Разходка из Залцбург: много тролеи, малко Моцарт

Залцбург е един от малкото примери за град, за който дори не съм разпитвал познати от социалните мрежи за интересни места за посещение. Веднъж мимолетно го споменах в Туитър и веднага се започна: виж тролея, там има замък, това е страната на Моцарт, непременно се повози на тролея, замък, Моцарт и т.н. И с това интересното се изчерпва, градът идеално подхожда на любителите на тролеи, старини и яростни поклонници на Моцарт. Въпреки, че последното не го разбирам – как фактът, че известен човек се е родил и живял там, може да повлияе на града? Обикновено връзката приключва с един (или няколко) музея, няколко улици и магнитчета – нима заради нещо подобно човек би тръгнал на пътешествие?

Но да продължим напред: тролеят не ме впечатли.

В града са добре съхранени историческите сгради.

Особено ме радва отношението към детайлите.

Изглед отвъртре.

В някои домове, до ден днешен са запазени въжените звънци – дърпаш въженцето от единия края, а по прозорецът удря малко звънче или чукче. Лично аз, обаче не можах да видя такъв.

Боли ме като виждам подобно отношение към паветата.

Улиците не са по „държавен стандарт” 🙂

Браво, че са запазили слънчевия часовник, но осветлението малко ми „бърка” в мозъка)

Австрийският пешеходец трябва да бъде с шапка! Също както в Чехия.

На къде без замък:

До върха има въжена линия, но ако искате може да стигнете и пеш. Входът в замъка е платен, дори и дворът не може да се разгледа без да се плати. Аз обикновено се ядосвам на такива неща, за това и се обърнах и си тръгнах. Платеният вход в сградата е нещо нормално, но защо да не може да се разгледа двора и площада.

Малките улички и голямото количество пешеходци мотивират използването на велосипеди, за това тук те са много.

Срещат се и гаражи за велосипеди в близост до жилищата, но като цяло тук ги съхраняват на улицата. В това няма нищо страшно, познавам хора, които целогодишно се паркират колелото си в входа. Главното е да имаш добър катинар и колела на осите.

Тук няма много електровелосипеди, все пак основната част от града е равнинна, но все пак видях обществен велопаркинг с розетка.

Неочаквано подлез. Съдейки по мириса и вида му от вътре не се различава много от нашите.

Добре, че можеш спокойно да го заобиколиш от другата страна.

Целият исторически център е затворен за автомобили. Пропускат се само живущите и обслужващия транспорт.

Район Алтщад, на тази улица пренощувах в…бившия манастир.

Обикновеният камион за боклук, в тези улици изглежда като слон в стъкларски магазин. Успя да обърне чак на четвъртия път.

Интересно използване на релефа за фонтан, през лятото сигурно изглежда чудесно:

Нещо като това:

Тролейбусът е основният обществен транспорт в града. Той заменя трамвая през 1940 г. и до ден днешен превозва хора.

Маршрутите на тролея обхващат целия град, въпреки че в новите участъци тепърва се въвеждат. Например, през 2016 г. вместо автобус пускат около 2,2 км тролейбусна мрежа по новите участъци. Всяка година тролеите превозват около 38 милиона души.

По улиците срещнах предимно старите МАН и новите Соларис, всички с гумени свръзки като хармоники.

МАН отвътре:

Място за колички, кучета и велосипеди с поставени ремъци за фиксиране. А нишите за чадъри при входа не се използват от никой, всички просто сгъват чадъра си и го взимат със себе си. Един ден валя непрестанно, така че се нагледах.

В новите Соларис има дори USB за зареждане. На къде без иновации?

Интересно разположение на екрана с маршрутите от двете страни по средата.

В 150-хилядния град има 14 маршрута. Може да Ви се струва, че са малко, но тук работи система за прекачвания – на практика всички маршрути са главни и минават на всеки 10 минути. С прекачване човек стига много по-бързо до нужната точка, от колкото да чака пряка линия. Мрежата работи на принципа на метрото, само че е по улиците с тролеи.

Най-краткият билет е за 24 часа. Може да се возите дълго и да не се безпокоите за прекачванията. Но пък да се купи билет е проблем: ако го вземеш от шофьора е скъпо, автоматите са малко, а в лавките за цигари има само срещу пари в брой и за деня.

На спирките е монтирано табло за важни съобщения – много яко решение. Пътниците не обичат дълго да чакат в неведение своя тролейбус.

Пътниците не стоят в задръствания – на всяко конфликтно място има отделни ленти за движение на обществения транспрот.

Ако няма отделна лента, то ще има някакво локално решение. Например, заобикаляне на опашката като се престроява в другото платно.

…или стоп-линия за всички останали – тролеят се придвижва пръв и свободно навлиза в завоя.

Добавете към това и автоматични стрелки и плавно превключване в контактната мрежа на завоите и ще получите бърза и надежна транспортна услуга. Дори има и нощни маршрути.

Сега към това, което не ми хареса:
1. Като цяло в Залцбург има добра тролейбусна мрежа. Това е пример за привеждане на съществуващата инфраструктура до качествено ниво.Това ниво може да се стори космическо за България, но градът просто си е свършил работата, без да мечтае за метро.

2. Системата е претоварена. В центъра има коридори, по които минават голям брой маршрути и се получават задръствания от тролеи. Вземайки предвид дължината им, три тролейбуса могат да заемат цял квартал.

На кратко, те имат проблем и тролейбусите тихичко изчерпват своята превозна способност.

3. Една линия от контактна мрежа на улицата няма да развали вида й, но в Залцбург има места, които са истински ад, заради контактната мрежа. Такова количество не съм виждал и в депо, а тук всичко виси над главите над хората. Това очевидно не е функция, а бъг.

Ако обичате кривите улички, замъци и тролейбуси, то Залцбург ще Ви хареса. На мен лично ми се стори уютен, но скучен. Май съм станал капризен.

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *