Как да направим градът безопасен и да спасим живота на хиляди души

Всеки ден в България загиват двама души. В цялата страна – това са млади или възрастни хора, с различен статус на живот. Почти винаги са жертви на нечия глупост. Средно в годината има 700 смъртни случая. Но тази цифра отдавна не шокира никого. Това е в стотици пъти повече от броя на жертвите в терористични актове или самолетни катастрофи. Но всяка самолетна катастрофа или, не дай си Боже – терористичен акт, предизвиква в обществото шок и ужас. В борбата с тероризма сме готови да похарчим милиарди, готови сме да променим законодателството и да се лишим от някои свободи. На кого са нужни тайни съобщения? Това не е безопасно! От това могат да се възползват терористите! Ние безропотно се съгласяваме с повишените мерки за безопасност на транспорта. Добре, нека ни преглеждат багажа на входа на летището. Добре, няма да носим на борда на самолета течности. Всичко заради безопасността. Но когато става дума да запазим живота на хиляди души, които загиват по пътищата на България, никой не е готов да се мръдне и на сантиметър.

Пробвайте да кажете на шофьорите, че улиците вече трябва да се строят така, че пешеходните пътеки да бъдат безопасни, и те ще ви пратят по дяволите. Всички транспортни реформи, извършени с цел съхраняване на живота, срещат неразбиране и нежелание да се жертват измислените преимущества на личния автомобил в името на живота на хиляди хора. Защо у нас смъртните случаи на улиците се възприемат като нещо естествено, като неизбежно зло? Всъщност не бива да е така. Смъртта може да бъде избегната.



По данни на МВР, за 2016 г. в България е имало 7404 пътно-транспортни произшествия, в които са загинали 708 души и 9374 са били ранени. За да оцените мащаба на тези бедствия си представете, че в подобно произшествие е попаднало цялото население на град Несебър и всеки 13-ти жител е загинал. Сред жертвите на ПТП са 114 пешеходци и 33 велосипедиста.

У нас не е прието да се мисли за безопасността на пешеходците, въпреки че повечето хора се придвижват пеш из града.

Вижте тази улица. Как мислите, някой ще се движи ли по нея с 50 км/ч?

 

Помните ли като Ви казвах, че оптималната скорост за придвижване в града е 50 км/ч? Ето плакат от Ню Йорк, който обяснява, защо в града има ограничение на скоростта на 30 мили/час или 48 км/ч.

Ако не превишаваш разрешената скорост, шансът пешеходецът да оживее се увеличава многократно.
Има и по-нагледни примери.

На тази схема е демостриран и спирачния път както и ъгълът на виждане на шофьора. Тези показатели зависят от скоростта на движение на автомобила. А от тях зависи дали шофьорът ще успее бързо да реагира на появилия се на пътя пешеходец и да спре навреме. Колкото по-висока е скоростта, толкова повече се стеснява периферното зрение.

Ето едни много добър калкуратор на дължината на спирачния път. Обърнете внимание, че става въпрос за внимателен шофьор и сух път.



Вие, най-вероятно вече ще разбрали, че е необходимо да се спазват ограниченията в скоростта в града и жилищните райони. А още по-добре ще е да си оставим аванс и да намалим до 45 км/ч. Разберете, че аз съвсем не искам автомобилно движение да спре. Трябва да има обособени скоростни магистрали, по които да можеш да се движиш с вятъра. Но там, естествено, не трябва да има, нито пешеходци, нито светофари, нито велосипедисти. В момента става дума за обикновените градски улици.
Като цяло това е доста популярна тенденция в големите европейски и американски градове. В Лондон, Ню Йорк, Берлин, Париж и Мадрид картината е следната: в чертите на града скоростта на движение е ограничена на 50 км/ч. В центъра и оживените райони, където има много пешеходци, максимално допустимата скорост е 30 км/ч. На междуградските пътища скоростта може да е по-висока (например, на магистрали в Берлин – до 80 км/ч), но по принцип на тези пътища няма пешеходци.

Ето карта на Париж. С розов цвят са обозначени зоните, в които през 2013 г. бе въведено ограничение на скоростта до 30 км/ч. В днешно време във френската столица има и „20-килиметрови” зони. Да-да, максимум 20 км/ч!

Най-интересното е, че успокояването на трафика е в ръцете и на самите шофьори, тъй като така се увеличава и пропусквателната способност на улиците. Никой няма да се движи шахматно и да прескача от платно в платно, всички внимателно ще карат с разрешената скорост.

Нека да помислим как правилно може да се успокои трафика в града.

Скоростта на автомобилите трябва да се ограничи на първо място там, където е възможно да се ударят пешеходци. Това са междублокови пространства, плътно населени жилищни квартали, улици около училища, паркове, места с интензивно движение на пешеходци и разбира се пешеходни пътеки.

Да започнем с островите за безопасност на пешеходните пътеки. Островите за безопасност стесняват пътното платно, а по този начин намаляват и скоростта на автомоблите.

Освен това те правят кръстовищата безопасни, като намаляват радиуса на завиване на автомобилите (което също намалява скоростта им).

Ето как изглежда правилната пешеходна пътека, преди която шофьорите ще намалят скоростта си:

Шофьорите ще бъдат по-внимателни, ако островите за безопасност не са защитени, а просто са структурно и визуално отделени.

Остров за безопасност на кръстовище в Прага.



Още едно отлично средство за забавяне на трафика, което Ви е познато от много мои постове: когато пешеходната пътека е повдигната на нивото на тротоара. Това фактически е аналог на „легналия полицай”, но има и важна функционално и идеологическо значение. На пешеходците ще е значително по-удобно да минават по подобни пътеки, а тяхната повдигната конструкция ще напомня на шофьорите, че те не са главните на този път. Тези пешеходни пътеки няма да бъдат наводнени от дъжда, винаги ще бъдат чисти и сухи. Разбира се, те могат да бъдат поставяни само на второстепенни улици.

„Неудобно” за колите или просто контрастно покритие също може да накара шофьорите да намалят скоростта. В Москва на „Бульварное кольцо” пешеходните пътеки са с плочки. Решението не е лошо, но не е достатъчно.

Ето добър вариант, когато се използват наведнъж няколко решения. Тук има повдигната пешеходна пътека с контрастно покритие.

Една от точките в програмата за безопасност на пътното движение Vision Zero, приета в Ню Йорк, демонстрира как трябва да бъдат промемени улиците. Широките острови за безопасност и допълнителните повдигнати части преди кръстовищата, съкръщават дължината на пешеходните пътеки и заставят автомобилите да се движат по-бавно поради ефекта приличащ на гърло на бутилка.

Просто и изящно решение отново в Ню Йорк. Количеството травми при пешеходците е намаляло на 24%.

Следващата мярка е стесняване на пътя пред потенциално опасни места. В жилищните или предимно пешеходни райони, на опасните участъци от улицата, ширината на пътното платно трябва максимално да се ограничи.

Улицата не трябва да бъде по-широка, от колкото е необходимо за преминаването на автомобила.

Отново Лион. Вижте как е стеснен пътя преди кръстовището. Едно дървено корито с растения, ограничава възможността за паркиране около кръстовището, така че автомобилите да не пречат на видимостта.

Будапеща. На опасните места острови с храсти стесняват пътното платно.



Сидни. Пред правилно повдигнатите пешеходни пътеки улицата е стеснена с помощта на подобни острови. Това дори не са острови за безопасност за пешеходци – а са необходими елементи, които да принуждават шофьорите да намалят скоростта.

Още един интересен пример. Отсъствие на бордюр, който да разделя пътя от тротоара. Когато попаднат в непривична за тях среда, шофьорите инстиктивно намалят скоростта. За защита на пешеходците са използвани гранитни кубове.

Ето пример за улица без бордюри в Будапеща, тротоарът е защитен със стълбове.

Следващият начин са извивките. Изкуствено създадени леки извивки, добавени на градските пътища, трябва да заставят шофьорите да намалят скоростта. Австралия:

Извиването на пътя е възможно и с прости средства, например с ето такива острови, както е в Будапеща.

Или с добавяне на паркоместа от двете страни на улицата:

Или чрез благоустрояване:

Лондон:

Понякога е целесъобразно, така да се стесни улицата, че автомобилите да не могат да се разминават. Радикално, но ефективно решение в жилищните райони. Лондон. Това е двупосочна улица! Но на определени участъци, с помощта на бетонни острови едното платно се затваря. Шофьорите са принудени да се изчакват. На подобна улица е невъзможно да се развие скорост.

Мелбърн. В жилищните квартали легналите полицаи са обичайна гледка. Това, между другото, е една от малкото мерки, възприети в България, за успокоение на трафика.

Паркиране на улицата – много прост и ефективен начин за успокояване на трафика. Освен на обичайните места, може да се паркира и на специални острови между платната. Шофьорите виждат, че от двете им страни има паркирани коли и карат внимателно, като инстинктивно намаляват скоростта.

Диагоналните пешеходни пътеки също стимулират шофьорите да бъдат изключително внимателни. Такива пешеходни пътеки се срещат предимно в Япония, която както европейците и американците, постига значителни успехи в забавянето на трафика.

Кръговото движение, принуждава едновременно, докато завиваш, да избереш и посока на движение, което води и до намаляване на скоростта. В Холандия, често използават кръговото движение на кръстовища с тази цел.

Съвременното кръгово движение се използва на високонатоварените улици като мярка за успокояване на трафика и замяна на знака „Стоп”. Подобна мярка съществено намалява произшествията на кръстовищата.

Между другото, обърнете внимание, че на всяко кръстовище непременно има остров за безопасност.

Най-доброто средство за успокояване на трафика – е задънена улица 😉

До какво води успокояването на трафика или казано с прости думи – намаляването на скоростта на движение на потока от автомобили?

1. Намаляване на общото количество на пътно-транспортни произшествия.
2. Рязко намаляване на нивото на смъртност сред пешеходците и велосипедистите, попаднали в ПТП.
3. Намалява се нивото на изхвърляне на въглероден диоксид в атмосферата.
4. Намаляване на шумовото замърсяване в града.
5. Увеличаване на пропускателната способност на улиците.

Описаните по-горе мерки могат да направят града по-безопасен и да спасят живота на хиляди души. Изпратете този пост на вашия кмет или депутат. Много по-добре ще бъде, ако депутатите не се занимават с еднополовите бракове, а с безопасността на градовете ни.

Ще бъде добре и ако споделите този пост в социалните мрежи. Благодаря.

 

* Оригиналът е от блога на Илья Варламов

Други статии

2 Replies to “Как да направим градът безопасен и да спасим живота на хиляди души”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *