показват, че безопасността на улицата се е повишила и тя се е подобрила за пешеходците, велосипедистите и бизнеса. Подобни пространства могат да се създадат на улици с човешки размер или на алеи, да се преправя по този начин някаква голяма улица е безсмислено и по-скоро ще навреди.

Друг проблем в нашата реалност е ниската култура на шофиране и пренебрегване на правилата за паркиране. Поради това, пълното отказване от знаците и разделянето на пространствата е малко преждевременно. За да се реши този проблем, може да се използват различни площадки и оградени участъци – свободата на придвижване на пешеходците и достъпността за слабоподвижните хора се запазва, така се постига и повишаване на комфорта и безопасността и намаляване на скоростта.

В Москва има и много недобри примери като ул. Голяма Димитровка с постоянното нарушаване на паркирането или ул. Пушечна с твърде широката зона за автомобили без релефна настилка. При това улиците около Третяковската галерия се възприемат от шофьорите като пълноценни пешеходни зони без нелегално паркиране. Във всеки случаи безопасността и комфорта за пешеходците се повишава няколко пъти и то без да се увеличава времето за преминаване на автомобилите.

Понякога създаването на общо пространство не е възможно на цялата улица, а само на отделни участъци или кръстовища:

Общото пространство е добър компромис, когато не трябва напълно да се прекратява движението на автомобилите, но има желание да се създаде комфортна и безопасна улица някъде в центъра на града.

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *