Как Ню Йорк спасява жителите си

Миналата година бе много важна за Ню Йорк – 2015 стана най-безопасната година за пътищата от 1910 година насам (от тогава се води статистика): смъртността по пътищата намаля на 22%, а това са 66 живота в сравнение с 2013 г. Ако през 2011 г. са загинали 249 пешеходци, то през 2015 г. броят им е 139. Властите приписват това постижение на специалната програма Vision Zero (нулева търпиност към смъртността на пътя), която стартира през 2014 г. Както е видно от отчета – практически почти всички показатели за произшествия са с намалени стойности в сравнение с 2013 г., а ако вземем 2012 г., намалението е по абсолютно всички показатели.

Разбира се, не става въпрос за поставянето тротоарни предпазни огради, подлези/пасарелки и естакади. Смисълът на програмата Vision Zero добре е предаден в самото заглавие, но за разлика от предишните мероприятия по намаляване на произшествията, тази програма не вменява вината за ПТП-тата на участниците в движението и гражданите. Във всеки отделен случай се провежда детайлен анализ на произшествието и се изясняват причините за аварията и в зависимост от резултатите се вземат контретни решения, но почти винаги те се свеждат до успокояване на трафика и ограничиване скоростта на движение за автомобилите.

Vision Zero е взаимствана от Швеция, където благодарение на тази програма, през 1997 г. се намалява двойно броя на жертвите, а през 2015 г. за пръв път в историята няма загинало дете на възраст до 10 години. Шведската програма се ръководи от определени принципи :

  • Не бива да се отнасяме към смъртта по пътищата като към неизбежно зло, произтичащо от автомобилизацията;
  • Шофьорите са обикновени хора и винаги ще допускат грешки. Въпреки това е необходимо така да се организира двежението по пътя, че грешките на хората да не водят до летален изход. Заедно с това е нужно да се снеме отговорността от шофьорите при произшествия с жертви и да се направи така, че в решението на проблема да участват и тези, които строят и обслужват пътищата, както и производителите на автомобили.

В Ню Йорк се ръководят от същите принципи. В рамките на проекта са анализирани градските райони и причините за произшествия в тях. Тези участъци са първите, в които се предприемат мерки.

Основната цел е да се създаде безопасност за пешеходците и велосипедистите. Ето няколко примера за подобни промени: Шосе Едуард Л. Грант преди:

И сега:

Как беше преди:

Тук проблем беше широкият път и неправилното пресичане на велоалеята с автобусната спирка. При оптимизацията на участъка успяват да решат и двата проблема.

Освен това се появават и острови за безопасност:

А това е кръстовище на 6-то Авеню и Хюстън стрийт. Съществува едно просто правило, че пешеходните пътеки трябва да се правят там, където ще бъдат удобни за пешеходците и на най-краткият път за пресичане.  Това правило често е нарушавано преди, поради което много хора просто притичват през улицата.

За това пък сега тук всичко е както трябва, покрай удобната пешеходна връзка бе проведена и „диета” на пътя.

Като цяло, работата с пешеходните пътеки е едва ли не основната част от подобни програми. Проблемът е в това, че на много места те не достигат или пък са поставени не заради удобство, а заради съотвествие с нормативите. Ето как е било кръстовището на Бродуей и Джеферсън авеню:

Сега е така:

Честно казано, в Швеция свързват успеха на своята програма за безопасност с увеличаването (!) на броя на пешеходните пътеки и развитието на велодвижението (когато правиш улиците безопасни за велосипедистите, ги правиш безопасни и за пешеходците).  Ню Йорк също се придържа към това правило. Преди:

Сега:

Един много важен момент. Щом се появи реална защита за пешеходците, автомобилите започват по-рядко да попадат в ПТП с други автомобили, шофьорите стават по-внимателни.

Често не се налагат мащабни реконструкции, за да има промяна – може да се поставят малки архитектурни форми, дори за една вечер. Ето как бе направено стеснение на пътя тук:

Разбира се, това далеч не са всички мерки. Така например, миналата година бе установено ограничение на скоростта до 40 км/ч на редица улици, поставени са фоторадари при 100 училища, закупени са 40 мобилни радари. Само за две години камерите са уловили повече от 1,5 милиона нарушения. Статистиката сочи, че 70% от глобените, повече не са нарушавали ограничението на скоростта. Освен това се провежда и мащабна пиар акция и работа с хората на улицата и с местното население по проблемни точки и т.н.

Лятна акция по улиците

И това е само от началото на програмата, от което са минали  2 години. Но за това пък какви резултати!Властите вече обещават да продължат финансирането – за 2016 г. са планирани 115 милиона долара за тази програма. Самите експерти от департамента по транспорт твърдят, че няма да намаляват темпото, докато не престанат да умират хора по улиците.

Тук бихме могли да поставим фразата, че и ние няма да отстъпим, но ще бъде абсолютна лъжа, тъй като до ден днешен, у нас локалните проблеми се решават не с анализ и точни измервания, а с чук, поради което мероприятията, предвидени за подобряване на безопасността по улиците, само ги правят още по-опасни. Нека вземем само подлезите и надлезите, които повече от половин век вече не строят никъде по света, или пък разрешената скорост от 80 км/ч в града. А за успокояване на трафика, за пътна „диета” и острови за безопасност, дори не искам да споменавам – толкова сме изостанали…

Източник: NYC DoT

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *