Как да успокоим трафика

През 2011 г., вдъхновени от опита на Лондон, в Ню Йорк вземат решение за създаване на зони за успокояване на движението (neighborhood slow zones), в които започват да ограничават движението на автомобилите до 20 мили/час (32 км/ч). Днес, в английската столица, има 28 подобни зони, всяка от които обхваща средно 25 квартала.

В Ню Йорк тази инициатива среща поддръжници сред местните жители, но с времето се оказва, че реализацията й не води до основния ефект – намаляване на ПТП с летален изход. Накратко, проблемът е в това, че американците са решили да действат бързо и евтино. И се провалиха. За разлика от лондончаните, които плавно ограничават скоростта на автомобилите посредством дизайна и в резултат от това постигат значително намаление на ПТП завършващи със смърт.

Хаген анализира статистиката на ПТП преди и след появата на 18 зони за успокояване на движението в Ню Йорк в своята дипломна работа, озаглавена “Calming New York: An Examination of Neighborhood Slow Zones”. Оказва се, че няма съществено намаляване на ПТП с летален изход в тези зони. Средно смъртните случаи и произшествията с тежки последствия за здравето са намалели с 10%, но основно за сметка на шофьорите, а смъртността при ПТП с пешеходци и велосипедисти дори се е увеличила с 6%. Подобна ситуация се наблюдава в по други улици в Ню Йорк, където няма ограничение на скоростта.

В Лондон ефектът от ограничаването на скоростта  е съвсем различен. По информация на Британското медицинско списание, тази мярка е спасила десетки животи. Хаген смята, че причината е в това, че англичаните са заложили на капитално строителство, като например са разширили тротоарите в близост до пешеходните пътеки, а самите пътеки са повдигнати до нивото на тротоарите.

В Ню Йорк програмата се реализира с помощта на три основни инструменти: нанасяне на пътното платно на маркировка с информация за ограничението на скоростта, поставяне на „легнали полицаи“ и знаци, оповестяващи на шофьорите, че навлизат в зона с успокоено движение. Не са разширявали тротоарите, не са и повдигали пешеходните пътеки. Това им е позволило да реализират програмата бързо и евтино, но за сметка на ефективността.

Арсеналът от средства, използвани в Лондон, е значително по-голям: освен вече споменатите разширения на тротоарите и повдигнатите пешеходни пътеки, има и изкуствено изкривяване на пътното платно, острови за безопасност, кръгови движения. В резултат от това, програмата струвала на града пет пъти повече, от колкото в Ню Йорк. За това пък се оказала ефективна.

Зони за успокояване на движението в Лондон са цял комплекс от мерки, ограничаващи скоростта на автомобилите, посредством дизайна на улиците. В Ню Йорк се уповават на легналите полицаи и съзнателността на шофьорите.

След като кмет на Ню Йорк става Бил де Блазио, транспортния департамент прехвърля вниманието си от зоните за успокоение на трафика към основните транспортни артерии като булевард „Куинс“ или Четвърто авеню. В това има смисъл, тъй като именно там се случват основния процент от ПТП с летален изход или с тежки последствия за здравето. „Човешките ресурси на департамента са ограничени, поради тази причина когато зоните за успокояване на движението престават да бъдат приоритетно направление, с тях практически никой не се занимава“- твърди Хаген. А междувременно хората продължават да вървят по тези улици пеш или с велосипед, там играят деца и всички те рискуват живота и здравето си. Според Хаген, въпреки че програмата за създаване на зони за успокояване на движението е несъвършена, чиновниците не бива да се отказват от нея. Напротив – трябва да развиват тази инициатива в мащабите на града. „Необходимо е само да се приемат по-ефективни инструменти – смята той – Да се повдигнат пешеходните пътеки, както и кръстовищата, да се разширят тротоарите – всичко това вече е използвано от транспортния департамент в други части на града, значи и тук може.“

 

Източник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *