Как да проектираме улици

Дори и най-прекрасният закон не може да направи от лошия специалист добър. За съжаление, от една страна има лоши закони, в които са залегнали принципи от миналия век, а от друга страна лоши проектанти. Ние ударихме джакпота и за това всеки ден по улиците на града унижават или убиват хора. Обидното е това, че под ударите попадат всички: жители, пешеходци, велосипедисти, шофьори и пътници в автобуси. Никой, дори и не помисля за улицата, като за обществено пространство.

Нека да се опитаме да поправим това и да видим типовите елементи, за които е длъжен да помисли всеки проектант и чиновник в общината.

Пътят

Пътното платно може да бъде асфалтирано или павирано. Плочките са добър допълнителен инструмент за успокоение на трафика на места, предназначени за пресичане или в жилищните райони. Важно е да се разбере, че това е само допълнителен метод, който ако се приложи без останалите средства за успокоение на трафика, само ще усили шума от автомобилите.

Пътните ленти не трябва да са повече от 6. В противен случай зрителното поле на шофьора се стеснява, заради отдалечаването от сградите, дърветата и пешеходците – които са статични предмети, влияещи на възприятието за улица, без тях високата скорост ни се струва ниска, а улицата се превръща в шосе. От гледна точка на удобството за жителите, шофьорите и пропускателната способност на всяка от пътните ленти, оптималното количество ленти за движение на една улица е между 2 и 4. Ако са повече от две, задължително трябва да има физическо разделение на потоците на движение.

От огромно значение е и ширината на самата пътна лента. Днес средната ширина на пътно платно е около 3,5 метра, при широчина на автомобил 1,8 – 2 метра. Това е много. Проблемът е в това, че подобна ширина дава на шофьора възможност за маневриране в собствената му лента и така се създава измамно чувство за безопасност. Това води към увеличаване на скоростта, тунелно зрение и намалява на времето за реакция. Това са и допълнителни разходи за поддържане на инфраструктурата и неефективно използване на градската площ.  Широки пътни ленти трябва да има извън града, а не на улиците.

Отделните ленти за градския транспорт трябва да са 3.5-3.75 метра с минимално престрояване. Най-добре, престрояването да е физически обособено, но може и с маркировка да се отдели буферна зона за визуално разграничение от общия поток, което позволява да се заобикалят автомобилите.

Правите улици са приятни на вид, но са опасни за движението – на правата като стрела улица е по-лесно да ускориш и да създадеш аварийна ситуация. Поради тази причина, улиците в жилищните райони са изкривени, което гарантира, че шофьорът ще намали. Ако има необходимост от поставяне на знаци, които да молят шофьорите да спазват ограниченията в скоростта, значи улицата не е проектирана правилно.

Най-добре е да се забрави за „джобове“ за автобусите. Обичат да ги правят, защото винаги са ги правели и защото всички се вълнуват от движението на колите зад тях. Но всички забравят за  интересите на пътниците. „Джобовете“ принуждават шофьорите да правят допълнителни маневри и да губят време – автобусът трябва да излезе от движението, да направи много допълнителни движения, а после и да чака да бъде пуснат обратно в потока. Поради тази причина, шофьорите на автобуси често игнорират тези „джобове“, за да спестят време и сила.

Освен това, на практика тези „джобове“ винаги се ползват като паркинг за коли, че автобусите просто спират на пътното платно, а пътниците са длъжни да прескачат през колите.

Да се изграждат „джобове“ има смисъл на участъци с единична лента и с голямо количество пътници, а в останалите случаи шофьорите могат да почакат 15 секунди да слизане и качване на пътниците. Ако по протежението на улицата е разрешено паркирането, на спирките трябва физически да се отдели мястото за спиране, за да не може да се паркира там.

Спирките на трамвая трябва да са във вид на платформа с ширина около 2 метра. Ако на улицата няма място (има само едно платно за движение), то може да се постави светофар или спирка като в Прага, когато пътното платно е повдигнато на нивото на тротоара по цялото му протежение.

Всички острови и разделители трябва да бъдат физически откроени с бордюри. В противен случай върху тях просто ще паркират.

Това може да ви се струва дреболия, но е необходимо да стане ясно, че те не са сложени просто така, а паркирането върху тях намалява безопасността. Освен това, тази територия може да бъде използвана за озеленяване.

 

Пешеходни пътеки

На местата за пресичане е необходимо да има стеснение на пътя. Това позволява да се избегне незаконното паркиране и създава триъгълник от видимост за шофьора. Освен това се намалява времето за пресичане и разрежда потока от хора на тротоара.

Пресичането на улици с двупосочно движение трябва да става с помощта на остров за безопасност. Това променя траекторията на движение на автомобилите и ги заставя да намалят преди пешеходната пътека. За пешеходците това е възможност да разделят пресичането на два етапа, като контролират възможностите за опасност от двете страни. Ако човек не е успял да пресече цялата улица, може да изчака зелената светлина на острова за безопасност.

За успокояване на движението е добре да се изградят повдигнати пешеходни пътеки на нивото на тротоара. С това отпада проблема с локвите на пешеходните пътеки, както и нуждата от легнали полицаи и скосяване на тротоарите. Някои не големи кръстовища могат целите да се повдигнат до нивото на тротоара, за да могат хората удобно и безопасно да пресичат. Препоръчва се всички кръстовища в близост до главни улици са бъдат повдигнати – това създава допълнителен комфорт за пешеходците и велосипедистите, а също така обезопасява включването в трафика на главната улица.

Всички пешеходни пътеки трябва да бъдат наземни, осветени и разположени близко една до друга, в противен случай хората ще притичват. Тук по-подробно как се изграждат правилно пешеходни пътеки.

 

Кръстовища

Най-добре е кръстовищата на средни по големина улици да са кръгови. Шофьорите добре се самоорганизират и се спестяват средства на общината за светофари. Освен това кръговото движение успокоява трафика – инцидентите са по-малко опасни, отколкото при наличието на светофар, заради по-ниската скорост.

В жилищните райони е по-добре да няма улици с предимство, кръстовищата с равнозначни улици са по-безопасни, тъй като шофьорите се оглеждат на всички страни. Дори може да се повдигне кръстовището на нивото на тротоара.

Ако имате много пътни ленти, то без светофар няма да се разминете. Не си струва да закачате табло с отброяване на секундите – това може да ви изиграе лоша шега, когато шофьорът ускори, за да успее да премине на време или пък тръгне твърде рано. Много често подобно поведение завършва със сериозна авария. В Израел и много други градове, подобни светофари са забранени именно поради тази причина.

 

Паркиране

На главните улици трябва да има възможност за паралелно паркиране с ясно разграничени места през 3-7 коли. На улиците в жилищните райони се допуска перпендикулярно паркиране ограничено по аналогичен начин. Маркировката трябва да се отличава от тази на пътното платно и тротоара, а още по-добре ще е да е на различно ниво. Паркирането трябва да е през малък бордюр.

За сметка на това ще получите отделна зона за паркиране, която ще е изключена от натоварените с коли улици. Да се прави паркинг с елхички или други заграждения не се препоръчва. Това е опасно и не е привлекателно.

 

Велоинфраструктура

Тя трябва да е комфортна и безопасна. Платната за велосипедисти трябва да са с буферна зона и стоп-линия след тези за автомобилите – така велосипедистът ще бъде в зоната на видимост на шофьорите. На неголеми еднопосочни улици могат да се направят и насрещни ленти за велосипедисти. Пресичането им е най-добре да се маркира с друг цвят – син или червен.

Велосипедистите могат да карат и по автобусната лента, но ако те са тесни или пак тях се движат експресни автобуси с висока скорост, най-добре ще е да се отдели самостоятелна лента за велосипедите.

Не забравяйте да смените опасните решетки на канализацията.

Велоалеите са по-безопасни и по-комфортни от лентите за велосипедисти, но за тях са необходими повече капитални дейности. Трябва да бъдат прокарани между пътното платно и тротоара. За разделение на потока от велосипедисти и пешеходци е необходима буферна зона от улични мебели или озеленяване. За допълнително разделение на велосипедистите от тротоара не е зле да се направи покритие, което е по-ниско то нивото на тротоара.

Добре е да се правят еднопосочни велоалеи от двете страни на улицата, а не двупосочни само от едната страна.

 

Тротоари

Основният проблем на тротоарите е, че те винаги остават в страни при проектирането. Те трябва да се широки, за да се чувстват хората комфортно. Например 3.5 метра, но пешеходните потоци ще покажат по-добре, за това на етап проектиране трябва да се изчислят колко хора ще преминават и тогава да се извади извод за примерната ширина на тротоара. Тротоарът от своя страна трябва да в близост до фасадата на сградите, а не между пътното платно и паркинга – жилищата на първите етажи на сградите са неотменна част от тротоара.

Покритието трябва да е от плочки или павета, за да е отделена пешеходната част от пътя. Камъкът е много по-благороден от асфалта, а и в жегата не изпуска вредни пари. Паветата са водопропускливи – водата бързо се отича от тях и не се образуват локви.

Навлизането в прилежащата територия трябва да е построено така, че да е нивото на тротоара. Т.е. не така:

А така:

В противен случай се получава неправилен приоритет, когато заради 3-5 коли на час, хората са длъжни да се качват и слизат от тротоара на всеки 50-100 метра. Това не е удобно в който и да е сезон, а след дъжд в ниските части се образуват локви и в крайна сметка страдат всички. За шофьорите повдигнатите входове емоционално са считани за препятствие и навлизане в чужда територия – това понижава риска от паркиране на тротоара и бързото преминаване покрай пешеходците.

Тротоарите трябва да бъдат пълноценни обществени зони, на които можеш добре да си прекараш времето. За това не забравяйте за озеленяването, скамейките, кошчето за боклук, осветление за пешеходците и т.н. А за първите етажи трябва да са предвидени зони за веранди.

Не забравяйте и за стълбовете за електричество е правилно изградената канализация – никой не харесва паяжини в главата си или вода в обувките. За незрящите, преди стълби или кръстовища трябва да са поставени дактилни плочки.

Да се направи нещо хубаво не е сложно, но на първо време ще е непривично.

 

Източник.

One Reply to “Как да проектираме улици”

  1. Стълбовете за електричество могат да отпаднат ,цялата електрическа мрежа може да бъде под земята. С изключение на стълбовете за уличното осветление въпреки че има и други вариянти без стълбове…

Вашият отговор на Христо Василев Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *