От 1996 г. до 2006 г. броят на ПТП с летален изход в Богота намаляват с повече от 60% – от 22 на 7 смъртни случая на 100 000 души. Можем ли да получим ценен урок от този успешен опит. Как Богота успява да постигне такива резултати за толкова малко време?
В столицата на Колумбия живеят 8 милиона души, които за един час извършват около 15 милиона пътувания из целия град. По-голямата част от тях ходят пеш или използват автобуси. А ето и нещо интересно от тези 15 милиона пътувания само 190 000 са с автомобил.
Въпреки намаляващите показатели на смъртността, пешеходците все още се намират в рисковата зона. 50% от смъртните произшествия се случват с тях. Между другото подобна ситуация се наблюдава в кенийския град Найроби и индийския Мумбай, където основният брой на големи ПТП се случва заради слаборазвитата инфраструктура в бедните райони. Следователно проблемът за пътната безопасност е свързан и с равенството.
Политическите процеси в Богота са способстват за развитието на страната. През 1991 г. в Колумбия е приета конституционна реформа, с която започва процес на децентрализация на властта. Това отваря нови възможности за кметовете на Богота. Те успяват да променят града и да подобрят ситуацията по пътищата. Ранните реформи са ориентирани към влагане на повече средства в инфраструктурата.
Бившият кмет на колумбийската столица Антанас Мокус продължава с провеждането на реформи. Той разработва няколко програми, носещи названието „Свещен живот“. Тяхната цел била да се промени поведението на хората на обществените места. Един от начините е използването на 350 000 бланки, на които гражданите могат да изразят отношението си към поведението на другите участници в движението и към самия град като цяло.
Мокус работи за възвръщането на вярата в обществените институции. Част от неговата стратегия „Гражданска култура“ е свързана със сътрудничеството с мимове, които осмиват нарушителите на правилата и насърчават онези, които ги спазват. Подобен обществен натиск означава за хората повече, отколкото плащането на глобата на корумпираните полицаи. В резултат от това, жителите на Богота стават по-доверчиви един към друг по отношение на безопасността. За да се задържи доверието на гражданите, пътната полиция е закрита, а нейните пълномощия са предадени на градските полицаи, които се ползват с по-голямо уважение.
Мокус и приемникът му въвеждат редица усъвършенствания и в пътната инфраструктура: построяват велоалеи и въвеждат скоростните автобуси. И въпреки, че тези мерки първоначално не са насочени към намаляване на смъртността, те оказват влияние върху подобряване стойностите на статистиката. Реорганизирането на автобусната система намалява количеството на изгубено време по пътя, а добре проектираните спирки намаляват риска за пътниците. Всичко това подтиква към ползването на обществения транспорт дори от тези, които преди са гледали с пренебрежение на него. В резултат от това пешеходците са с приоритет. При това, не само на пътя. За да им бъде по-удобно да стигнат до автобусните спирки, в града са въведени пешеходни мостове.
Промените направили Богота не само по-безопасна, но и спестяват на градската хазна 288 милиона долара.
В един момент прогресът спира и възниква необходимост от нови идеи, които да направят града още по-дружелюбен към пешеходците. Важна стъпка в тази насока е направена през 2017 г., когато Богота приема стратегията „Нулева смъртност“ (Vision Zero). Опитът на този град показва, че внедряването на принципите на безопасност на пътното движение в различните елементи на обществения ред, институциите и планирането на инфраструктурата, открива повече възможности за развитие. И тогава последователната работа ще позволи раздвижване на застиналия прогрес.
