Геноцид за автомобилистите или проста справедливост?

В българските градове се наблюдава явен дисбаланс в развитието на инфраструктурата за личните автомобили и тази за обществения транспорт. Този дисбаланс не се е появил от само себе си. Причината се крие в това, че хората, които вземат решения, управляват градовете или имат влияние върху градските власти, се придвижват изключително с автомобили.

Кметът и останалите чиновници, които виждат града само през прозореца на автомобила си, не могат да го направят удобен. Те не могат да си представят как реално може да се подобри инфраструктурата на обществения транспорт, тъй като практически не контактуват с нея.

Ако Йорданка Фандъкова поне веднъж се е возила с автобус, трамвай или тролей, като останалите софиянци, то този вид транспорт никога нямаше да попада в задръствания наравно с останалите автомобили и отдавна щеше са има собствени платна за движение.

Ако чиновниците ходеха пеш до Президентството, вместо да се движат с автомобил по вътрешните дворове, то срещу Президентството отдавна щеше да има удобна и безопасна зебра, вместо подлез, който е неудобен за ползване.

На хората, които се движат из града с автомобил им се струва, че всички останали също използват само личните си автомобили. Но в действителност, повечето от жителите на който и да е град, не ползват автомобил всеки ден по редица причини.

Например, личният автомобил се използва само от 20% от хората за ежедневно придвижване до работа/училище. Погледнете пред жилището си през деня, голяма част от колите са там, повечето хора използват градския транспорт или ходят пеш. Освен това, за мнозина личният автомобил е просто недостъпен: за децата, подрастващите, пенсионерите, социално слабите граждани.

За това е много важно да се спазва правилен баланс, за да имат хората комфортна алтернатива на личния транспорт.

Ако се инвестира само в пътно строителство и автомобилна инфраструктура, ще възникне ситуация, при която човек ще се стреми да си купи автомобил при първа възможност. Причината е, че да се придвижваш из града пеш, на велосипед или с обществен транспорт, ще бъде невъзможно. Създава се култ към автомобила и много бързо се натрупва критична маса от лични транспортни средства, които градът не е в състояние да поеме.

Между другото, шофьорите, които не могат да си представят живот без кола, би трябвало най-напред да лобират за развитието на обществения транспорт и вело инфраструктурата. Колкото по-популярен стане обществения транспорт, толкова по-свободни ще бъдат пътищата.

Обикновено, като чуят думите „велосипед“ или „велоалея“, шофьорите веднага си представят картина, в която са изгонени от удобния автомобил и се заковават за волана и педалите, както Исус е бил закован на кръста.

Относно велосипедите в града трябва да отбележа няколко момента:

1. Никой никого насила не може да те накара да караш велосипед. Не искаш ли – няма. И изобщо никой никога не е твърдял, че всички трябва да се качим на велосипеди.

2. Не става дума за това, че ще карате колело 20 километра по шосето. Разбира се има и такива екстремни типове, за които и 100 км на ден навъртени в града не са проблем, но те са изключение. Велосипедът е удобен да се използва като транспорт „за последните метри“. Ако вие, например, живеете в покрайнините, сутринта се качвате на велосипеда и карате няколко километра до близка спирка на метрото или трамвая.

3. Ако днес по улиците виждаме малко велосипеди, това не означава, че София не се нуждае от тях. Според статистиката, хората се отказват от придвижването с велосипед по три причини: безопасност, времето и възможности на съхранение на велосипеда. Относно времето нищо не може да се направи. Но другите въпроси могат да бъдат решени. Ако в близост до дома Ви няма нормален охраняем паркинг за велосипеди, то Вие едва ли ще сурнете колелото по стълбите или асансьора, за да се придвижите после с него до метрото.

А и в метрото, Вие няма да го оставите заключено за някой стълб цял ден, тъй като ще Ви го откраднат. Ако няма нормални вело алеи, то мнозинството от нас няма да рискуват да карат колело по платното. А ако градът е препълнен с подлези, то за доста хора, разходката с велосипед, става невъзможна. Когато в града се появи нормална велоинфраструктура, много хора ще яхнат колелата и ще освободят пътя и градския транспорт. Тогава всички ще спечелят.

В Европа например, често може да се срещне ситуация, при която човек има два велосипеда. С единият се придвижва от къщи до спирката на метрото, а с другия от метрото до работа.

4. Да се говори днес за велосипеди не е много коректно, тъй като сега активно се развива индивидуалният електротранспорт. Скутери, моноколела, ховърборди и др. п. Всяка година се появява нещо ново и все повече хора започват да ги използват като транспорт за „последните метри“. Но както и при велосипеда и за тях е нужна инфраструктура.

5. На жалващите се от лошото време, препоръчвам да се преместят във Финландия.
Във Финландия 6 месеца е зима, но хората съвсем спокойно се придвижват на неголеми разстояние с велосипед, а у нас зимата е максимум 1 месец.

 

Някой може да възрази, че градът трябва да е удобен за автомобилите като в САЩ.

Аз отдавна наблюдавам САЩ много внимателно. Вярно е, че страната винаги е била автомобилна, както и че американецът не може да си се представи без кола. Но тук трябва да отбележим, че:
– Американските градове са устроени по съвършено различен начин
– И в това устройство няма нищо хубаво, вече писах за това.

Няма такъв американски град, който може да бъде посочен като пример на удобен за автомобилите град. От повече или по-малко удачни примери за град, предназначен за автомобили, може да посочим Дубай. Но това е град с много висока цена за вход.

Що се отнася до САЩ, то към момента там активно се развива системата за обществен транспорт. Ето, за пет години, САЩ направиха огромен скок в отношение на деавтомобилизацията. Появяват се нови релсови системи, подобрява се пешеходната инфраструктура.

За пет години се появиха трамвайни системи във Вашингтон, Канзас Сити, Далас, Атланта, Сейнт Пол,Тусон, Солт Лейк сити. За това време в България не се е появил нито един нов трамвай.

Във всеки град има хора, които по една или друга причина не могат без автомобил. На някой му трябва за работа, друг вози роднини. Аз имам познати, които просто се кефят, че стоят зад волана. Да ги лишиш от автомобила им е все едно да отрежеш крилата на птица.

Но едновременно с тях, има и такива хора, които се придвижват с автомобил, просто защото нямат друга алтернатива. Просто защото общественият транспорт е неудобен и неефективен, защото няма велоинфраструктура и т.н. Става дума за това, че трябва да има баланс. За да могат тези, на които колата наистина им трябва, да се придвижват с нея. За да може многодетната майка да не търси място за паркиране с часове. За да може, ако нямата личен автомобил, да не се чувствате непълноценен човек.

Днес ситуацията е точно такава, че в действителност няма алтернатива на личния автомобил. Задачата на градските власти е да направят така, че всеки да има алтернатива. В нашите градове това е голям проблем: развитието на обществения транспорт изостава от пътните реформи. Шофьорите, които са изтласкани от центъра, често няма къде да отидат. А това е проблем, на който се обръща малко внимание.

 

Разпространете тази публикация в социални мрежи! Направете света по-добър!

 

Източник.

Други статии

6 Replies to “Геноцид за автомобилистите или проста справедливост?”

  1. С много от нещата съм съгласен, ама какво му е да речем на подлеза пред президентството? Много е удобен, и тоалетни има вътре. Че и археологически разкопки за разглеждане.

  2. Много ме кефи снимката от трамвая в Хюстън (последната). Там градски транспорт НЕ СЕ използва, и обикновения пътникопоток са двамата на снимката 🙂

    1. Да, в САЩ почти всички се ползват коли, но те са вече разбрали, че няма как да направят град удобен за хора, ако кола е приоритет, опитват се да променят неща.

  3. Явно най-малко се краде от тротоари,та затова се правят еко пътеки,вело алеи,асфалт,кръгово,метро…

  4. бих ползвал велосипед и/или бих ходил пеша през хубавите сезони. освен инфраструктурата, трябва да се отбележи, че софия е хълмист терен с произтичащите проблеми. трудно ще вземеш 2 деца с велосипед – не ми давайте пример с копенхаген или ниските земи – те са равни. никъде не видях да пишете за бездомни и скитащи кучета – за мен това си е голям проблем, особено след като разкъсаха бокьо тачков (не искам да следвам неговия пример).

    финландия не е добър пример. проблем с велосипеда не е през стабилен сезон – зима, лято, проблем е като вали и е кално и пръска.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *