Как да направим града подходящ за пешеходците: 7 правила

Забелязали ли сте, че на някои места ви се иска да се разхождате без прекъсване, а на други искате да ги преминете възможно най-бързо? Всеки проявява различно отношение към града, а улиците играят ключова роля в това. Как да направим „градските артерии“ по-добри?

Ще Ви кажа една страшна тайна: няма универсална рецепта. Всеки град и неговите жители са уникални, поради което често е невъзможно да се повтори успеха от едно място на друго, дори и в рамките на един и същи град. По-скоро съществуват общи принципи, които позволяват с по-голяма вероятност да не се правят грешки и да се започне процесът на превръщане на тухлите и бетона в жива и безопасна обществена среда.

Според мен ключовите принципи за създаването на комфортен град са:

Човешкият размер

Учените и архитектите отдавна са сметнали човешките габарити и са изразили една проста закономерност: градът трябва да е с мащабите на човека. На психиката влияе не само прекалено високото и монолитно застрояване, но и пустотата. Големите жилищни сгради по-скоро изхвърлят човека на улицата, тъй като те не се смаляват в зрителното поле и обезличават. Прекалено широките улици са трудни за преодоляване, а хората от другата страна изглеждат като мравки. Всичко това не е хубаво.

За да може постройката да не отхвърля човека е измислено правилото за зрителния контакт: ако човек от улицата може да различи лицето на някой от най-високия етаж на сградата, то тази постройка е приемлива (например до 7 етажа). Получава се връзка с хората и изчезва чувството, което пораждат бетонните ограждения по протежението на улиците. В допълнение се подобрява и безопасността – през прозорците някой постоянно „следи“ какво се случва на улицата.

Правилото за човешкия мащаб е много важно за жилищните сгради – при тези условия жилищата не се превръщат в мравуняци и хората спокойно могат да запомнят лицата на съседите. За сметка на това зоната на комфорта и отговорността по-лесно се разпростира извън прага на жилището – входа, двора и улицата вече не се чувстват като чужди.

 

Фасадата е част от тротоара

Да се разхождаш покрай огради или пусти пространства е скучно и субективно увеличава времето за разходка. Друга работа е да се разхождаш покрай сгради, да разглеждаш архитектурата, витрините, входовете:

Много добре е да имаш бизнес на първите етажи от сградите – това дава достъпност до различни услуги и блага за жителите, мотивира хората да ходят повече пеш, а не да се возят в автомобил. За страничните хора това е уличен живот, който е приятно да наблюдаваш.

Прието е тротоарът да се разделя на три части: фасадна – с бизнес офиси и магазинчета, транзитна – за преминаване и буферна – за зеленина и мебели. Като добра практика се смята разделянето на тези три зони с разнообразен дизайн със саксии или улични мебели.

 

Непрекъсваема градска среда

Защо толкова им харесва на хората да се разхождат из центъра на Петербург, Прага или Виена? Защото по време на разходката те няма да се натъкват на нещо подобно като Тверския или Кремълския автомобилен пръстен, който е невъзможно да бъде преминат нормално.

Комфортната среда трябва да бъде непрекъсваема: никакви пусти пространства, огромни кръстовища, подлези или железопътни релси. Прекъсването на градската среда означава създадени от човека препятствия. Това е като река, която е трудно да прекосиш.

Всяко препятствие намалява удоволствието от града и води до отказ от разходка. За това градовете трябва да бъдат компактни и плътно застроени. Промишлените зони, пътните възли и огромните паркинги трябва да бъдат премахнати от улиците, ако искате да направите мястото комфортно за хората.

неправилно

 

правилно

 

Уникален дизайн

Хората не са роботи, за това е важно не просто нещо да се направи, а да се направи интересно. Споменахме вече за фасадите по протежение на улицата, но темата е много по-голяма: важно е да се създаде архитектурно разнообразие, уникален вид на улиците, озеленяване и мястото да се насити с много детайли. В идеалният случай, всеки град трябва да има собствено лице, което да не бъде бъркано с друго.

Обезличеното застрояване или еднаквото осветление с градски фенери лишава града от уникалност, хората спират да асоциират мястото със себе си. Да се изучават такива градове е скучно, иска ти се бързо да преминеш от точка А до точка Б, а не да се наслаждаваш на всяка крачка.

Тук пак можем да си припомним Петербург или Москва – всяка арка крие в себе си нещо уникално, иска ти се да отидеш и да разкриеш тайните места. Няма две еднакви арки, а вътре в двора може да се крие къща-замък или осветителна решетка от 19 век – уникалните детайли и историята се изключително важни.

В това отношение много е полезен стрийт-арта в различните негови проявления. Може да купите 1000 джуджета и да ги поставите навсякъде из града, за да предизвикате у жителите и туристите желание да ги намерят. Допълнителната реалност (привет на покемон-гоу) може да стане добър инструмент за активиране на града с помощта на игрова механика и случайни уникални шегички.

 

Безопасност и достъпност

Днес, основният източник на опасност в града, е автомобилът. Хората грешат и дизайнът на пространствата трябва да е съобразен с това и да не допуска жертви на подобни грешки. За това улиците трябва да са с елементи за успокояване на трафика: острови за безопасност, кръгово движение, тесни ленти, вело алеи, паркинги в шахматен ред и т.н. Особено внимание трябва да се отдели на пешеходните пътеки – те са стрес-зона за хората. Тук има много нюанси, за които подробно вече съм писал.

Трябва да се вземе предвид не само вероятността от аварии, но и второстепенните проблеми като шума и праха. Улицата не е задължително да бъде многолентова и удобна за бързо шофиране, тъй като това лишава хората на тротоара от възможност да общуват по между си и бавно убива жителите наоколо (безсъние, нерви, болезнен слух и т.н.)

Средата трябва да бъде достъпна за майки с колички, деца и инвалиди. Равен тротоар, плавни спускания и отсъствието на стълби правят средата удобна за абсолютно всеки от нас. Хората са мързеливи, никой не обича стълби, дори младите и здрави, поради това би следвало да се откажем от подлезите и надлезите. Освен това те така или иначе не решават проблема със задръстванията и безопасността.

 

Смесено застрояване

Жилища и улица – това е кирпич и бетон, те не правят града интересен и удобен. Във всичко това трябва да се вдъхне живот, а за това са необходими хора.

Разделянето на кварталите на „спални“ и делови води изкуствено до умъртвяване на местата: денем улиците на „спалните“ квартали пустеят, а вечерно време и през уикенда – на деловите. Всичко това лошо се отразява на безопасността на тези места, транспорта и привлекателността на града за бизнеса. Това може да се избегне, ако първоначално кварталът е построен както за живот, така и за работа, учение и почивка.

На практика всеки център в историческите градове е построен по този сценарий: в рамките на един квартал може да има жилищни сгради, места за работа, социални учреждения, търговия, кафенета и т.н. Улиците не умират, потокът от клиенти е стабилен, може да живееш близо до работата си и т.н. – всичко е в плюс.

 

Активиране на жителите

С това е вече по-сложно – любовта на жителите към града не може да се пипа, но е добре да се вземе предвид емоционално. Важно е да се създаде взаимосвързаност между човека и града, да стане ясно, че всичко наоколо е един общ дом. За това е важна историческата приемственост, познанството със съседите и търговците на улицата и усещането, че участваш в живота на града.

Най-ужасното, което може да направиш в тази връзка е да рушиш и чупиш всичко по пътя си. Един прост пример: ако жителите са посадили дърво преди 30-40 години, много от тях ще го запомнят и ще са асоциират с това дърво, тъй като са участвали в посаждането му, следили са растежа му т.н. може някой да се е блъснал с колелото в детството си в това дърво, някой може да се женил, когато дървото е било високо колкото първия етаж, а сега е високо колкото втория и на човека вече му се е родил син – всичко това отключва емоции. И ако един прекрасен ден вие решите да отрежете дървото, заради паркинг без да предупредите жителите, то ще лишите хората от връзката им с града и ще им плюете в душата.

Важно е да включите местните жители и бизнес в градските проекти. Винаги ще има недоволни и нечии интереси ще бъдат ощетени в полза на мнозинството, но е важно хората да бъдат част от проекта и да се опитат да намерят златна среда или компромис. Това трябва да се направи не като обществени изслушвания преди да излязат строителите, а във офлайн условия – чрез семинари, работни групи и изследвания.

Само, че имайте предвид, че в началото мнозина ще искат „паркинг, детска градина и гора!“ – хората често не знаят кое е добро и кое лошо и не знаят какво да поискат. Поради това е важно в началото да се включат специалисти, след това да се обясни на жителите общите моменти и после да бъдат включени в работата. Това е сложно, но от друга страна е правилно и в дългосрочен план ще направи всички по-щастливи.

 

Източник.

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *