Искам да ви покажа статия, публикувана в списание The Economist през юни 2018 г. Озаглавена е “Public transport is in decline in many wealthy cities” („Общественият транспорт е в упадък в много богати градове“).
От една страна, има много очевидни неща: автомобилизацията и неправилно проектираните зони убиват обществения транспорт. От друга страна, авторите на статията откриват и други фактори, които оказват негативно влияние върху популярността на автобусите, трамваите и дори на метрото. Говорим преди всичко за развитите страни.
На места преводът е точен, а на места е преразказ. Няколко абзаца съм пропуснал като излишни, но смисълът е предаден точно:
Въпреки, че след Втората световна война, Лос Анджелис е построен около автомобилите, той се опитва по-силно от другите американски градове за промени това.
От 1990 година насам, избирателите три пъти увеличават данъците за субсидиране на обществения транспорт. Мрежата от железопътните линии и скоростните автобуси е построена бързо – ако не по китайските стандарти, то по стандартите на първите в света. Но броят на ползвателите на обществения транспорт намалява. За последните 5 години пътуванията с обществен транспорт в Лос Анджелис са намалели с 19%.
Тази ситуация е типична не само за Лос-Анджелис, но и за всички големи и богати американски градове. По данни на Американската асоциация за обществен транспорт, броят на пътуванията в страната през последните 3 години постоянно намалява.
През 2016-2017 г. всички най-разпространени като вид превозни средства на обществения транспорт в САЩ – автобуси, метро, пътнически влакове и трамваи отчитат намаляване на натовареността. В Ню Йорк за последната година броят на пътуванията пада с 2,8% (а в почивните дни с 4,2%).
В останалите богати страни ситуацията е по-добра, но не много.
В Торонто броят на пътуванията на възрастните пътници спада всяка година, като се започне от 2014 г. В Лондон, за финансовата 2014-2015 г. броят на пътуванията с автобуси е намалял с 5%. Метрото запазва популярността си, но от март 2017 г. до март 2018 г. броят на пътуванията намалява с 1,4%. И това е въпреки ежегодният ръст на населението на Лондон с 1% и увеличаване на заетостта с 3,3% за миналата година.
През 2017 г. парижкото метро е превозило толкова пътници, колкото и през 2012 г. В Берлин броят на пътуванията с обществения транспорт расте двойно по-бавно, отколкото броя на работещите хора.
До скоро за нормален се считаше ежегодния ръст на пътниците с 2%, но сега него го няма. Какво се случи?
Първо, обществения транспорт се влоши. Транспортният аналитик от Кралския колеж в Лондон – Ричард Андерсън, дава за пример Мадрид. Броят на пътуванията с обществен транспорт в испанската столица, започва да намалява от 2008 година, когато страната бе поразена от рецесия и безработица. Градските власти орязват значителен брой от транспортните услуги. Хората забелязаха това и мнозина въобще не се върнаха към обществения транспорт. От 2007 г. до 2013 г. метрото в Мадрид губи 19% от своите клиенти. От тогава насам нивото на обслужване се е повишило, както и търсенето, но Мадрид все още не може да достигне показателите преди кризата.
В градовете, в които обществения транспорт притежава марката, в ролята на паразити могат да влязат Uber или Lift, които извършват подобни услуги (точно както унищожиха живота на традиционните таксита).
Например, в Сан-Франциско общественият транспорт осъществява 16% от всички пътувания в делнични дни, а Uber – 9 %. Още повече, че хората използват често такси, дори за пътувания до места, които се обслужват добре от обществения транспорт.
Социологически допитвания в Калифорния показват, че ако Uber не съществуваше, неговите ползватели щяха да се возят с обществения транспорт. В Бостън, 42% от анкетираните биха се върнали в автобусите.
Авторите на статията вярват, че в бъдеще още повече пътници ще бъдат привлечени от безпилотни таксита, защото пътуванията с тях вероятно ще са по-евтини.
Въпреки че те вече нанасят вреда на обществения транспорт, дори преди повсеместното им внедряване. Например, тази есен жителите на Нешвил (Тенеси) отхвърлиха план за строителството на няколко скоростни трамвайни и автобусни линии, защото решиха, че в града в най-скоро време ще има безпилотни таксита и автобуси.
Много градове поощряват придвижването с велосипед, като строят велоалеи, създават система за отдаване под наем и .т.н. В САЩ пътуването с велосипед се превърна най-бързо разрастващият се способ за придвижване.
Но последиците от велосипедизацията не са напълно изяснени. От една страна може да подпомогне развитието на обществения транспорт, тъй като на хората ще им е по-лесно да се доберат до спирките или станциите на метрото. От друга обаче, велосипедите са евтина алтернатива на автобусите.
Изследователката от Калифорнийския университет в Бъркли – Сюзан Шахин предполага, че може да се случи, и едното, и другото. Например, във Вашингтон, благодарение на велодвижението, общественият транспорт започна да се използва от повече хора от предградията, докато в центъра вече не го използват, тъй като е по-удобно да се придвижваш с велосипед.
Съществува и още един интересен фактор: гражданите започнаха все по-рядко „да излизат от стаята“. Заради интернет-търговията пострада търговията на дребно, а от там и обществения транспорт. Хората не ходят вече в търговските центрове, защото могат да си поръчат доставка до вкъщи. Така в Париж и Сан-Франциско, пътуванията в делнични дни са повече, отколкото през уикенда, тъй като хората отказват да излизат излишно от домовете си.
Увеличава се и броят на хората, които работят от къщи. Когато не ти се налага да пътуваш до работа, едва ли ще използваш обществения транспорт всеки ден.
Но най-жестокият удар по обществения транспорт нанасят шофьорите. В САЩ 76% от автомобилистите пътуват до работа сами, още повече, че този показател значително се е покачил през последните 10 години.
Цената на нефта започна да пада през лятото на 2014 г. Тя вече се е върнала до предишното си ниво, но все още не може да подмине показателите от преди пет години. За американците горивото и нефтът са евтини. Още повече, че за изминалото време, двигателите на автомобилите станаха много по-икономични.
Дори в Англия инфлацията в цената на пътуване с автомобил през тази година е по-ниска от инфлацията в цената на билета за автобус или влак. А придвижването със собствен автомобил в САЩ е дори по-евтино.
Ситуацията се усложнява още повече от бурният ръст на предградията. Американските предградия растат по-бързо отколкото „ядрото“ на града. В по-голямата част от тях обществения транспорт не работи нормално, за това пък има много места за паркиране, които инвеститорите трябва да предвидят преди да застроят района.
Ситуацията е подобна и в някои европейски градове. Например, в Берлин цените на жилищата са нараснали през последната година с 21%. Хората купуват жилища в предградията, но се сблъскват с лошо работещият обществен транспорт (може да има интервал от 1 час), така че им се налага да се придвижват с автомобил.
Дните, в които пътниците следваха постоянните градски маршрути като прелетни птици, отдавна са отминали, такъв е изводът на авторите на статията. „Това е разрушение на света, такъв какъвто го познавахме“- думи на Тони Тревърс – урбанист от Лондонското училище по икономика.
