История на Жайме Лернер – какво ще стане ако изберем за кмет архитект-революционер

Жайме Лернер е архитект на бразилския град Куритиба и е жива легенда за всички, които се занимават с градско планиране. За три години, той направи в града толкова, колкото други кметове за 30 години.

Наричат Куритиба „зелената столица“ на Бразилия и „най-зеленият“ град в света, където няма задръствания, боклук и бедност.

Но не винаги е било така: в началото на 20 в. градът е бил с бедно население и в него са зимували пастирите от близките пасища. Заради индустриализацията мнозина от тях губят работата си и от 1940 г. до 1960 г. населението на града се е увеличило с повече от 2,5 пъти – от 140 000 на 320 000 души. През 70 –те години това е бил един пренаселен град с много проблеми: задръствания, бедност, тесни и кални улички в бедняшки квартали.

Именно в този момент, в историята на града се появява Жайме Лернер – 33-годишен евреин, чието семейство е избягало от Полша в Латинска Америка, малко преди Втората световна война. В Бразилия той учи архитектура, след това започва работа в Института за градско планиране на Куритиба (IPPUC), където в продължение на пет години разработва генералния план на Куритиба. Разработката обаче не представлявала интерес за градски власти.

След време Лернер става президент на IPPUC, а през 1972 г. заема кметски пост – на тази длъжност го назначава новото диктаторско ръководство на страната. Като застава на чело на града, Лернер веднага прилага на практика своя радикален проект.

 

Пешеходна улица за три дни

Лернер решава да направи централната улица на Куритиба Rua Quinze de Novembro (ул. 15-ти ноември) пешеходна. До този момент тя е била оживена магистрала. Това не се понравило на собствениците на близките магазини: те се уплашили, че потенциалните купувачи няма да могат да стигнат до тях с колите си и това ще се отрази на приходите им. Те вдигнали въстание против Лернер и решили да подадат колективен иск срещу него в съда.

Не само предприемачите, но и колегите на Лернер не били във възторг от идеите му: според техните пресмятания, за осъществяването на проекта щели да са необходими 4 месеца. Но Лернер не можел да чака: той разбирал, че трябва да се действа бързо, докато в съда не са разгледали иска – в противен случай някой ще успее да прекрати проекта.

Ул. 15-ти ноември преди намесата на Лернер

Лернер поставя трудно условие: улицата да се превърне в пешеходна за 2 дни. Наричали го луд, но той отговарял „ Да, полудях, но няма да имам друг шанс“. В резултат от това, екипът му се справил, вярно не за 48 часа, а за 72. „Започнахме в петък през нощта и във вторник вечер всичко беше готово“ – разказва в последствие Лернер. За 72 часа от улицата изчезват светофарите, появяват се рампи, друга пътна настилка, изходи за автомобилите и осветление.

Възмущението не престава, дори когато улицата се превръща в пешеходна – мнозина от собствениците на офиси и магазини продължават да пристигат с автомобили. И отново Лернер се проявява като грамотен и изобретателен политик: той не вика полиция или „паяци“, а вместо това се обръща към учителската асоциация на Куритиба и предлага в новата пешеходна зона да се организира конкурс за детски рисунки на асфалта. Тази идея с радост е подкрепен: стотици деца излизат да рисуват с тебешири и създават естествена бариера за автомобилите.

Конкурс за детски рисунки – естествена преграда за автомобилите

След детския конкурс се променят не само навиците на шофьорите, но и мнението на предприемачите. Те разбират, че пешеходната зона е много по-изгодна от автомобилната, тъй като децата довели със себе си тълпа от потенциални купувачи – родителите.

 

Борба с боклука

В Куритиба съществувал още един глобален проблем, който Лернер успява да реши, отчасти благодарение на децата – преработка на отпадъците. Той разбрал, че е трудно да заставиш възрастните да сортират боклука и се обръща към учениците, които по-принцип по-леко възприемат промените. Той разгръща голяма образователна програма, в която на децата се разказва за рециклирането и правилното сортиране на боклука. Децата, от своя страна, научили родителите си. Днес в Куритиба 70% от боклука е сортиран – такива показатели няма в друг световен град.

Разбира се, само със старанието на децата не било възможно да се изчисти града. За това Лернер се заема с нещо, което днес биха нарекли краудсорсинг (използване на ресурсите на тълпата): властите на Куритиба започват да изкупуват боклука от населението. Един полиетиленов пакет с боклук се разменял за стоки от първа необходимост или за билет за обществения транспорт. Отделна програма имало за рибарите – те получавали бартерни сделки не само за улова, но и за извадения от реките боклук.

Опашка за предаване на боклук в Куритиба

 

Контейнери за разделно събиране на боклук на една от улиците в Куритиба

Кампанията се радвала на огромен успех, особено сред тези, които живеели на границата на бедността – а такива в Куритиба били достатъчно много. А кметството отново успяло да реши два проблема наведнъж – да помогне на бедните и да разчисти улиците.

 

Кметът – пастир

Лернер обича да повтаря, че творчеството започва в момента, когато премахнете една нула от бюджета. И почти винаги добавя „ А ако премахнете две нули вместо една ще се получи още по-добре“.

Веднъж той си поставил цел да спести от почистването на парковете. Куритиба е много зелен град, където на всечи човек са падат по 60 кв.м. зеленина (още един показател, по който Куритиба е лидер в света). Тревата се подрязва с косачки, които се зареждат с бензин. Това от своя страна води до допълнителни разходи и замърсява околната среда с вредни емисии.

И тук Лернер се сеща са овцете. Започват да ги пускат в парковете и много бързо се убеждават, че животните се справят с подкъсяването на тревата не по-зле от машините. В кметството дори измислили термин „общински овце“.

„Общински овце“ похапват трева

Между другото, парковете в Куритиба са още едно свидетелство за това, че Лернер не прави нищо само за красота. Те са разположени в низините – където редовно се регистрират наводнения. Растенията, тревата и дърветата създават естествена дренажна система. По същия начин, както при овцете, природата се справя с градския проблем не по-лошо от скъпите технологии.

 

Трите принципа на Жайме Лернер

Днес в Куритиба живеят 2 милиона души. Още 1,5 милиона има в покрайнините.  Не зависимо от това, че Лернер вече от 20 години не е кмет, градът продължава да процъфтява. Ето основните принципи, благодарение на които е постигнато това:

1. „Град – костенурка“. Тази фраза Жайме използва в своята книга по урбанистика за деца. Корубата на костенурката много прилича на схемата на града. Точно както корубата, градът не може да съществува в разцепен вид („Представете си колко ще се разстрои костенурката, ако разцепите черупката й? „ – пише Жайме в книгата си). Поради това, градската среда трябва да се възприема комплексно: едновременно като място за работа, учение, почивка и придвижване на хората. Само по този начин, градското пространство може да бъде максимално ефективно използвано.

Костенурката Вита, с която Жайме обяснява на децата устройството на града

 

2. „Колата – това е цигарата на бъдещето“. Кампаниите за борба с тютюнопушенето дават своите резултати – все повече хора се отказват от този вреден навик. Лернер е убеден, че нещо подобно в скоро време ще се случи и с автомобилите, които нанасят вреда на атмосферата и здравето на хората. Именно те произвеждат повече от 50 % от въглеродния диоксид на земята. Отказването от тях ще бъде добър пример.

 

3. „Правете сега, регулирайте после“. Жайме е привърженик на бързите решения. Животът на града прилича на живота на голям и сложен организъм и дори и най-внимателното планиране не може да предвиди всички проблеми. Поради тази причина планирането може да върви паралелно с действията, а не да ги предотвратява.

 

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *