Какви трябва да бъдат пешеходните пътеки

Днес ще поговорим за пешеходните пътеки и какви трябва да бъдат те. Всяка година у нас загиват хиляди души, опитвайки се да пресекат улицата. Вместо да защитят пешеходеца на пътя, властите се занимават със съзнателни провокации : опитват се да вкарат хората под земята, поставят нерегулирани зебри на многолентови пътища, махат светофари, като заставят хората да притичват по пътя на непозволени места.



Какви видове са пешеходните пътеки? Те са подземни, наземни и надземни. Може и да се учудите, но в градът пътеките трябва да бъдат само наземни. Да вкараш пешеходците под земята е направо нехуманно. Подлезите не могат да се използват от инвалиди, те са скъпи и неудобни, малко на брой са и заради тях, пешеходците притичват през шосето. В Москва например 28% от населението са хора над 60 години, в инвалидни колички, болни или травмирани. На тях им е много трудно да използват подлезите, а още по-трудно да прибягат шестте платна на пътя. Когато си на 25 и си млад и силен, това ти се струва лесно, но ако си на 70 и пред има шест платна с автомобили, а ти се придвижваш бавно, това вече е друга работа. Добрите пешеходни пътеки са нужни на огромно количество хора.

Най-ужасни са надземните пешеходни пътеки. Особено у нас. Ако в Европа все още се срещат леки и удобни конструкции, то у нас всяка надземна пешеходна пътека е построена така, че в случай на война, по нея да може да премине танкова колона. Изобщо с пешеходните пътеки ситуацията е много интересна. В центъра на града, където трябва да има зебри, у нас на всяка крачка се роят подлези. В същото време, на магистралите, къдато би трябвало да има подземни и надземни пешеходни пътеки, се рисуват зебри.

Ето един ярък пример за идиотизъм:

Да се сложи нерегулирана зебра на такова място е просто престъпление. За това пък на улица „Тверска”, от площад „Пушкин” до площад Манежен има четири места, на които можеш да пресечеш улицата и всички са подземни. Въпреки че, на улица”Тверска” няма никакъв смисъл да се строят подлези.

Нека да видим центъра на Ню Йорк:

В Манхатън не видях нито един подлез. Само зебри. На всеки 50-100 метра.
А ето и Вашингтон. Пътят към Капитолия е толкова широк, колкото и улица”Тверска”, но и тук няма нито един подлез, само зебри на всеки 150 метра.

У нас е прието да се мисли, че ако се премахне светофара ще се улесни ситуацията на пътя. Но всъщност това не е така. Вижте улиците „Ленинградска” и „Тверска”. От МКАД до Кремъл има само няколко светофара и задръстването е по цялата улица. На участъка от улиците „Пушкин” и „Белоруска” няма нито един светофар, но там има задръстване даже и през нощта. Заради това, е в реда на нещата там да не се пресича. На Третият пръстен и МКАД също няма светофар, а засилен трафик има. Светофарите разпределят равномерно потока от автомобили. Пропуксвателната способност на централните ни улици не е съобразена с това, че от всички страни прииждат хиляди автомобили. Вместо да чакат на светофара всички ще засаднат в образуваните тапите и ще стоят там. Без светофарите няма да има възможност да се регулира този поток.



Като цяло, в развитите страни броят на светофарите е в пет пъти повече, отколкото у нас. При това, даже при нашите отвратителни античовешки норми, обезопасеността на пешеходните пътеки е едва 40% от нормата. Правилно разположения и регулиран светофар, не е препятствие за трафика от автомобили, а е средство, което го прави РАВНОМЕРЕН. Равномерността на потока е най-важното свойство, което увеличава пропусквателната способност на магистралата като цяло. В противен случая, потокът преминал през едно „безсветофарно” кръстовище, веднага бъде „затапен” на следващото.

Както виждате, ако махнем светофарите, никога няма да се оттървем от задръстванията. Строежът на няколко пътни нива и премахването на светофарите е по-подходящо за скоростните междуградски магистрали, където това реално би затормозило движението. А в града, светофарите трябва да регулират трафика от автомобили, като го правят равномерен. А как е у нас? У нас винаги е наобратно.

Съществува и един важен психологически момент. Хората не обичат да преодоляват допълнителни препятствия. Никой не иска доброволно да се спусне в мръсен и тъмен подлез и поради тази причина, при първата удобна възможност, хората притичват през платното на непозволени места като попадат под колелата на автомобилите. Да вземем „Садовое кольцо”в Москва. Там подлезите за пешеходци са разположени по средатата на улицата през 500 метра. Това е пределът на пешеходната достъпност. Хората просто не могат да преминат и са принудени да притичат през шосето, рискувайки живота си. Самият аз, няколко пъти една не ударих такива „самоубийци”.
Сега, дайте да видим какви трябва да бъдат пешеходните пътеки.

Те са регулирани и нерегулирани.

Независимо от това, каква пешеходна пътека ще правим, тя трябва да бъде добре осветена. Това е едно от сновните правила. Никакви мигащи лампички, никакви знаци не защитават пешеходеца така, както доброто осветление. Ето пешеходна пътека в Брюксел, тя се вижда от далече.

Мощни прожектори осветяват пътеката от двете страни. За справка, в гр. Самара, пешеходният надлез струва 126 милиона рубли. За същите пари би могло да се постави осветление на 252 зебри, като ги направят по-безопасни.

Пешеходна пътека в Хага. Знакът за пешеходна пътека е най-добре да се дублира и постави горе над нея, тъй като край пътя често го закриват дървета. Изобщо това е идеалната нерегулирана пешеходна пътека. Има осветление, острови за безопасност и самата пътека е вдигната до нивото на тротоара. Просто е прекрасна! На такава пешеходна пътека човек е в безопасност.

А ето пълна противоположност в Москва. При това е важна пешеходна пътека водеща към спирката на трамвая.

Всички пешеходни пътеки в Цюрих се отличават със светещи стойки и поставено осветление отгоре.

Пешеходна пътека в Копенхаген.



На второстепенните пътища, към вътрешните дворове, при слизане на улицата, пешеходната пътека трябва да е на нивото на тротоара.

Изход от вътрешен двор в Париж.

Пресичане в жилищен квартал в Будапеща.

В Холандия понякога в жилищните квартали вкички пешеходни пътеки са повдигнати. Това значително повишава безопасността. Обърнете внимание, на пешеходната пътека няма знак за предимство или светофар. Това е много добре и никой няма да се движи по улицата, мислейки че е с предимство. Всички са много внимателни и точни. Невероятно, но факт, произшествията на нерегулирани кръстовища с два равнопоставени пътя са значително по-малко, отколкото на кръстовища, където предимството на пътя е ясно обозначено.

Правилно пресичане на паркинг във вътрешен двор. На шофьорите в жилищните квартали не бива да се предоставя възможност да се движат със скорост от 60-80 км/ч. Такива пешеходни пътеки са по-добри решения от легналите полицаи, тъй като акцентират вниманието на шофьора върху пешеходната зона. Сега не пешеходецът е този, който пречи на пътя, а обратно.

Ако на пътя има повече от две платна във всяка посока, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се постави светофар.

По-голяма част от пешеходци загиват на нерегулирани пешеходни пътеки на пътища с повече от две платна за движение. Когато автомобил от първата колона пусне пешеходецът да мине, тези от другата колона просто не го виждат. В това видео проблемът е отлично представен:

Непременно трябва да се постяват острови за изчакване по средата на пътя, за да могат пешеходците спокойно да изчакат ако не са могли да пресекат улицата на зеления сигнал.

На по-слабо натоварените участъци могат да се поставят бутони на за включване на зелена светлина на светофара.

Понякога пешеходните пътеки се отличават с контрастни покрития, например с плочки.



Това у нас е така на „Бульварное кольцо”.

Това е добре.

А сега дайте да видим как не трябва да се правят пешеходни пътеки. Това тук е идеален пример за неправилно пресичане. И то точно около Кремъл. НЕ ТРЯБВА да се поставя пешеходна пътека на шестлентов път. Тук няма, нито нормално осветление, нито остров за безопасност. Тази пътека е поставена от идиоти.

Ето още една неправилно поставена пешеходна пътека. Тук отново няма, нито светофар, нито остров, нито осветление. Ситуацията се влошава от паркираните автомобили, от които не могат да се видят пешеходците.

Дори не споменавам, че много от пешеходните пътеки са наводнени.

Закрити от паркирани върху тях автомобили.

Или са без нормална маркировка.

И още веднъж, лоша пешеходна пътека:

Добра пешеходна пътека:

Лоша.

Добра.

Разбира се, всеки случай е индивидуален и не бива с един аршин да мерим всички пешеходни пътеки. Но има правила, които не бива да се нарушават.

Ако кметът на Вашия град започне да разпъва локуми за магистрали без светофари, да знаете, че е некомпетентен мошеник. Нито един нормален човек няма да се опитва да вкара пешеходците под земята. А ако видите нерегулирана пешеходна пътека върху път с повече от едно платно за движение, да знаете, че е нарисувана от злодей, който се опитва да ви погуби.

 

* Оригиналът е от блога на Илья Варламов

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *