Общественият транспорт не е само инвестиции – той се развива заедно с пешеходството

За да стане един град удобен за живеене за хората, първата стъка е да отвоюваме пространствата обратно от автомобилите. Развитието на обществения транспорт е от критично значение, но то е възможно само при рзвитие на пешеходството в града. Това разказа неотдавна Хенриет Вамберг, партньор и управляващ директор в „Геел Архитекти“ – датското архитектурно студио, което се зае със задачата да консултира Столична община за подобряването на градската среда в София. През април Вамберг проведе в столицата обучение за служители на СО и представители на НПО. Първите й впечатления бяха, че София е прекрасен град за живеене, с чудна природа и много история.

Какво е значението на зелената инфраструктура за „градовете за хората“?



О, това е много съществено! Въпросът е до голяма степен да си отвоюваме градовете обратно от автомобилите. Мобилността в града – това значи да има удобен градски транспорт, да има удобни условия за ходене пеш, за каране на колело.

Видяхме, че в София се инвестира много, прави се много за обществения транспрорт и се строи метро. Но е много трудно да накараш хората да слязат от колите и да се возят с обществен транспорт, ако няма удобство за пешеходците. Защото, за да стинеш от или до обществния транспорт, ти трябва да ходиш – да ходиш пеш! Затова тези две неща вървят ръка за ръка!

Същото важи и за велосипедното движение. То също е съществена част тот подобрението на градовете.

Говорите за стратегиите за пешеходството, за обществения транспорт, за велосипедния – какво е нужно, за да са те успешни?

Не можем да оставим обществения транспорт настрана – имаме нужда от него за пътуванията на дълги разстояния и за да облекчим улиците.

Ако говорим за пешеходците – нужни са хубави тротоари, с качествен паваж, сингализирани пътеки за пресичане, с разбираеми знаци, с показване на времето за чакане, с малко препятствия от вида тунели или подлези. Трябва на хората да е лесно за крачене и лесно за ориентиране.



За велосипедните трасета свързаността е с основно значение. Трябва да има връзка между маршрутите, да се стига лесно от една друга точка до друга. Важно е да не се опитваш да „скриеш“ велосипедните алеи по второстепенни улици. Те трябва да са налични по централните улици – там, където така или иначе хората се движат и са свикнали да минават.

Безопасността е не по-малко значима – всички трябва да се чувстват сигурно, когато се движат.

Хората прекарват много време в автомобилите си, чакайки в задръствания, но не слизат от колите, за да се качат на автобус например. Казвате, че подобна е била ситуацията и в Москва до скоро. Как си обяснявате този „инат“?

Мисля, че хората правят това, защото постепенно са свикнали времето за пътуване да се увеличава. В началото са пътували половин час, после цял, после повече… Постепенно, неусетно са свикнали.

Част от проблема е в липсата на алтернативи – когато общественият транспорт е ужасен на даденото място. Цари усещането, че алтернативата е противна, некачствена, гадна,… че автобусът винаги е препълнен, няма място за сядане, разваля се често, закъснява….

Другата част от проблема е липсата на усещане за предимството на другия вид превоз. Много е хубаво човек да знае колко бързо може да измине, да речем, километър; в някои градове вече не слагат табели за разстоянието до дадено място, а за това колко време ще ти отнеме, за да стигнеш дотам пеш. Човек вижда колко време му трябва, за да стигне някъде, вместо да гледа разстоянието. Ако знавете, че даден обект е на 5 мин. пеша, няма ли да предпочетете да повървите, вместо да се качите на колата дотам? Информацията е важна!

Само транспортът ли е важен за „града за хората“?

В глобален мащаб е така – градовете търсят как да да преминат към устойчив транспорт, така че колите да заемат по-малко място в живота ни, защото това се отразява на качеството на живота като цяло. Има ли добра мобилност, можем да ‘активираме’ гражданите. Тогава можем да имаме град, в който се развива общността – хората да са въвлечени, всеки да може да излезе и да прави нещо, без да му се налага да плаща. Прекрасно е човек да може просто да седне и да почива някъде. Това е важно, за да може общността да се развие, да има чувство за равенство, да бъдем свързани като общност.

Градските градини, градското земеделие – това са чудесни методи за развитието на общността. В градините хорат отиват на пръв поглед за да копаят, но всъщост се свързват помежду си – те си говорят, опознават се, заприказват се; градината е само поводът – общуването е много по-съществено. Човек става част от нещо по-голямо – общността. Особено ценно е това за преодоляване на социалната изолация – за включването на самотните хора, на възрастните – те имат къде да излязат, да срещнат хора, да намерят приятели, да бъдат част от обществото.

 

Източник.



Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *