Среда без бариери. За кого и как?

В последно време често чуваме тезата за без бариерна среда, но на кого е необходима тя? Първото, което ни идва на ум – за трудноподвижни групи от населението. Това е вярно, но само наполовина, всъщност без бариерната среда е необходима на всички жители и по-надолу ще разкажа защо, ще покажа е примери как това работи във Франция.

Към трудноподвижните групи от населението се отнасят: инвалиди, хора в временно нарушаване на здравето, бременни жени, хора на преклонна възраст, хора с детски колички и др.п., това вече е достатъчно голяма група от населението, но Йенс Визик от Асоциацията на пътниците в Берлин, справедливо отбеляза при посещението си на нашата гара, че всички ставаме трудноподвижни, когато в ръцете си имаме голям куфар. За всички тези хора, градът започва с най-сложното: входът. В някои френски градове има отделни програми за създаване на входовете без препятствия.

Входната рампа не е задължително да бъде голяма и желязна с перила, а може да се използва подобно решение.

Като стана дума за хора с куфари, ето как изглежда входът към един от пероните в Париж. Няма препятствия, бордюри, стълби.

Пресичането на улицата не трябва да създава проблеми, още на етап проектиране са зададени необходимата височина на тротоара, пешеходната част, пътят на трамвая, което всъщност не изисква никакви допълнителни разходи.

Островите за безопасност могат да бъдат без бордюри и ограничения, а защитата тук е чрез поставени стълбове. Тези стълбове не позволяват на шофьорите да преминават там, където е забранено, много полезна вещ, която ми се иска и у нас да се използва вместо оградите.

За борба с автомобилите, закриващи пешеходните пътеки, са променени бордюрите, а в специални „джобове“ пред пешеходните пътеки могат спокойно да се паркират автомобили, без да пречат на видимостта и на хората да пресичат.

 

Ако вместо снижаване на тротоара се приложи повдигане на пешеходната пътека, то с един куршум могат да се убият два заека – ще се премахнат бариерата за пешеходците и ще се създаде такава за шофьорите, която ще повиши значително безопасността на пешеходната пътека.

Много подходящо е да се повдигне пешеходната пътека при изходите от дворовете и прилежащата им територия, така шофьорът ще разбере, че това е място, през което минават хора, а не пътно платно, като предимството е за хората.

Понякога бариерата може да е отсъствието на инфраструктура, особено когато става дума за хора с намалено зрение, за тях също е необходима специална инфраструктура, която между другото не е скъпа.

Отделна тема е достъпът до градския транспорт – той трябва да е лек, удобен и бърз.

В градския транспорт ключова функция на без бариерната среда е скоростта на спиране и тръгване. Точно поради тази причина, платформите на трамвайните спирки са на едно и също ниво с пода на трамвая.

На спирките на автобусите не трябва да има никакви „джобове“, в противен случай автобусът не може да спре плътно до спирката, пътниците ще трябва да излязат на платното, а това оказва негативно влияние както върху времето за спиране, така и върху безопасността.

Среда без бариери е необходима и на тези, които искат да бъдат мобилни и не използват автомобили – велосипедистите.

И не само на тях…

И разбира се, среда без бариери е необходима и на обикновените хора, много по-удобно е когато не се блъскаш в бордюрите.

Това могат да бъдат трамвайно-пешеходни улици.

Или просто малки комфортни улички, където се чувстваш защитен, но не и ограничен.

Архитектът Ян Гейл в своята книга „Град за хората“ обръща внимание на това, че хората предпочитат плавни и ревни преходи, а не стълби, защото така е по-удобно и такава среда не предизвиква желание да си тръгнеш. Точно поради тази причина, без бариерната среда е нужна на всички.

Отделно, искам да спомена и всички подземни и надземни пешеходни преходи. Това е едно сериозно препятствие не само за трудноподвижните групи от хора, но и за младите и здравите. На първо място, съществува психологическа бариера, никой не иска да прави излишни преходи, да си спуска надолу или да се качва нагоре, още повече, че в подлезите, поради ограниченото пространство, откъснатостта от улицата е повишена и криминогенната обстановка. Поради тези причини, в много държави се отказват от подобен тип преходи в полза на обикновената наземна „зебра“, дори когато улицата е широка и много оживена.

Ето с такива, не чак толкова хитри способи, градската среда може да стане по-привлекателна за хората, много по-дружелюбна и безопасна. Надявам се и в нашия град в скоро време да се случат значителни промени в тази сфера.

А засега, тука е така:

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *