В разказите си за съвременен обществен транспорт и плюсовете на трамвая, мнозина допускат една банална грешка – те разказват, но не показват качеството на услугата. Проблемът е ясен: днес в България просто няма съвременен трамвай.
Съвременният трамвай не е просто нови вагони без стълби, а е преди всичко качествена услуга, в която подвижният състав е само един малък компонент от пътуването. Поради тази причина само закупуването на нови вагони не решава проблема: трябва да се следи за качеството на пътя, да се строят платформи, да въведат правилните билети и нормално разписание. Дори баналното измиване и стилът на поставените вътре реклами са от значение.
Днес ще се опитам да поправя несправедливостта и нагледно да покажа, какво е това качествен обществен транспорт и защо е необходим трамвая. За целта ще се повозим по улиците на швейцарският град Базел и неговите съседи, ще погледнем в трамвайното депо и разгледаме историята.
Организация
Населението на града е около 200 000 души, но ако се вземат предвид и присъединените урбанизиране територии наоколо стават 500 000. Трамвайното движение съществува от 1895 г., през изминалия век е била демонтирана една вътрешна линии и отрязани линиите до Германия и Франция. На въпроса „защо при Вас не е имало трамваен погром?“, те отговарят просто: нямаше автомобилно лоби, както в другите съседни градове. Поради тази причина загубената вътрешна линия е заменена с автобусна, която обаче не може да се справи с потока от хора, за това се градят планове да се върне отново трамвайните. Линиите към съседите вече са прокарани отново.
В транспортната система на града влизат трамваи, автобуси, тролеи и влакове. С покупката на билет може да се придвижвате с който искате вид транспорт в зоната безплатно, дори и с немските влакове за далечни разстояния, ако по пътя си имат няколко спирки.
В Базел работят два оператора: междуградският BVB и условно наречения така – областен BLT. За пътниците разликата е само в цвета на трамвая: зелен или жълт. Разделението е направено на базата на това дали трамвая има възможност да се придвижва по железопътната линия – жълтите трамваи BLT са специално приспособени за това и имат разрешителни. Например, железопътните линии изискват пряк изход от кабината на улицата. По същият начин работи и трамвая в Карлсруе, за който разказвах наскоро.
Между операторите няма конкуренция за пътници – градът сключва договор за обслужване на маршрута и разписва изисквания за качеството на пътуването. Например, сутрин от 6 до 8 часа, операторите са длъжни да поддържат интервал на движение от около 7,5 минути за всеки маршрут, а салона да е запълнен максимум на 60 %. Последното изискване са нарушава в час пик на автобусния маршрут, който минава на мястото на старата трамвайна линия.
Всички трамваи са дълги.
Понякога вътре се устройват концерти. В тези случаи, шофьорът ги обявява по уредбата с молба да не се дават пари на музикантите.
В града има няколко централни хъбове (пресичане на маршрутите), където бързо и удобно можеш да се прикачиш на необходимия трамвай. Системата работи като метро: една линия – един маршрут и места за прикачване. Разбираемо е защо в центъра няколко маршрута минават по една и съща улица, но след това се разделят. Възможността за прехвърляне на друг маршрут от една и съща спирка обикновено е съществено преимущество за наземния транспорт.
Друг площад, на който схемата за движение взривява мозъка. Трамваите в Швейцария са с предимство, дори на пешеходните пътеки, също както в Чехия.
За това пък тук е запазен стария павилион:
Тук практически всички автобуса са съчленени – тип „хармоника“. Това е временен автобус, пуснат докато се ремонтира линията:
И самият ремонт:
В града има 9 маршрута и 74 км линии, в това число 2,8 км линия във Франция и 2 км линия в Германия. Линиите до съседните страни са построени за сметка на Швейцария, за да не пристигат съседите с автомобилите си в Базел, но обслужването им е със средства от немския и френския бюджет. Зад граница могат да пътуват само определени видове трамваи – французите дълго и трудно сертифицират всеки модел, за това по линията работи само един модел, а немците имат изискване за наличие на оптика.
През 2017 г. трамваят е превозил 90 милиона пътници. В последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на пътниците през летните месеци, заради развитието на велодвижението. Още повече, че трамваят е основният транспорт на града – преди няколко години, 32% от всички придвижвания в града са се осъществявали с трамвая, а само 14% с личен автомобил, но тогава още не е била пусната линията до Франция.
В момента, градският оператор разполага предимно с нови трамваи на канадската фирма Bombardier, 95% от всички мотриси са с нисък под.
Програмата за развитие на транспорта се приема веднъж на няколко години, настоящата важи до 2021 година, с ежегодно финансиране от 75 милиона франка. Координацията между различните оператори, кантони (области) и градски съвети се осъществява от специална комисия. Действа от свое име, управлява инфраструктурата, получава субсидии за това от бюджета и се управлява от специален орган от 7 души (петима представители на града, един избираем сътрудник и още един от кантона)
По улиците
Вече писах, че центърът на Базел е предимно пешеходно-велосипеден с трамвайни улици. Ако трябва да отидете до центъра или да преминете напряко, то по-просто е да го направите с трамвая – планирането на пешеходни зони благоприятства за намаляване на пътуванията с коли и увеличаване на пътуванията с трамвай.
Трамваят е с предимство навсякъде, само в Германия видях нещо подобно…Трамвайният път пресича платното, а хората масово забавят пред границата за попълване на декларации за възстановяване на ДДС.
Стандартна спирка: павилион с осветление и автомат за билети. Само че има една особеност: в Базел се провежда карнавал и хората често се катерят по спирката, което не се нрави на града. Решението се получи изискано – поставиха ограда от триъгълници на покрива.
Салоните в трамваите на градския оператор са облицовани с дърво. Отначало си помислих, че това е препратка към старите трамваи с дървени седалки, но се оказа, че пътниците сами са избрали този тип от хигиенични съображения – на по-меките седалки се набива повече мръсотия.
В трамваите към предградията има WiFi. Пътуването е по-дълго и така пътниците могат да се занимават с нещо, докато то трае.
Пътища.. пътищата са идеални. Няма никакво трептене или вибрации, дори при преминаване през стрелките.
Въпреки това, пред местната филхармония, линиите са поставени върху настилка, поглъщаща вибрациите.
Депо
Но да се преместим в депото! Влизаме в депото на градския оператор:
Тук има и историческа, и нова част. Новата е построена наскоро на мястото на изгорели постройки.
В типичния швейцарски дух: бетонно-сериозно-стилно:
Както и при други нови постройки, тук има покрив със зеленина, а част от дъждовната вода отива за измиване на трамваите.
Тук нощуват трамваите и минават преглед. За ремонт има друго депо редом до това, но там не успях да попадна. През деня тук е безлюдно и тихо:
За това пък можеш да се повозиш на кола-трамвай! Използва се за пиар и реклама:
Линия за преглед и малка техническа проверка на трамваите:
Апарат за посипване на пясък. Трамваят може да посипе пясък на пътя в случай на хлъзгане (при лед и листа), въпреки че тук се използва сравнително рядко.
Мястото на диспечера, тук се изготвя разписанието и трамваите се изпращат по различните линии. Всички стрелки в депото са автоматични – сътрудникът трябва само да натисне необходимото място, а компютърът прави всичко останало. На екрана са изобразени всички трамваи.
Всеки работник има собствен набор от инструменти, но винаги може да вземе от общия набор, това което му е необходимо.
Дъното е гладко, защото сега почти цялото оборудване е поставено на покрива.
Трамваите се мият в депото, тук сместват водата със сол, като се използва чешмяна вода, дъждовна или вече използвана.
Най-интересни обаче са трамваите, претърпели авария. В случай на сериозно ПТП, трамваят е изтеглен за около година: застрахователите много дълго разследват случая, а ако катастрофата е станала във Франция или Германия, става още по-весело.
Чисто, точно и открито – така може да се опише депото. Нас просто ни пуснаха през вратата без разпит и проверка на паспортите.
История
В града има и други трамвайни депа. Едно от тях се използва за съхранение на трамваи с историческа стойност.
Тук на практика са събрани всички градски трамваи от всички периоди, само конният не се е запазил. Понякога излизат в града. Запазеният им вид е радост за окото:
И седалки с въртящи се гърбове, за да можеш винаги да седиш в посока на движението.
Най-много се зарадвах на вагоните без стени:
… и вагонът-вана. Само че точно тези, не ги пускат в движение – страхуват се от пробиване на контактния проводник. Въпреки, че във Виена ги пускат в движение.
Старите вагони за масово употреба се продават на други градове, а понякога се използват за обслужване на пътя. Например за почистване на снега:
А кога и ние ще имаме нещо такова?
Ето такова е миналото и настоящето на съвременния трамвай. Ние все още сме далеко от това ниво: у нас трамвая е или вагон във вакуум, или транспорт за някоя баба върху стари релси. За да се постигне подобно ниво е необходимо градът като цяло да бъде удобен за хората, да се провежда правилна транспортна политика включваща и агломерациите и да се инвестира в развитието на жителите, само в този случай трамваят като инструмент се свърши своята работа и ще се изплати напълно.
