Безопасността започва не от пътя, а в главата

Смисълът, на измислената в Швеция програма Vision Zero (Нулева смъртност), може да се опише с едно предложение: никой не трябва да умира в ПТП. Постепенно тази идея се разпространява и в други страни по света, макар и не гладко. Разговорите за безопасност на движението често преливат в обвинения към жертвите, препоръки да носят светоотразяващи дрехи и да не използват телефони докато пресичат.

През 2016 г. заместник-кмета на Торонто на всеослушание заяви, че цялата беда е заради пешеходците, които не се отлепят от телефоните си, слушат музика със слушалки и пресичат, където им попадне. И това при положение, че властите формално подкрепят програмата Vision Zero.

Полицията на Торонто на пресечката на улиците Блур и Сент-Джордж, където загива велосипедист на 12 юни 2018 г. Източник: Toronto.citynews.ca

Чиновниците говорят много за намаляване на смъртността при ПТП, но често абсолютно не разбират как се прави това. Те забравят главното – дизайнът има значение. Тази истина все още не е усвоена от редица европейски страни, а в Холандия вече няколко десетки години се ръководят от този принцип. Още през 1980 г. полицията на Утрехт разбрала, че мерките, насочени към намаляване на опасните ПТП, не са ефективни, и стигнала до правилния извод: “Ако правилата не работят, те трябва да се променят.“ Ако шофьорите постоянно превишават скоростта, но причината не е в тях, а в това как е конструирана улицата. „Преди да глобим нарушителите, най-напред сме длъжни да разберем колко много са те. Ако процентът на нарушителите е голям, то глобите няма да помогнат – трябва да се погрижим за това, превишаването на скоростта в този участък да стане невъзможно.“ – пишеха през тези години местните вестници.

Измислената в Швеция програма Visio Zero се основава на същия принцип, поради тази причина нейната реализация изисква ново отношение към проблема със смъртните случаи при ПТП. Трябва да признаем, че човекът не е съвършен и никакви правила и глоби няма да променят това.

Акция в подкрепа на Vision Zero в Ню Йорк. Източник vaccaroandwhite.com

В транспортна система на градовете от Северна Америка, България и други държави, където все още не са успели да усвоят новите принципи, е заложена смъртоносна опасност. Нашите улици са проектирани така, че да провокират шофьорите към риск, който те не могат да контролират. Ние сме се загубили в причинно-следствените връзки и обвиняваме за трагедиите жертвите. Не обръщаме внимание на реалните опасности, като концентрираме вниманието си в такива глупости като слушане на музика със слушалки, пушене, пътници, насекоми и др.п. неща. Продължаваме да грешим – човешкият фактор винаги присъства, 365 дни в годината. Ефективната транспортна система е длъжна да отчита това.

Вместо да въвеждаме нови глупави правила, като забрана на пешеходците да пишат смс-и и подобряване на тяхното „поведение“, трябва да погледнем по-надълбоко: на пътя няма такова нещо като „произшествие“ – има проблеми, които трябва да се решат.

Шведската статистика показва ефективността на този подход: синята линия е количество на пътуванията с автомобил, а жълтата: броят на жертвите в ПТП. Източник: visionzeroinitiative.com

Ню Йорк е един от градовете, където се опитват сериозно да се отнасят към идеите, заложени във Vision Zero. Но там се опитват не само да проектират по-безопасни улици, но и вземат предвид това, че някои хора постъпват злонамерено. Например, нарочно нарушават ограниченията на скоростта и обръщат където им падне. За това там намаляват ограничителна скорост и подвеждат под отговорност нарушителите. Но това не работи добре – законите не могат да заменят добрия дизайн. Доказателството е тази фотография на автомобил, която е ударил смъртоносно човек. Трагедията се е случила на двупосочна улица, приличаща повече на магистрала, но с ограничение на скоростта до 25 мили/час (40км/ч). При такава скорост, рискът от смърт в ПТП за пешеходец е 15%. Въпросът е в това с каква скорост се е движел автомобила? В това е целият проблем – ако дизайнът на улицата позволява по нея да се движиш със скорост 60 мили в час (96 км/ч), то така и ще бъде.

Спазвайте правилата за движение по пътищата. Ню Йорк. Източник: Theepochtimes.com

В Ню Йорк също разбират това и поради тази причина се стараят да направят улиците еднакво удобни за различните участници в движението. Например, няма да Ви се налага да извървите километри в търсене на място за пресичане – пешеходни пътеки са поставени на най-използваните места. Проектантите се стараят да разделят потоците от автомобили, велосипедисти и пешеходци. Оборудват улиците с острови за безопасност и удобства за слабо подвижните хора.

Vision Zero изисква комплексен подход. И преди коментаторите да ме обвинят в това, че защитавам правото да се пишат смс-и по средата на улицата, ще кажа, че не става дума за това. Не бива да се приема закон против глупостта. Хората пишат смс-и по средата на улицата, зад волана – това се случва постоянно. Може би за целите на борбата с това опасно явление, да забраним въобще ходенето пеш и шофирането на автомобил. Пенсионерите също трябва да бъдат забранени – те се придвижват толкова бавно, както и тийнейджърите – които са вторачени в телефоните си и са 65% от жертвите в ПТП в Канада. Това напълно би съответствало на сегашния подход към организацията на пътното движение, когато всички сили са насочени към това шофьорите да могат да стигнат до дома си за три минути по – бързо. Вместо към това всички да се доберем живи и здрави до къщи.

 

Източник.

2 Replies to “Безопасността започва не от пътя, а в главата”

  1. Само една корекция в превода: никой не е длъжен да умира в ПТП – не должен на български не се превежда не е длъжен, а не трябва. Изразът, че не е длъжен да умира на български е смехотворен.

    И като си оправите превода, може да ми изтриете коентара, защото не е по темата, а е чисто технически.

Вашият отговор на Colombino Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *