Стрийт-арт – това е добро и често (ако изпълнението е професионално) красиво оформление на града, то го съживява и понякога помага да скрием малките недостатъци. В някои случаи графитите се превръщат в нова градска атракция или в културно явление, а самите художници не се разстройват, ако след време работата им е заменена с нова.
Съвсем друго нещо са графитите в градския транспорт. Първо, обществения транспорт не е предназначен за графити. Това просто е неудобна площадка. Да сте срещали някога добри графити във вагоните на влака или метрото? Аз –не, освен ако не е бил някакъв специален вагон с твърда и равна стена. Най-често с графитите се покриват някои грозни места, зацапват се стъклата или фаровете… Защо го правят не е ясно.
Второ, всеки графит в транспорта е крачка към по-сериозно престъпление. Спомнете си „теорията на разбитите стъкла“. Средата оказва толкова силно влияние върху поведението на хората, че вандализмът дава плацдарм за кражбите, мародерствата, че и по-лоши неща. Хората виждат, че никой не спазва правилата и са готови да нарушават закона.
Трето (тази точка следва от първата), изрисуваните графити в обществения транспорт просто го загрозяват. Защо трябва да обезобразяваме това, което всеки ден се използва от милиони хора? Много по-приятно е, по време на пътуването да гледаме през чисти стъкла, отколкото през драсканици, в които е набита мръсотия.
Обществения транспорт трябва да е точен и красив. Желателно е за всеки град да е разработен отделен стил. Допустими са известни разлики (дори са и логични), например за различните видове транспорт да има различни цветове. Никакви графити и още повече реклами по вагоните на трамвая, метрото или тролея, както и на автобусите.
Вариант 1. Бързо изчистване на графитите
Преди повече от 20 години, спирките и вагоните на метрото в Ню Йорк бяха покрити с графити. От прозорците на вагоните не беше възможно да се види нищо, заради размазани рисунки. Но през 1984 г. градът стартира програма за премахване на графитите. Метрото наема специален персонал, който и до момента постоянно инспектира спирките и вагони и незабавно измива или пребоядисва всички рисунки или надписи.
По-голямата част от проверяващите работят на крайните станции на метрото. Между пътуванията те проверяват изцяло линията и ако се натъкнат на графити незабавно ги изтриват. Колкото по-рано ги открият, толкова по-лесно е да измият рисунките, поради тази причина проверките са доста чести. Съществуват и мобилни отряди, които през нощта проверят състоянието на метро станциите и изтриват появилите се през деня рисунки.
Големите графити и процесът по тяхното изтриване винаги се заснемат. Тези материали се представят след това в съда, ако вандалът бъде хванат (и между другото тях доста често ги хващат благодарение на полицейските патрули и видеонаблюдението). По видеозаписа съдът установява каква работа са свършили сътрудниците на метрото и на тази база определя сумата, която трябва да плати осъденото лице за щетата.
Методът за борба с графитите на Ню Йоркското метро се основава на извода, че вандалите изрисуват вагоните и станциите, за да може работата им да се види от повече хора. Сътрудниците на метрото просто ги лишават от тази аудитория, като максимално бързо изтриват всички надписи и рисунки. Така вандалите губят мотивация си да развалят вагоните и спирките.
Вариант 2. Наблюдение и компютърен анализ
В Лондон също се имали голям проблем с вандализмът в транспорта, но там са го решили по съвсем различен начин. През 1982 г. като част от транспортната полиция е създадено специално подразделение за борба с вандализма. То много ефективно се справя със своите задължения, а през 1996 г. дори се взема решение то да бъда закрито, тъй като проблемът с вандалите вече е решен. Но още на следващата година е възстановено, тъй като вандалите отново се „разпасали“ и започнали да рисуват по стените на метрото и да цапат стъклата.
Методиката на полицейското подразделение е основана на компютърния анализ. Полицаите съхраняват всички надписи и рисунки в база данни и компютърът, с помощта на видеонаблюдението им помага да се установят вероятните и постоянните нарушители. Според статистиката, това са млади хора, между 14 и 30 години. Те рисуват графитите си практически на едни и същи места, където могат да ги видят максимален брой хора.
Всички събрани материали се предават в съда и след това полицаите получават разрешение за обиск в домовете на заподозрените лица. В търсенето на улики се проверяват и компютрите и смартфоните. Ако размерът на нанесената щета е повече от 8 000 лири, делото се предава на по-висша инстанция, а там нарушителят го очаква по-сурово наказание, а понякога дори затвор.
Вариант 3. Информационна кампания срещу вандализма и обществен контрол
През 2000 г. разходите за отстраняване на последиците от вандализма в стокхолмския транспорт надвишили 100 милиона шведски крони. Парите отишли не само за пребоядисване на местата с графити, но и за подмяна на изцапани стъкла на вагоните и възстановяване на счупените мебели в градския транспорт. В този момент властите в Стокхолм осъзнали, че трябва да измислят нов метод за борба с вандализма.
От този момент нататък, управляващата компания на стокхолмския обществен транспорт, започва информационна война с вандалите. В семействата с деца между 11 и 13 години се изпращат листовки, за това че вандализма е нещо лошо и опасно. По телевизията вървят реклами срещу подобни прояви, насочени към младежката аудитория. А по училищата тръгват представители на тази компания, които да изнасят уроци за обществената вреда от проявите на вандализъм, като графитите например.
Успоредно с това, транспортната компания създава инициативна група „Спокойни улици“. Нейни представители патрулират по маршрутите на обществения транспорт и предотвратяват закононарушенията и проявите на вандализъм. В тази група влизат предимно безработни младежи. Те следят за безопасността в транспорта и работят с безделничещите подрастващи, като се опитват да ги въвлекат в обществено полезна дейност.
Вариант 4. Превръщане на транспортната инфраструктура в арт-площадка
В Уест Мидландс (регион във Великобритания) са решили да предадат транспортната инфраструктура в ръцете на професионалните художници. С тяхна помощ, на много трамвайни и автобусни спирки, са поставени различни арт-обекти, които така или иначе отразяват историята на тези места. Транспортната компания е сметнала, че това създава благоприятна среда за придвижване из града и ще помогне за предотвратяването на актовете на вандализъм.
Преди художниците да пристъпят към работа, транспортната компания е поръчала изследване на общественото мнение. Населението от различни градове и райони е взело активно участие в разработването на идеи и оформлението на спирките. Например, дизайнът на един от художниците и бил разработван цяла година съвместно с ученици от местното началното училище.
С това участието на обикновените хора в обществения транспорт не спира. Транспортната компания често привлича доброволци и ентусиасти в различни проекти и се допитва до общественото мнение за своите решения. На една от гарите са били поканени всички желаещи, които искат да вземат участие в полагането на мозайката на пода. И след официалното откриване на гарата, там практически няма регистриран случай на вандализъм, тъй като хората започват да се отнасят по-отговорно към плодовете на своята дейност.
Вариант 5. Културно просвещение
Британската железопътна компания Network Rail е измислила свой способ за борба с вандалите. В сътрудничество с театралната компания Catalyst, е създадена пиеса „Пресичам чертата“. В тази пиеса се размишлява за това, защо младите хора извършват противозаконни дейности, въпреки че са наясно, че това е неправилно и опасно. След изнасяне на пиесата зрителите имат възможност да участват в обсъждането на този проблем.
Компанията е решила да създаде пиеса на тема вандализъм, тъй като смята, че подрастващите и младите хора се занимават с това предимно от скука. Така тя решава да убие с един куршум два заека: да развлече младежите с културно мероприятие и да им разкаже в какво може да се превърне това занимание. Успоредно с това се провежда информационна кампания, насочена към родители на подрастващите. В социална реклама се разказва за последствията от нарушаването на правилата на железопътните линии и вагони. Кампанията е регистрирала добър успех: количеството на нарушения е спаднало с 40 % в сравнение с предходната година.
Вариант 6. Възпитателна работа с правонарушителите
В Холандия много по-твърдо се справят с вандалите. Тях просто ги хващат и изпращат на поправителен труд. Полицията предава задържаните правонарушители на възраст между 12 и 18 години в управление наречено Halt. Там им се назначава наказание в съответствие с постъпката им. По принцип вандалите се изпращат да измият своите или чужди художествени произведения. Освен това, всички те минават през образователен курс, на който им се обясняват последствията от различни правонарушения. Наказанието си го изработват след учебно време.
В Halt може да се попадне само два пъти, като вторият път трябва да е не по-рано от година след първия. За трети път или след второто правонарушение за една година се завежда дело в полицията.
Основната цел на тази организация е да се убедят подрастващите никога повече да не се занимават с вандализъм или с други правонарушения. И тя се справя добре. За една година през Halt минават десетки хиляди души, но само 10-20% от тях отново биват хващани в нещо незаконно.
Вариант 7. Създаване на легални площадки за стрийт-арт
Още един пример от Холандия. За предотвратяване на проявите на вандализъм, в гр. Утрехт е създадена легална площадка за стрийт-арт. Поставена е стена с дължина 500 метра, на която всеки може да се само изяви по собствено желание. Експериментът се оказал много успешен: количеството на нови графити в околността и в транспорта намаляло значително след появата на стената.
Подобна инициатива има и в Унгария. Там железопътната компания е отделила специално повече от 50 товарни вагони, които е предала на уличните художници, с условието да не закачат останалите композиции.
Вариант 8. Използване на устойчиви на вандализъм материали и конструкции
Използването на материали, които трудно се чупят и лесно се измиват, няма да ни защити от актовете на вандализъм, но ще намали последствията от тях. Така, някои транспортни компании използват тапициране на седалките трайна и издръжлива тъкан от фибростъкло или просто поставят пластмасови или метални седалки. Повърхностите на вътрешните стени на вагоните са покрити със специална боя, устойчива на разтворители, а лампите и другите светлини са защитени от метални решетки.
