Паркиране в Амстердам

Започваме с няколко материала, вдъхновени от странствания в чужбина. Днес ще Ви разкажа за паркирането. Паркирането в България е един от най-болните проблеми. Първо, всички смятат, че с покупката на кола си купуват автоматично и право за паркиране, при това то би трябвало да бъде първо – безплатно и второ – да е в непосредствена близост до дома или офиса. Когато местата в „зоната на комфорта” (около 10-20 метра в близост до желаната врата) на шофьора привършват, той оставя колата си на тротоара, на тревните площи, на пешеходната пътека, с мотива, че „няма къде другаде”. И така, каквото посееш – това и ще жънеш – места за паркиране няма, да се движиш пеш е невъзможно и т.н.



Вече стана ясно, че местата за паркиране не стигат за всички. За да се изпълни това условие, трябва да изселим половината град, и да се построят многоетажни паркинги. Какво да правим?
Разбира се, необходимо е да се регулира броят на желаещите да паркират и най-добре това да стане срещу известни суми. В различните страни проблемът е решен по различен начин. В Сингапур, например всяка година на търг се продават лицензи за право на собственост на автомобил, а в Токио не можеш да си вземеш кола, преди да си купил гараж за нея. Преди 10 години в Амстердам решиха да въведет ред в претъпкания от автомобили град и така всички места за паркиране станаха платени. Нека да видим как работи това при тях.

Като начало всички места за паркиране са платени. В центъра на града няма безплатни паркинги. След тази мярка, броят на автомобили в центъра на града спадна с 20%, така намаля и броят на шофьорите, които въртят кръгчета в търсене на безплатно място за паркиране.

В Амстердам съществуват няколко системи за паркиране.

 

Pay-and-display (P & D) – автомати за паркиране

Това са обикновени автомати за паркиране, които стоят края пътя във всеки град и струват около 3000. Таксата за паркиране на улицата варира от 0.90 евроцента за крайните квартали до 5 евро/час в историческата част на центъра. Това е една от най-скъпите такси за паркиране в света. В Амстердам има една особеност – в автомата трябва да се въведе номера на автомобила, като не е задължително да пъхнеш талончето под чистачката. При нужда пътните полицаи сканират номера на автомобила и чрез компютърната система търсят нарушителя.

 

10-центови зони

Най-ниската такса за кратко паркиране по улиците в Амстердам е 10 цента за час с лимит до 1 час. 10-центовите зони съществуват на някои търговски улици, в покрайнините на града, в близост до гробищата. За съжаление, не видях такава зона, но твърдят, че имало 😉



Лимитът за 1 час е наложен, за да не се оставят автомобилите за дълго в тези зони. Все пак някои хитреци паркират и за по-дълго, но ако се подаде оплакване чрез мобилния телефон, се вземат мерки веднага.

След като се въведе тази система, автомобилите в центъра на града значително намаляха.

Въведена е минимална такса, за да може градът формално да запази правото си на собственост над тези паркинги. В противен случай, глобата от незаконното паркиране ще отиде във федералното правителство, тъй като според местните закони, градът може да събира глоби само от нарушители на платените паркинги.

И още, автомобили с пропуски за местните жители, не бива да се оставят на 10-центовите зони от 9 сутринта до 7 вечерта, за да могат те да бъдат максимално свободни.

 

Разрешителни за паркиране за „местни жители”

Разбира се, да платиш 5 евро на час, за да имаш щастието да паркираш до дома си, е скъпо удоволствие. За местните жители има три варианта да се сдобият с евтино парко-място:

  • Да получат специално „резидентско” разрешително (за местни жители)
  • Да наемат гараж
  • Да си купят парко-място (около 40 000 евро)

Ако имате частна стоянка, губите правото си на „резидентско” разрешително. Разрешителните за паркиране струват 150 евро на година, но трябва да се чака няколко години, за да можеш да си купиш такова. С подобно разрешително можеш да паркираш само в собствения си район, то не ти предоставя никаква отстъпка в другите части на града. Още една интерсна подробност, ако в сградата, в която живеете има подземен гараж, тогава също не ви се полага разрешително за паркиране на улицата – ще трябва да си купите място в гаража.

Броят на разрешителните е 10% от всички парко-места в града.

Всички останали паркинги са платени, в резултат от което в градинките винаги има място 😉

От правилото има и много изключения. Например на инвалидите и на шофьорите на камиони се издават специални разрешителни. Ако вашата работа е свързана с чести повиквания – например сте акушерка, то може да получите пропуск за безплатно паркиране.



Съществуват и разрешителни за паркиране за съвместно ползване. Например, ако във вашата фирма има повече от 10 автомобила, може да подадете заявка и да получите няколко фиксирани места пред офиса.

Правилата за паркиране в закритите паркинги се регулират от собствениците им. Но има и общи правила. Например, в Амстердам, в близост до покритите паркинги, не бива да има и места за паркиране на улицата.

 

Park-and-ride (P & R)

Тези паркинги са разположени предимно в покрайнините на града. Шофьорите плащат 8 евро и получават 24-часов билет за градския транспорт за себе си и още двама придружителя. Единият билет струва около 2 евро, тъй че паркирането излиза почти безплатно.Престоят на паркинга може да бъде удължен при същите условия до 48 или до 72 часа.

Това дава ясен сигнал: хората са поканени да посетят центъра, но без автомобили.

Съществува и такава възможност „паркинг и велосипед”. Вместо билет за градския транспорт, ползвателите на P&R-паркинга могат да вземат за цял ден велосипед.

 

Заплащане през телефон

Системата за плащане през телефон е въведена в Амстердам през 2006 година. За обработването на мобилните разплащания градът е наел 3 търговски компании. Те събират таксите за паркиране и след това ги предават на града, като получават между 4 и 5% от приходите за услугите си. Съвсем скоро, по-голямата част от таксите за паркиране ще се плащат през телефона или интернет.

 

Контрол на паркирането

Към момента паркирането се контролира от специални патрули. Те се придвижват със скутери, велосипеди или пеша. Съществуват и специализирани автомобили с по шест камери, които автоматично сканират номерата на автомобилите и откриват нарушителите.



Бавнодвижещ се (до 40 км/ч) фургон по улиците на града сканира околността със скорост повече от 160 заснемания в секунда. Малка група от патрулиращи следват колите на скутери и пишат глоби. Тази система е два пъто по-ефективна от предишната. Системата за автоматична проверка е сравнително точна, тя разпознава до 98% от автомобилите, много малко от тях, основно тези от чужбина, се налага да бъдат проверени ръчно.

 

Приходи от паркинги

Всеки район в Амстердам има сключен договор с компанията Cition, която принадлежи на общината. Приходите от паркингите отиват за подобряване на инфраструктурата. С тези пари се строят нови детски градини, облагородяват се парковете, почистват се улиците. Съществува и фонд, в който влизат средствата от P & R – паркингите, глобите за неправилно паркиране и таксите за разрешителните. Всеки район е длъжен да приведе около 30% от своите приходи от паркинги на общинските власти.

Глобата за неправилно паркиране винаги е 50,90 евро плюс таксата за едночасово паркиране (5 евро). Не е много, но за сметка на това глоби се пишат много редовно. Паркираш за 10 минути колата и хоп, под чистачката се появава фиш.

Максималната глоба е 150 евро за паркиране на място за инвалиди.

И тъй, да караш кола в Амстердам, за мнозина се превърна в непозволен разкош.
В следващата статия ще видим как стои въпросът с паркирането в Париж, Берлин, Прага и други европейски градове.

 

* Оригиналът е от блога на Илья Варламов

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *