Ще разберат ли автомобилистите, че са изиграни?

Това е статия на френския философ и журналист Андре Горц „Социалната идеология на автомобила“, публикувана за пръв път през 1973 г. в списанието Le Sauvage.

Независимо от това, че е написана преди 45 години и авторът й е бил увлечен от левите идеи, много от доводите на Горц не са загубили до ден днешен своята актуалност.

За разлика от прахосмукачката, радиото или велосипеда, които запазват потребителската си стойност, дори ако са притежавани от всеки, то автомобилът, също както вилата на брега на морето, си остава желан и притегателен, поне докато не всеки го притежава.

<…>

Няма нито един политически лидер, който да заяви, че демократичното право на отпуск, включва и вила с личен плаж за всяко семейство! Всички са наясно, че ако всяко от 13-14 милиона семейства се сдобие с 10 метра брегова ивица, то ще са необходими 140 000 км плаж, за да може всеки да получи своята част! За да може всеки да получи своето, ще се наложи плажът да се сведе до участъци с много малки размери  или да се настроят толкова плътно вилите една до друга, че да бъде невъзможно да се използват и предимството им спрямо туристическите комплекси ще изчезне. С една дума, за да имат всички достъп до плажа, той трябва да бъде обществен.

<…>

Защо това, което е пределно ясно по отношение на плажа, не е толкова очевидно и за транспорта? Нима автомобилът не заема пространство както и вилата на плажа? Нима автомобилите не изтласкват от пътя другите участници в движението (пешеходци, велосипедисти, трамваи, автобуси)? Нима автомобилът не губи преимуществото си, когато вече всеки има такъв? И въпреки това, мнозина политици настояват, че всяко семейство има право на поне един автомобил и че е дълг на „правителството“ да осигури за всеки удобно място за паркиране, удобен път в града, а в празници и по време на отпуска всички като вятъра със скорост 70 мили/час (около 113 км/ч)  да могат да стигнат до мястото за почивка.

<…>

Обърнете внимание на жестокия и агресивен егоизъм на шофьора, който(която) постоянно, образно казано „убива“ другите, възприемайки ги само като физическо препятствие за собствената му (й) скорост.

<…>

Автомобилът е парадоксален пример за предмет на разкоша, чиято стойност девалвира, поради широкото му разпространение. Но след практическата девалвация, до сега не е последвала идеологическа такава. Митът за удоволствието и ползата от автомобилът продължава да битува, въпреки че ако ще се развива обществен транспорт, неговото превъзходство ще бъде поразително. Устойчивостта на този мит е лесна за обяснение. Разпространението на личните автомобили измести обществения транспорт и промени градското планиране и жилищното строителство по такъв начин, че сега разпространението на автомобилите става необходимост. Идеологическата (културната) революция трябва да разкъса този кръг.

<…>

Изобретяването на автомобила е трябвало да предостави на няколко много богати хора съвършено безпрецедентна привилегия: да се придвижват значително по-бързо от останалите. Никой до тогава не е мечтал за нещо такова. Скоростта на екипажите е била приблизително една и съща и не е зависила от това дали сте богат или беден. Каретите на богатите не се движели по-бързо от тези на селяните и всички се придвижвали с една и съща скорост (докато с тях не започнали да се конкурират автомобилите и самолетите). По този начин, до настоящия момент, елита се е движел с такава скорост, с каквато и народът. Автомобилизацията решила да промени това. Класовите различия веднага се разпространили върху скоростта и върху самите транспортни средства.

<…>

Нито каруците, нито влаковете, нито велосипедите, нито коне можели да се сравняват с автомобила. Изключителни същества се разхождали със самоходни транспортни средства, които тежели не повече от тон и имали необикновено сложни и загадъчни механични органи – до толкова загадъчни, до колкото били скрити от очите.

Един от най-важните аспекти на мита за автомобилите е, че първоначално хората са се движели в частни транспортни средства с неизвестни за тях механизми, чието обслужване и съдържание било поверено на специалисти. В това се състои и парадоксът на автомобила: той сякаш давал на собствениците си безгранична свобода, като им позволява да отидат където си поискат и когато си поискат, със скорост равна или по-висока от тази на влака. Но в същност, в основата на тази привидна независимост, стои една радикална зависимост.

За разлика от ездача, кочияша и велосипедиста, шофьорът на автомобила зависи от снабдяването с гориво, а също и от разни малки ремонти и поддръжка, от дилърите и специалистите в областта на двигателите, смазката, запалването, както и от взаимозаменяемостта на частите. За разлика от всички предхождащи го собственици на средства за придвижване, автомобилистът трябва да се превърне заради автомобила си в ползвател и потребител, а не в собственик. Това транспортно средство, с други думи, обвързва собственика си да използва цял куп търговски услуги и промишлени стоки, които могат да бъдат предоставени само от трета страна. Външната независимост на собственика на автомобила прикрива истинската радикална зависимост.

Нефтените магнати първи извлякоха полза от широкото разпространение на автомобилите. Ако хората са заставени да се придвижват с автомобили, то на тях ще им се наложи да си купят гориво, необходимо за това придвижване. За пръв път в историята, хората стават зависими в придвижването си от търговски източници на енергия.

<…>

Всичко, което става е с цел хората, да започнат да се движат с автомобили. Необходими били малки стимули за това. Достатъчно било да се намали цената на автомобила с помощта на масовото производство и конвейера. Хората давали мило и драго, за да си купят един, без да забелязват, че ги водят за носа. Какво, в действителност, им предлага автомобилна индустрия? Буквално следното: „От сега нататък, както дворяните и буржоазията, вие също ще имате привилегията да се придвижвате по-бързо, в сравнение с останалите хора. В автомобилното общество, привилегиите на елита са достъпни и за вас.“

Заблудените шофьори осъзнаха, че са се прецакали. Когато всеки претендира за правото да управлява автомобила със скоростта на привилегированата буржоазия, всичко спира, а скоростта на движение, в който и да е град, рязко спада. В Бостън, Париж, Рим, Лондон, скоростта е по-ниска и от конски впряг, а в час пик, средната скорост по открит път е по-бавна и от тази на велосипеда.

Нищо не помага. Пробвани са всякакви решения. Всички те, в края на краищата, влошават нещата. Няма значение дали са: увеличаване количеството на градските скоростни трасета, кръгови движения, кръстовища на няколко нива, 16-лентови магистрали, платени пътища – резултатът винаги е един и същ…колкото повече пътища има в експлоатация, толкова повече автомобили ги окупират, а градският транспорт е все повече парализиран. И докато съществуват градовете, проблемът ще остане нерешен. Независимо от това колко широки и бързи ще бъдат магистралите, скоростта по тях при влизане в града, не може да бъде по-висока от средната скорост по градските улици.

<…>

Не е възможно да се движиш със средна скорост по-висока от 20 км/ч по обърканата мрежа от улици и булеварди, характерна за традиционните градове. Шофирането на бързи транспортни средства, неизбежно нарушава движението в града и предизвиква ефект, подобен на гърлото на бутилка, а накрая и пълна парализа.

<…>

Ако искате да застанете на страната на автомобила има още едно решение: избавете се от градовете. Т.е. градът да се разтегли по протежението на магистралата на стотици километри и тя да се превърне в крайградски път. Ето какво бе направено в САЩ. Иван Илич усилва ефекта като дава за пример стряскащи цифри: „ Обикновеният американец се вози в автомобила са повече от 1500 часа в годината (което е 30 часа на седмица или 4 часа на ден, включително през уикенда). Това включва времето, прекарано зад волана, движение, спиране, часовете, прекарани в работа, за да можеш да платиш за бензина, гуми, такси, застраховки, билети и др. По този начин, на американецът са му необходими 1500 часа, за да измине 6000 мили (в течение на една година). 3,5 мили за 1 час. В страните, в които няма транспортни услуги, хората пътешестват точно с такава скорост пеш, с допълнителното предимство, че могат да се движат там, където те искат, без да са ограничени от асфалтовия път.“

<…>

Илич набляга и на това, че в промишлено неразвитите страни се пътешества само в 3-8% от свободното време на населението (което е между 2 до 6 часа на седмица). По този начин, пешеходецът покрива същото разстояние, както и човекът в автомобил, но му отнема между 5 до 10 пъти по-малко време за пътуване.

Извод: колкото повече автомобили има в обществото, толкова повече време хората ще губят в пътуване. Това е математически факт.

<…>

Доказателства? Тока що ги казахме: градовете и населените места са разделени на безкрайни предградия по протежението на магистралата, което е единствения начин да се избегне претоварването в жилищните райони. Но обратната страна на това решение е очевидна: в крайна сметка, хората не могат да се устроят удобно, защото са далеч от всичко, което им е необходимо. За да се освободи място за автомобилите, се е наложило да се увеличи разстоянието. Хората живеят далече от работата, далече от училището, далече от супермаркета – а за това е необходима втора кола, за да могат да успеят, и до супермаркета да отидат, и децата от училище да вземат. Разходки? И дума да не става. Приятели? Само тези, които живеят наблизо…и това е. В крайна сметка, колата отнема повече време, отколкото пести и създава по-големи разстояния, отколкото да ги преодолява. Да резюмираме казаното до тук „Значителна част от труда Ви, всеки ден отива за заплащане на пътуването, което Ви е необходимо, за да стигнете до работа.“

<…>

Автомобилът направи големите градове необитаеми. Той го направи миризлив, шумен, задушен, прашен, така претоварен, че никой да не иска да се разхожда вечер из него. По този начин, щом автомобилите убиха града, на нас ще ни трябват бързи автомобили, с които да избягаме по магистралата в предградията, колкото се може по-далеч. Какъв порочен кръг: дайте ни повече автомобили, за да можем да се измъкнем от разрушенията, причинени от тях.

<…>

От предмет на разкоша и признак за привилегия, автомобилите се превръщат в жизнено важна необходимост. Вие непременно трябва да го притежавате, за да можете да се измъкнете от автомобилния градски ад.

<…>

Днес вече не е необходимо да убеждавате хората, че искат автомобил: тази необходимост  се явява като жизнен фактор. За да се убедите, че това е вярно, може да наблюдавате магистралите, водещи към града. От 8 до 9.30 сутринта и от 17.30 до 19 часа вечерта, а преди почивните дни и в продължение на 5-6 часа, се е проточило шествие, броня до броня със скорост като на велосипедист (в най-добрия случай), обгърнато в плътен бензинов облак. Къде остана преимуществото да имаш автомобил? Какво може да остане, като максималната скорост на пътя е неизбежно ограничена именно до скоростта на най-бавния автомобил?

<…>

След убийството на града, автомобилът убива другия автомобил. Обещавам ви, че колите ще се движат още по-бързо, а автомобилната индустрия ще постигне предсказуемия резултат, определен от простия закон на хидродинамиката: скоростта на потока от частици се определя от най-бавната. Още по-лошо: изобретен, за да позволява на собственика си да се придвижи където иска и с каквато иска скорост, автомобилът се превръща в най-робския, рискован, ненадежден и неуютен от всички транспортни средства. Дори, ако имате достатъчно време, заради задръстванията, никога не сте сигурен, че ще стигнете навреме. Вие сте толкова неумолимо свързан с пътя, колкото влакът със своите релси. Също като пътуващият по железните релси и вие не можете да повлияете на ритъма и скоростта на пътя, които са зададени от други.

<…>

За да се откажат хората от своите коли, не е достатъчно просто да им се предложи по-удобен обществен транспорт. За тях трябва да се създадат възможности, да се придвижват без транспорт, да имат в близост всичко необходимо за живот и общуване, градът да има по-човешки размери, хората да стигат до работа за няколко минути пеш или ако е необходимо на велосипед.

<…>

„Народът – пише Илич- ще прекъсне веригата на автомобилното господство, когато отново полюби района, в който живее и не иска да излиза от него“. Но, за да стане районът любим за хората, той трябва преди всичко да бъде пригоден за живеене, а не за пътуване.“

 

Източник.

Други статии

2 Replies to “Ще разберат ли автомобилистите, че са изиграни?”

  1. Промяната на мобилното поведение е в пряка зависимост от консуматорските нагласи.
    Това е още една перспектива, пропусната от автора, през която е нужно да се разгледа проблема: Отговорната консумация. Личният автомобил се е превърнал в предпоставка за стимулиране на безотговорната консумация. Той ни стимулира да го пълним всяка седмица с излишни продукти, във всеки от които има значителен процент транспортни и логистични разходи, които допълнително създават трафик. Ако разгледаме пътя на всеки продукт в багажника на колата ни ще видим една паяжина от транспортни линии , обхващаща целия глобус. И то само в една количка от местния шопинг център. Тоест, освен ежедневното придвижване до работа и разходката през уикенда, огромното въздействие на личния автомобил е в посока промяна на консуматорските ни нагласи – към глобалната консумация, изместила почти изцяло местната консумация.
    Решението е комбинация между мерки за промяна на мобилното поведение, чрез достигане на критична маса на споделения транспорт (Mobility as a Service, MaaS) и промяна на консуматорските нагласи от глобални към местни. Тоест, ако можем да се снабдяваме (както преди три поколения) с всичко необходимо, произведено (или поне опаковано) в радиус от 1-2 километра, ще можем да го правим пеш, с колело и с градския транспорт. Това автоматично ще редуцира обема на консумираните продукти (храна, дрехи и др.) от един автомобилен багажник седмично до една раница или велосипедна дисага. Това е възможно с помощта на мобилните приложения, които на базата на събраната информация в Гугъл и ФБ, биха могли да ни насочат към продукти и услуги, отговарящи на нашия вкус и налични в радиус от 1 – 2 километра. Дяволът не е толкова черен и събраната информация може да ни е от полза.Това естествено ще редуцира и промени концепцията по цялата верига. Ще се редуцира размера на огромните производствени площи в Китай, логистичните складове по веригата, самите търговски центрове, кухнята, килера, гардероба и корема ни. И също, транспортните връзки по цялата верига. С други думи, личния автомобил е само допълнителен стимул за лакомията ни и неустойчивата ни консумация. Не, световната икономика няма да се срути. Ще се трансформира от глобална към местна. Каквато е била до преди 60 години. С помощта на Гугъл, ФВ, смартфона ни и естественото ни желание към социализация и общуване със себеподобните си – с бакалин, месар, сладкар, цветар, пекар, шивач, обущар, мебелист. И ще ги посещаваме пеш, с колело, градски транспорт или споделено пътуване (MaaS). Или пък те ще ни посещават с карго байк, модулен или споделен транспорт. Според желанието ни.

    За финал, на скоро асоциацията на производителите на автомобили публикува статистика, че средното време за ползване на личния автомобил е….3% от живота му. Няма друг предмет, който да ни струва толкова много и да го ползваме толкова малко! А публикуването на тази статистика е индикатор, че автомобилната индустрия е вече в бизнеса с MaaS и е готова за голямата трансформация на пазара – транспортния и консуматорския.
    А следващия път, когато седнем в автосалона да си избираме нов автомобил, нека си спомним за 3-те процента време, в които любимата ни нова кола ще е движение с 97% разходи за паркинг. Алтернативата MaaS, би ни струвала доста по-малко! Колко точно – зависи от времето до достигане на критичната маса. Глобалната индустрия вече ни е приготвила коцептуалния модел – „Pop Up Next“ : Just Google it.

  2. Да се откажем от нещата които ни забавляват за да има място на земята за още индийци и африканци и …, не отклонявайте вниманието на хората от основния проблем – кривата на нарастване на човечеството. Българите са намаляваща популация и скоро до 30 години ще има места за паркиране и пътища за всички. В обезлюдените райони вече има рисове , вълци и мечки. Даже горите се възстановяват и то с местни видове. Проблема е, че в обозримо бъдеще в Азия, Африка и Южна Америка няма да има кьораво дърво, но за сметка на това ще има милиарди гладни хора, а гладът е война. И странно – точно еколозите творят деца в несвяст, е тези който аз познавам, пестят от презервативи предполагам. Автора по принцип е прав, но в краткосрочен план и срока му изтече – вече има електрически автомобили, оптимизирана онлайн търговия, много професии вече могат да се практикуват от дома и хората пътуват и имат коли най вече щото им харесва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *