Собствен автомобил в Япония

Броят на личните автомобили в Япония е един от най-високите в света. На всеки 1000 жители се падат 453 автомобила.

Ще кажете, защо са им в тази малка Япония, толкова автомобили. При това, там общественият транспорт работи идеално, придвижването с влак е много по-удобно и бързо. Но за Япония този въпрос не е еднозначен. Вътрешният пазар на японската автомобилна промишленост е един от най-големите, а самата автомобилна промишленост е един от най-важните отрасли в японската икономика. На японските управляващи се налага да балансират по много тънката граница между това, да не позволят градовете да се задъхват от излишни лични автомобили, а в същото време да не позвалят и да упадне скъпоценната автомобилна промишленост. Благодарение на достатъчно строгата държавна политика по отношение на автомобилистите, въпросът за сега се решава.



Разбира се и в Токио има задръствания. В натоварените дни, повечето предпочитат да се придвижват с обществения транспорт. Да пристигнеш на работа с кола е по-скоро проява на лош вкус, стига да не си някой голям шеф. По пътищата е достатъчно спокойно.

Да вземеш книжка може още на 18 години, въпреки че пълнолетието в Япония настъпва на 20. Не е задължително да се посещават шофьорски курсове, но повечето японци все пак го правят, тъй като в този случай могат да минат само с писмен изпит, без изпит по кормуване. Курсът струва 3-4 хиляди долара. На практика, всички които са изкарали шофьорски курс, вземат изпита от първия път. Между вземането на книжка и купуването на кола минават средно 7 години.

В Япония не може просто да спестиш пари и да си купиш кола. За да закупят личен автомобил японците трябва да докажат, че той им е необходим и няма да причинява неудобство на обкръжаващите го.

Едно от основните изисквания е наличието на собствено място за паркиране, разположено в радиус не по-голям от 2 км от жилището. Паркоместата често се дават под наем, като цената е колкото гарсониера в същия район. Към това изискване японците се отнасят с голямо разбиране. Един мой познат японец, дори смята, че да се продава автомобил без място за паркиране е все едно да продаваш оръжие без разрешително (тук логическата връзка може и да не е ясна за не-японците).

Важно е не само наличието на паркомясто, но и неговият размер. Когато подавате документи в полицията е необходимо да представите и чертеж на паркомястото. Полицаят може и да не Ви разреши покупката на нов джип, ако сметне, че паркомястото Ви е малко за него.

В дворовете всички паркоместа са разграфени.

До всяко място за паркиране има поставена табела с името на притежателя на място. Тук не може просто така да си оставиш колата.



Наем на паркомясто в двор в центъра може да стигне и до 500 долара на месец. Ако някой по случайност паркира на вашето място спокойно можете да извикате полиция. Злодеят ще бъде евакуиран.

Ако площта около жилищната сграда е оградена и съседите не са против, може да си позволите някои волности:

Вело- и автопарк около жилищен дом:

При строителство на жилищни сгради обикновено веднага построяват и необходимият брой паркоместа. Тъй като местата са малко, някои от тях са на две нива:

Задължителните разходи не приключват до тук. Тук следва да споменем, че в Япония има два типа автомобили – обикновени и леки. Лекита коли са обозначени със жълти номера, но в същност е лесно да се разпознаят на външен вид. В строгите изисквания за габарити и тегло, почти никой не се опитва да впише и симпатичен дизайн, в резултат от това те изглеждат като тромави паралелепипеди на колела. В замяна, шофьорите на подобни „изродски” коли получават данъчни облекчения, а понякога и достъп до територии, до които е забранено на обикновените коли, а също и одобрителни погледи на съгражданите им.


Типичен лек автомобил.


Малкият автомобил, не винаги е лек, поради тази причина му се полага бял номер.

По-нататък е необходимо да си купите застраховка (около 300 долара), като силно се препоръчва да си направите и допълнителна такава, което правят почти всички. След това да се попълнят и подпишат още милион документи и ще получите ключа. Следват съвсем стандартните задължения. Годишен данък между 100 и 500 долара, в зависимост от колата, два пъти годишно е задължително да се минава технически преглед, който струва в началото 1000-2000 долара, но колкото по-стар е автомобилът, толкова по-голяма е тази цифра, та в един момент става по-изгодно да си купиш нова кола. С това се обеснява фактът, че в Япония почти няма стари коли. Ако не успееш да продадеш старата си кола, ще се наложи да платиш прилична сума за нейното рециклиране. За щастие, руснаците (и не само те) спасяват своите съседи от подобни ненужни разходи.

Към всичко това трябва да добавим, че в Япония бензинът и паркирането са достатъчно скъпи, като практически не съществува възможност да паркираш безплатно.



Паркирането в Япония заслужава отделно внимание. Разбира се, най-напред става дума за гъстонаселени градове. Ако напуснете пределите на метрополисите, може да се убедите, че в Япония има големи къщи, широки пътища и като цяло всичко е достатъчно просторно. А в градовете всичко е наобратно, поради това безотговорното оставяне на автомобила на пътя, може да парализира движението и тогава ще се случи най-страшното – японците ще закъснеят за работа. Тук оправданията, че си закъснял заради задръстване изобщо не минават. По-добре да кажеш, че влакът е закъснял.

Паркингите се делят на общински и частни, като се предполага, че уличните паркинги са общински. Това може да бъде специална, обозначена с маркировка зона на пътя, или отделна територия по протежението на пътя ( почти винаги с паркомат). В първият случай паркирането често е безплатно, въпреки това има специален автомат, където е небходимо да се плати административна такса.

Полученият билет трябва да се закрепи на предното стъкло на видно място. Времето за паркиране е строго ограничено, обикновено 40 или 60 минути, ако се превиши се заплаща глоба.

На паркинга има определена зона за почасово паркиране. След като автомобилът спре, под него се поставя специална конструкция, която блокира колелата и не можеш да си тръгнеш, докато не платиш.



Съществува и вариант с предна бариера:

В някои случаи таксуването за престой се преустановява през нощта, но автомобилът може да остане само до 3 сутринта, след това го извозва паяк.

Токио е градът с най-високи цени за паркиране в света. В най-добрият случай, някъде в крайните квартали, може да се намери място за долар на час. По-близо до центъра, тази сума варира между 3 и 6 долара.Търговските центрове и някои заведения, предлагат отстъпка за паркиране, в зависимост от това, колко пари ще похарчите при тях. Обикновено за 50 похарчени долара може да получите 2 безплатни часа. Освен това има и закрити и подземни общински паркинги.

Съглсно градския план, местните власти са длъжни да осигурят необходимият минимален брой паркоместа, а също и да пренасочват част от доходите си за развитие на частните паркинги.

Частните паркинги обикновено са на няколко нива, понякога приличат на кули без прозорци с една врата, където си оставяш колата, а после един чудесен асансьор я отнася на горно ниво (понякога изискват нищо да не се оставя в колата, тъй като тя може да бъде неестествено накланяна или завъртана по време на придвижването й до паркомястото). На пода на входа на паркинга има специален диск, който насочва колата в нужното направление, за да не се налага да се излизате от паркинга на задна скорост в оживена улица.

Но разбира се, за по-голяма безопасност, там е поставен един чичка със светеща палка, който ще се извинява на всички, защото вие пречите като изкарвате колата си от паркинга.

На по-малко оживени улици, понякога има само железни многоетажни рампи.

Борбата със „зайците” в паркирането се води много активно, въпреки че и при голямо желание, просто няма къде така да си оставиш колата. Но ако все пак го направиш, не след дълго на предното стъкло се появява черевна предупредителна лепенка, която ти струва 100-200 долара.

По-нататък, ако шофьорът не се е опомнил няколко часа след глобата, тя нараства в пъти. Извозването на нелегално паркиралите автомобили стана много по-ефективно след 2006 г., когато с това се заеха частни компании. Именно те щедро раздават глоби и викат паяк.

Към мотопедите и велосипедите отношението е много по-дружелюбно, но желязното правило да не се смущават околните остава. С мотопедите историята е сложна, те не са толкова много (както е при други азиатски страни), поради това и не им се обръща толкова голямо внимание. Мотопедите често страдат от липса на места за със специално оборудване за паркирането им. С велосипедите е по-просто, те могат да се паркират или на отделените за тях паркинги, или в специални стойки на улицата, който блокират предното колело и не го пускат, докато не си платиш. Ще пусна отделен пост за нелеката съдба на японските велосипедисти.

Като цяло, системата за регулиране на личния автотранспорт не се заключва в това, да забраниш на хората да карат колите си, а в това, да не им се позволява да се возят на тях в центъра на града и в оживените райони. И съответно, колкото си по-близо до центъра, толково по-висока е цената и по-малко са местата за паркиране. С това може де си обясним и многочисления брой на такситата. По-евтино е да платиш на такси в центъра, от колкото за паркинг. Освен това, такситата паркират на специално определени за тях места.

Да притежаваш личен автомобил в Япония е скъпо начинание. Цялата тази система на ограничения е довела до това, японцита много отговорно да се отнасят не само към покупката на автомобил, но и към всяко пътуване. Японците винаги имат избор – или бързо и скъпо да се придвижат с личния автомобил, или бързо и евтино, но с обществения транспорт. В действителност, в Япония, общественият транспорт работи много точно. В час пик в метрото.

 

* Оригиналът е от блога на Илья Варламов

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *