От къде идва мръсотията в нашите градове?

фото: Огнян Иванов. Пред блок 19 в ж.к. “Красно село” в София.

Сега ще поговорим за един много важен проблем – мръсотията в града. Всеки, който поне веднъж му се отдала възможност да попътува извън пределите на България, е обръщал внимание на това, че там на буржоазиите им е чисто и красиво, а у нас по улиците само прах, мръсотия и боклук. Помня, когато през 90-ти години хората масово се втурнаха да гледат как е на запад, после се връщаха с ей такива големи очи и разказваха: “Ти, представяш ли си, в Германия можеш да ходиш бос по улиците и краката ще ти останат чисти!“ Или: „А в Америка влизат в къщи направо с обувките и ходят по килима!“ Такова нещо в България е просто невъзможно.

Въпросът: ”От къде идва мръсотията?“ тормози умовете на български градоначалници много десетилетия. В крайна сметка няма никаква тайна.

И така защо у нас е мръсно?

Открита почва

Основният източник на мръсотия в града са пръст. Мръсотията на пътя (зимно време) и праха през лятото са последствия от пръст.

Има едно просто правило. В града не бива да има пръст.

Ето, да вземем като пример една обикновена градинка в Москва. Работниците докарват с камион чернозем и го изсипват върху старата пръст. След това засяват семена и чакат да порасне трева.

И това е в най-добрият случай. Някои смятат, че след като веднъж са насипали нова пръст, то тревата рано или късно ще поникне сама.

Вижте това коте, колко е разстроено, че трябва да се разхожда по мръсотията. „Глупаци – мисли си котето,- ако живеех в Европа щях да ходя с чисти лапички по изумрудено зелена трева.“

Вече си мълча за това, че морава – не е означава „да разхвърлим семена по земята“. Моравата – това е сложна работа, най-напред тревата се отглежда, а след това се навива на руло и се разстила на необходимото място.

Може да се засади и направо в почвата, но за това е необходима добра подготовка. Обикновено пръстта се почиства от камъни и плевели, пресява се един или няколко пъти. Използва се метода на хидрозасяването – когато във водната струя има семена за трева, мулч и торове за бързо поникване, а когато е необходимо и синтетични влакна. В резултат от това, почвата се покрива с такъв килим, който не се измива или ерозира.

Моравата е плътна и на нея можеш да седнеш или играеш, както и да се разхождаш.
Това, което правят у нас – не е морава. Необходими са няколко години внимателни грижи, за да може на новата почва да израсне плътна и хубава трева, която напълно да покрива пръстта. А докато това не се случи, след всеки дъжд почвата ще се измива и ще оставя мръсотия на пътя.

Ако по някаква причина се появи нова почва, тя трябва да бъде покрита. За да не ерозира горният слой на почвата е необходимо задържащо покритие, което може да се осигури от падналите листа, окосената трева или специална тъкан. Ако откритата пръст е за по-дълго време, то може да се използват дървени стърготини или чакъл.

Ето вижте, тук растенията все още не са поникнали, така че цялата открита почва е засипана с чакъл с различни размери.

Тук се вижда, че могат да си използват и камъчета и стърготини.

Тук няма и местенце с открита почва.

Поради тази причина около дърветата слагат специални решетки.

Всичко е изпълнено изключително точно. Допълнително пръстта се засипва с камъчета. На такава улица винаги ще бъде чисто!

И така покрихме почвата. Какво следва?

 

Неправилно благоустройство

Най-разпространения пример – неграмотно поставени алеи. Което води до това, че хората съкращават пътя си и утъпкват нова пътечка. А какво е пътечката – източник на мръсотия. Пешеходците и велосипедистите разнасят мръсотията по улиците. Научно доказано е, че човекът е упорито животно и винаги избира най-краткия път. Не е възможно да го спреш. Разбира се, може да се поставят огради, но това няма да помогне. Оградите ще бъдат счупени. Изходът е само един – нелегалните пътечки трябва да се легализират.
Интересен пример. Там в парка има цветна леха, която всички заобикалят. Но в един момент парите за цветя свършват и хората започват да преминават през нея, в резултат от което, народната пътечка бива асфалтирана.

Още един пример, не бързат да поправят грешката на проектантите. Поради тази причина на булеварда винаги има мръсотия и прах.

Важно е, не само правилно да се определи къде и в какво направление да се постави алеята, но и правилно да се проектира. Имах пост за това как правилно да се проектират тротоарите. Правилата са изключително прости.

Тротоарът трябва да е на по-високо ниво от тревата и желателно без бордюр. В противен случай мръсотията от тревната площ ще попада на пешеходната алея, а бордюрът осигурява постоянни локви.

Ето неправилен вариант.

Високият бордюр задържа вода на тротоара, която разрушава неговото покритие. Когато водата все пак се изпари, на пътеката остава прах, който се разнася из града.

Или: водата, заедно с измита пръст се стичат от тревата на тротоара и отново е задържана там от бордюра. Съществува и вариант, при който водата от тревната площ може да попадна на пътя, но тогава на тротоара трябва да има отвори с формата на дъга за оттичане на водата. За дренажите ще поговорим по нататък.

В България много обичат бордюрите. Но ще припомня още веднъж: те способстват за образуването на локви по тротоарите, тъй като водата няма къде да се оттече. Ако алеята е проектирана правилно, излишната влага щеше да се стича в тревата, а от там в дренажната система.

Вижте какво се получава ако пътеката не е проектирана правилно. При дъжд, вода с мръсотия се стича от двете страни на пътя, тъй като няма къде другаде да отиде. Да, тук някога е имало асфалт! Но заради грешка на проектантите от него не е останало нищо. Сега това е извор на прах и мръсотия.

Всичко, което почвата на градинката в ляво не може да поеме, се стича на тротоара заедно с мръсотията. Образуват се големи локви. Те се задържат дълго на тротоара и разрушават покритието му.

Неправилното проектиране има двоен негативен ефект: навсякъде е мръсно, а освен това и ще е нужен ремонт на пътя. Много често и той е неправилен и се получава затворен кръг, от който няма измъкване.

Какво трябва да се направи? Много просто! Правилният вариант е – бордюрът трябва да е на едно ниво с тротоара или пътя, а нивото на тревата или почвата на няколко сантиметра по-ниско. Водата ще се стича от тротоара на тревата заедно с праха и пясъка.

А как е „при тях“? Ако алеята е проектирана правилно, почвата е покрита изцяло с трева. Водата бързо се оттича от тротоара.

Плочките са поставени по-високо от тревата, няма бордюр.

Не е ясно кой от градостроители е дал вредната идеята за високи бордюри на пешеходните алея.

Без тях обаче на тротоарите е винаги чисто.

Ще се учудите, но и у нас могат! Ето снимка на тротоар в 21.00 часа.

А това е същият тротоар след няколко часа. Прахът и растителните отпадъци са измити от водата и чистачите няма да се занимават изобщо с него. Представете си само, правилно проектираната алея не е нужно да бъде почиствана.

Идеална пешеходна алея в парк.

 

 

Какво да правим ако нямаме пари за мащабна реконструкция на тротоара? На първо време може да се снабдим с канавки. Водата ще престане да се стича по тротоара. Освен това, канавките ще се превърнат и в препятствие (макар и не голямо) за шофьорите, които мечтаят да паркират в тревата. В някои московски градинки вече прилагат тази схема.

Неправилно паркиране

Разбира се, не е необходимо да споменавам неправилното паркиране. То може да е следствие от неправилното благоустройство. Колите са паркиране на тревата, при което тя е унищожена, а после цялата мръсотия се разнася из града. Това е един от основните източници на замърсяване в града.
Типична българска градска картинка. Тази кал полепва по гумите на автомобилите и старателно е разнесена от тях по маршрута им.

Източник на снимки

Огромните незаконни паркинги в тревните площи замърсяват вашия град.

Източник на снимки

За съжаление, до този момент, от това никой не се вълнува.

Мисля, че вече Ви е ясно как да се реши проблема. Най-напред трябва да се установи контрол над паркирането, а нарушителите да се глобяват. Второ, автомобилите не трябва да имат физическата възможност да нарушават правилата. Например зелените площи трябва да бъдат защитени от стълбове, високи бордюри, храсти и др.

В Европа рядко оставят автомобилите си по градинките. Алеите са защитени със стълбове, а паркирането е само за велосипедисти.

Техният паркинг е покрит с плочки или тревни площи, така че няма от къде да се появи мръсотия.

У нас проблемът е голям. До момента в много райони дори няма глоба за неправилно паркиране в тревните площи.

 

Вода

Да, водата е голям проблем за града. Водата разрушава всичко. Пътят, тротоарите, тревните площи. Поради тази причина, най-важното е водата бързо да се оттича. Необходима е добра водосточна канализация, при която водата трябва да се оттича не само от тротоара, но и от тревните площи. У нас обикновено се смята, че водата само попива в земята, но не е така.

Ето какво се случва ако няма дренажи. В крайно сметка тук има комбинация от грешки – три в едно: няма дренажна система в края на склона, самият склон не е укрепен с тревни площи, вместо дренажна решетка, склонът е отделен от площадката с бордюр, който задържа водата на детската площадка. Резултатът е, че всичката мръсотия се стича под краката на децата.

Така не трябва да се прави. Тази тясна ивица пръст осигурява доста мръсотия на целия тротоар. Водата от склона просто няма къде да отиде и тя се стича по пешеходната алея. В Европа, в края на склона биха поставили дренаж, а самият склон щеше да е покрит с трева.

Пример за правилно изградена алея с решетка за оттичане на водата в канализацията.

Или ето пример как е поставена водосточна тръба около блок. Водата се оттича по специален жлеб и попада в дренажната яма. По-често обаче водосточните тръби ги свързват директно с канализацията.

Вижте, направо в тревата е поставена решетка, в която водата се оттича. У нас такова нещо няма.

Тротоарът е изграден под малък наклон, в резултат от което водата се стича на пътя, а от там в канализацията.

На пешеходните пътеки често има поставени решетки за оттичане на водата.

По принцип, цялата вода трябва да се оттече. Не би трябвало да има, нито локви, нито наводнения, нито кал.

Чиста и суха пешеходна алея след дъжд? Да, това е възможно!

Красиво.

 

Зима

През зимата калта е в повече. През зимата, мръсотията е в резултат от съчетанието на препаратите против залеждане и пясъка, с който са посипани улиците.

Още една причина – грайферите на гумите. Те набиват праха в асфалта и той остава там до пролетта. Това е най-неприятната мръсотия, тъй като асфалтът се състои от пясък, чакъл и битум. И този асфалтов прах, разнесен от колите образува един мазен филм, който трудно се отмива. Да не говорим за това, че попада и в белите дробове с вдишването му.

Когато снегът започне да се топи, а пътищата и тротоарите започнат да съхнат, градът потъва в прах.

Боклук

Не бива да забравяме и боклукът. Липсата на правилно изградени площадки за събиране на боклука, води до разпръскването му по улиците.

А когато хората видят, че никой така или иначе не го събира, започват да изхвърлят боклуците си по тротоарите като влошават нещата.

Тук големият проблем е с малките боклучета. Хората не се притесняват от това, да хвърлят на улицата дъвките си, угарките от цигари или някакви опаковки. Поради тази причина в много градове поставят пепелници. Само не и у нас. Угарките се стъпват в праха и мръсотията по тротоара е налице.

Към организирането на площадки за събиране на боклука също може да се подходи умно.

Всички кофи трябва да бъдат затворени, тогава няма да ни преследва, нито боклука, нито неговия аромат.

Идеалният случай е, да се организира разделно събиране на боклука. Това е не само грижа за природата, но и носи допълнителни средства в бюджета на града.

Чистота. От такава площадка няма да потече зловонна миризма, нито ще се разлетят хартийки.

Както виждате и в нашите градове може да бъде чисто. Няма нищо невъзможно!

 

* Оригиналът е от блога на Илья Варламов

3 Replies to “От къде идва мръсотията в нашите градове?”

  1. В службата в Англия имаме огромни плацове.Всеки сезон минава камион-улична прахосмукачка, която измива и изсмусква отронващите се през сезона камъчета и прах.

  2. Улиците и пътищата са такива каквито сме! Градовете, селата, животът ни, също – тъжно точка беге

Вашият отговор на Zevsa View Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *