Общественият транспорт не е само инвестиции – той се развива заедно с пешеходството

За да стане един град удобен за живеене за хората, първата стъка е да отвоюваме пространствата обратно от автомобилите. Развитието на обществения транспорт е от критично значение, но то е възможно само при рзвитие на пешеходството в града. Това разказа неотдавна Хенриет Вамберг, партньор и управляващ директор в „Геел Архитекти“ – датското архитектурно студио, което се зае със задачата да консултира Столична община за подобряването на градската среда в София. През април Вамберг проведе в столицата обучение за служители на СО и представители на НПО. Първите й впечатления бяха, че София е прекрасен град за живеене, с чудна природа и много история.

Какво е значението на зелената инфраструктура за „градовете за хората“?

О, това е много съществено! Въпросът е до голяма степен да си отвоюваме градовете обратно от автомобилите. Мобилността в града – това значи да има удобен градски транспорт, да има удобни условия за ходене пеш, за каране на колело.

Видяхме, че в София се инвестира много, прави се много за обществения транспрорт и се строи метро. Но е много трудно да накараш хората да слязат от колите и да се возят с обществен транспорт, ако няма удобство за пешеходците. Защото, за да стинеш от или до обществния транспорт, ти трябва да ходиш – да ходиш пеш! Затова тези две неща вървят ръка за ръка!

Същото важи и за велосипедното движение. То също е съществена част тот подобрението на градовете.

Говорите за стратегиите за пешеходството, за обществения транспорт, за велосипедния – какво е нужно, за да са те успешни?

Не можем да оставим обществения транспорт настрана – имаме нужда от него за пътуванията на дълги разстояния и за да облекчим улиците.

Ако говорим за пешеходците – нужни са хубави тротоари, с качествен паваж, сингализирани пътеки за пресичане, с разбираеми знаци, с показване на времето за чакане, с малко препятствия от вида тунели или подлези. Трябва на хората да е лесно за крачене и лесно за ориентиране.

За велосипедните трасета свързаността е с основно значение. Трябва да има връзка между маршрутите, да се стига лесно от една друга точка до друга. Важно е да не се опитваш да „скриеш“ велосипедните алеи по второстепенни улици. Те трябва да са налични по централните улици – там, където така или иначе хората се движат и са свикнали да минават.

Безопасността е не по-малко значима – всички трябва да се чувстват сигурно, когато се движат.

Хората прекарват много време в автомобилите си, чакайки в задръствания, но не слизат от колите, за да се качат на автобус например. Казвате, че подобна е била ситуацията и в Москва до скоро. Как си обяснявате този „инат“?

Мисля, че хората правят това, защото постепенно са свикнали времето за пътуване да се увеличава. В началото са пътували половин час, после цял, после повече… Постепенно, неусетно са свикнали.

Част от проблема е в липсата на алтернативи – когато общественият транспорт е ужасен на даденото място. Цари усещането, че алтернативата е противна, некачствена, гадна,… че автобусът винаги е препълнен, няма място за сядане, разваля се често, закъснява….

Другата част от проблема е липсата на усещане за предимството на другия вид превоз. Много е хубаво човек да знае колко бързо може да измине, да речем, километър; в някои градове вече не слагат табели за разстоянието до дадено място, а за това колко време ще ти отнеме, за да стигнеш дотам пеш. Човек вижда колко време му трябва, за да стигне някъде, вместо да гледа разстоянието. Ако знавете, че даден обект е на 5 мин. пеша, няма ли да предпочетете да повървите, вместо да се качите на колата дотам? Информацията е важна!

Само транспортът ли е важен за „града за хората“?

В глобален мащаб е така – градовете търсят как да да преминат към устойчив транспорт, така че колите да заемат по-малко място в живота ни, защото това се отразява на качеството на живота като цяло. Има ли добра мобилност, можем да ‘активираме’ гражданите. Тогава можем да имаме град, в който се развива общността – хората да са въвлечени, всеки да може да излезе и да прави нещо, без да му се налага да плаща. Прекрасно е човек да може просто да седне и да почива някъде. Това е важно, за да може общността да се развие, да има чувство за равенство, да бъдем свързани като общност.

Градските градини, градското земеделие – това са чудесни методи за развитието на общността. В градините хорат отиват на пръв поглед за да копаят, но всъщост се свързват помежду си – те си говорят, опознават се, заприказват се; градината е само поводът – общуването е много по-съществено. Човек става част от нещо по-голямо – общността. Особено ценно е това за преодоляване на социалната изолация – за включването на самотните хора, на възрастните – те имат къде да излязат, да срещнат хора, да намерят приятели, да бъдат част от обществото.

 

Източник.

One Reply to “Общественият транспорт не е само инвестиции – той се развива заедно с пешеходството”

  1. г-жата видяла ли е бездомните кучета, дето ще те изядат жив (колко станаха тези случаи вече) – кучето поне не може да изяте през автомобила. г-жата джебчии виждала ли по градския транспорт ? или това не се включва в удобствата. и ред други работи, дето ме отказват да сляза от колата колкото и да ме карат.

Вашият отговор на петър стоянов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *