Теория за смесеното застрояване

Смесено застрояване (от англ. Mixed-use development) – е тип застрояване, при което жилищни, търговски, офис-, културни, социални, индустриални  и др. сгради са смесени помежду си, и може да се стигне пеш от едната до другата.

С други думи, територията не е разпределена на зони с еднотипно застрояване.

За да дадем пример за подобно застрояване, не трябва да ходим надалеч – можем да го видим в историческите центрове на всички стари градове:Мавриций

 

Санкт Петербург

 

Нижни Новгород

Работата е там, че навремето е било сложно бързото придвижване  на големи разстояния – основният вид транспорт тогава са били краката. Често хората са живеели и работели в една и съща сграда.

Но всичко се променило в епохата на индустриализацията, тогава се появяват карети, трамваи, фабрики, а в епохата на масовата автомобилизация се извършва и окончателното разделение. Именно тогава се появяват жилищните микрорайони, промишлените и търговските зони и масовата транспортна миграция, когато хората сутрин тръгват от къщи за работа, а вечер се връщат обратно.

 

Типичен пример за съветско жилищно застрояване

Обаче в средата на миналия век, когато градовете започнали да се задъхват от автомобили, а някои градове дори се деиндустриализирали (а и самото производство станало „по-чисто“ за околната среда), се стигнало до извода, че зонирането на територията не е толкова добра идея. Например, още през 1961 г. Джейн Джейкъбс пише за това в своята книга „Смърт и живот на великите американски градове“.

Въпреки многочислените твърдения на експертите, застрояването на територията с една единствена цел (например жилищна), продължава по целия свят, почти до края на миналия век. В САЩ, например, се отказват от подобно застрояване през 1990 г., когато американската асоциация на проектантите признава, че плюсовете на смесеното застрояване са повече.

 

Така, че с какво тази теория е по-добра?

Ами на първо място, това е пешеходната достъпност до всички обекти. Това от своя страна намалява ползването на автомобили и натоварването на градския транспорт. За сметка на това се развива велодвижението и пешеходната инфраструктура. Смятам, че това е ключова особеност.

Второ, това дава възможност за развитие на частните компании. Преценете сами, няма да им се налага особено да привличат клиенти, тъй като те живеят наблизо. А и за самите живущи е в плюс, когато наоколо има всичко необходимо – така се получава добър омагьосан кръг.

Освен това имаме и добре развити междусъседски взаимоотношения и като цяло „зоната на комфорт“ е много по-голяма и не свършва с прага на дома (при умерена етажност, разбира се).

Естествено, теорията търпи и критика.

Но виновен за това е човешкият консерватизъм. За много строители е по-надеждно да се строи, така както е било винаги до сега. Купувачите също са „отличници“ и продължават да купуват жилища в такива микрорайони.

Ставропол

Разбира се, има и финансови причини. Например, по-евтино и по-бързо се проектира територия с едно предназначение и еднотипни сгради, отколкото жилищни, търговски, офис и т. н. сгради в рамките на един микрорайон.

А ако става дума за търговска недвижимост, то много по-сложно е да се намерят желаещи за десетина неголеми магазинчета на първите етажи, от колкото за един, голям и отделно стоящ магазин.

За съжаление у нас, държавата все още не иска да промени съветските стандарти за застрояване на територията, а самите проектанти не бързат да променят многогодишните традиции, тъй като хората така или иначе купуват.

Но няма да крия, че все пак се наблюдава положителна тенденция, макар и неголяма. Да се надяваме, че такова застрояване скоро ще остане в миналото.

Чебоксари

 

Източник.

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *