Президентът на UrbanWORKS Брент Тодериан (Brent Toderian) от Ванкувър, който е с 24-годишен опит в сферата на урбанистиката, градското планиране и проектиране, разказва за ключовите проблеми на транспорта в градовете, както и за начина, по който могат да бъдат разрешени.
Най-големият проблем с транспорта не е в това, което излиза от ауспуха, а в огромното пространство, което заемат автомобилите. Пространства за шофиране и пространства за паркиране. Фотографиите обясняват това по-добре и от хиляди думи.
Когато цената на бензина расте, а около електрическите автомобили започва да се шуми, тъй като в тях виждат решение на екологичните проблеми, отново ви обръщам внимание на това, че най-големият проблем в градовете съвсем не е в това, което излиза от ауспуха на автомобила.
Единственото реално решение за намаляване на вредите са компактните градове, многофункционалните сгради и личният избор на начин на живот, който изисква по-малко енергия. Това означава, че ходенето, колоезденето и общественият транспорт са точно това, от което се нуждаят нашите градове и общности.
Независимо от източника на енергия за автомобилите, най-големият проблем, който те създават се крие в огромното пространство, необходимо за придвижването и паркирането им. Дори отделяме място за „евентуални автомобили“. Поразително е колко голяма част от града е отдадена на автомобилите, както и с какво нежелание те делят това пространство с другите.
Електрическите автомобили не решават проблема със заеманото място.
Най-простото послание, обикновено е най-ефективно, така че когато има дискусия за връзката между използването на земята и автомобилизацията, за задръстванията по пътищата, за това колко по-добре, дори за шофьорите, работят градове с мултимодална транспортна система и защо е важно да се даде приоритет на пешеходците, велосипедите и обществения транспорт, давам за пример този плакат от Лондон.
Още през 60-те години, големите градове като Лондон, разбраха връзката между транспорта и пространството, което той заема, и го обясниха на своите жители. В този плакат не е включен велосипеда, като част от градската среда, за разлика от по-свежите плакати, които започнаха да се появяват из цял свят.
Не съм пропуснал нищо, нали? Нима няма да е хубаво, ако активисти или сътрудници на градската администрация във всеки град проведат подобни фотосесии, да поканят пресата и да публикуват подобни снимки на първа страница на сайтовете си? Във всеки случай това е добър повод да започне дискусия за това, как работят нашите градове.
Ако снимките не са вашия любим начин да покажете своята гледна точка , то може би рисунките са?
А може би предпочитате творчески подход в дизайна, както в Буенос Айрес и Лондон, където паркингите за велосипеди показват колко велосипеди могат да бъдат паркирани на място, което обикновено заема един автомобил?
Или може би искате да подчертаете, че най-впечатляващата икономия на пространство е при придвижването пеш. С тази снимка лесно можете да си представите какво пространство би заел един пешеходец, ако му е необходимо място, колкото за един автомобил.
На предишната си работа в Сидни, Австралия открих, че Sidney Transport са направили опит математически за изчислят какъв ресурс е необходим, за да бъдат придвижени 1000 души до централния делови район – 1 влак, 15 автобуса и от 250 до 1000 автомобила, за чието паркиране ще са необходими 1,37 ха. Единственият минус на проучването е, че трябва да влезете в сайта на Sidney Transport, за да видите тази информация, нямаше ли да бъде по-добре ако беше поместена на първите страници на вестниците?
Истината е в това, че тези картинки, въпреки че обясняват много, не са напълно точни. Разликата в заеманото място е показана само в случаите, когато тези транспортни средства стоят на едно място, но когато се движат им е необходимо много повече място. За да се движат по-бързо им е нужно по-голямо разстояние между тях. Така че показаните илюстрации смаляват мащаба на проблема. Моят приятел Тод Литман (Todd Litman) от Института за транспортна политика на Виктория, нагледно обяснява ситуацията със заеманото пространство.
След тази публикация (и в отговор на нея) получих още по-детайлна представа за потребността от пространство при различните начини на придвижване от Бил Гелинг (Bill GeHling) от WalkingSA в Южна Австралия. Обърнете внимание, че придвижването пеш е толкова инфраструктурно и икономически ефективно, че дори не се показва на графиката. Също така обърнете внимание колко малко място е необходимо на един пътник, ако се придвижва с влак, дори ако той е наполовина празен.
(необходимо пространство за един пътник в кв.м. : пеш, с велосипед, с автобус (100% и 50% пълен), с такси, с мотоциклет (в града, извън града), с автомобил (в града, в предградията, извън града), влак (100% и 50% пълен).
Математическите изчисления на транспортните проектанти в Богота показват, че за придвижването с личен автомобил на един пътник му е необходимо 20 пъти повече място в града, от колкото ако се движи с трамвай, и 90 пъти повече ако се придвижва с метро. Все още не съм проверявал тези данни, но го намирам за интересни, тъй като това е основен момент в обществената дискусия за транспорта в града.
Разбира се, ако ходенето пеш, карането на велосипед и обществения транспорт икономисват градско пространство, то това означава, че се спестяват и пари, намаляват и въглеродните емисии, повишава се здравето, подобрява се икономиката на града и т.н. Тези начини на придвижване помагат на града да работи по-добре. Когато сравнявате начина на придвижване с необходимото за него пространство, то веднага ще схванете цялостната картина.
Това не е голяма публикация, но ако приложите всичко заедно с нагледни илюстрации, то се надявам, че тя ще покаже, че добрият транспорт и добрият град са свързани преди всичко с разумно използване на градското пространство.
