Карлсруе. Германия.

Карлсруе, тук живеят около 310 000 души, а самият град е основан през 1715 г. от Карл III Вилхелм, в чест на който е дадено названието „Карлова тишина“.

Карл III е искал всички главни улици в града му да тръгват от двореца му, в стил барок,  във всички страни, подобно на лъчите на слънцето. 32-те улици-лъчи в централната част на града били съединени по-късно чрез две кръгови улици. От този момент нататък Карслруе се сдобива с много фенове като град.

Пристигането ми съвпадна с някакъв градски празник. За пръв път виждам немски град да не „умре“ след 18 часа, а напротив: изпълни се с живот – обикновено, дори в големите градове има проблеми вечерта, а тук животът направо извираше.

Никакви огради и бариери, празничният площад е просто част от града.

Някакво съвременно изкуство

Лампите са поставени из целия град, интересното тук е друго: по време на ремонта са поставили ограда, но са запазили осветлението. Вниманието към детайлите е поразително.

Като цяло градът е типичен за Европа: квартали, покрайнини с улици за паркиране, пешеходен център, добър обществен транспорт и осветление.

В Карлсруе има голям университет, заради който градът изглежда млад и изпълнен с енергия.

В центъра има пешеходна зона, състояща се от няколко улици и площади.

Паркингите обикновено са под земята и струват малко по-евтино отколкото на улицата.

Паркирането на улицата, както разбирам, е безплатно от 8 часа вечерта до 8 часа сутринта.

На част от улиците с предимство са пешеходците и велосипедистите. Тук автомобилите са рядкост, затова може без страх да караш велосипед с деца по средата на улицата.

Това се отнася и за крайните квартали

Правилно осветяване на пешеходна пътека: контрастното осветление позволява пешеходната пътека да се забележи отдалеч

Тук средата е напълно безбариерна, въпреки че все още има няколко стари подлези, които са дублирани и на земята. Баба с болни крака, майка с количка, студент със скутер и всички останали могат да ползват града без да им се пречкат на огради и бариери.

Това се отнася и за обществения транспорт

Между другото, Карлсруе е много популярен в тесните кръгове на любителите на трамваите! Именно тук, за пръв път в Германия, са се появили трамваите!

На схемата границите на града са оцветени в жълто, а всичко останало – вече междуградски линии до 100 км във всяка посока. Основната цел на тези трамвайни маршрути е да достави на работа жителите от съседните градове и села в Карлсруе без да има прекачвания. Бихме се возили и до Франция, до чиято граница е само 15 км, но французите не пускат.

Но не винаги е било така – трамваят е в града от 19 век, но пътническият трафик започва да се развива след 1980 година, когато Дитер Людвиг става ръководител на местния електротранспорт (компанията VBK). През това време общата дължина на трамвайните линии в града нараства от 25 на почти 130 км, а през 1992 в града било въведено и междуградското трамвайно движение.

Ако отворите GPS-а или карта ще видите линиите на S-bahn-а директно върху главната пешеходна улица. Което си е точно така:

В града има 7 вътрешни линии, чиито маршрути са обозначени само с цифри и 13 междуградски, към които е добавена буквата S. Общо, в града има 320 мотриси, 150 от които са двусистемни, т.е. могат да се движат и по железопътни релси.

За да се движат по железопътните релси бе създадена специална компания KVV, която плаща на Германските железници наем за използването на релсите и глоби в случай на произшествие. Трамваите трябва да отговарят на специални изисквания (напр. вида на вратата), а шофьорите получават специален лиценз.

Автоматът за билети. Парите за билети покриват около 85% от разходите на превозвача, а останалите (около 20-30 милиона евро на година) идват от града от печалбите на доставчиците на комунални услуги като газ и вода.

В града, автоматите са поставени на спирките, а за междуградските маршрути билети може да се купят вътре в трамвая. Между другото, немските железници подаряват билети за обществения транспорт при покупка на билети за жп транспорта за повече от 100 км във вътрешността на Германия, от които аз с удоволствие се възползвах.

Трамваите са с три секции с обща дължина 30 метра, но понякога ги свързват по два и образуват влак. В града има толкова много трамваи, че се появи проблем с пропускателната способност на главната пешеходна улица: тъй като трамваите понякога минават на 1-2 минути.

От 2010 г. в Карлсруе се строи тунел под центъра на града, където трябва да се премести трамвайното движение. Общата дължина на тунела е 3340 метра, които са разделени на няколко части, всяка от които е строена с различна технология. Откриването на тунела е планирано за 2022 г.

Това е решение е спорно: вкопаният в земята трамвай става по-малко удобен за пътниците, тъй като вместо няколко крачки до вратата му ще трябва да слиза или качва по стълби и ескалатори. При обсъждането на проекта жителите се разделиха практически на две – за и против тунела, но с малко победиха привържениците му.

Сега се строят последните 200 метра от тунела и спирката на Търговския площад. Имаше идея под земята да се вкарат само междуградски маршрути, а на земята да се оставят градските (и тук си спомняме за Лайпциг), но тя бе отхвърлена заради двойните разходи. Против запазването на релсите на улиците се вдига и обществеността – ако ще се закопават под земята, тогава да е за всички.

В близост до строителната площадка работи инфоцентър с кафене и концертни зали, където могат да се получат листовки с информация за проекта и да се видят макети на станциите.

За затварянето  или промяната на движението се поставя информация на специални поставки и онлайн табла.

Това не ми попречи да си чакам трамвая на спирката, която не работеше.

За компенсация се повозих на специално пуснат автобус, за който имаше построена дори временна платформа.

Броят на автобусите намалява в синхрон с увеличаването на трамвайните линии: преди няколко години VBK разполагаше с около 200 автобуса, а сега са само 50.

Тук все още няма ограничение за скоростта на трамваите

В местния зоопарк, строителите много добре са маскирали ремонта – поставили са малки багери за децата. Аз на практика си купих билет, за да вляза вътре и да си поиграя с тях.

Евакуационен изход от втория етаж (буквално)

Между другото, дали във Варна има поне една детска площадка от естествени материали и без ярки цветове?

Време е да продължа нататък! На площада пред гарата има голям възел за трамваи, автобуси и велосипеди.

На гарата, един местен жител протестираше за или против нещо, но не разбирам немски.

Тоалетните на гарата приемат и карти. Струва 50 евроцента, които може да се използват като купон за отстъпка в кафето или магазините на гарата. Интересна система, която не успях да проверя.

Пътуването ми до Кьолн се оказа интересно и пълно с изненади, но за това следващия път!

 

Източник.

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *