Белоруски панелки

Проблемът със застрояването не се свежда само до материалите или височината – може да има и хубави панелни сгради, а височината може да бъде и украшение за квартала. Това правило се отнася дори и към детските площадки – умелите ръце могат да разкрият цветовете, материалите, а не да подчертават грешките.

В този пост искам да Ви покажа новия квартал в предградие на Минск – Нов Боров. В определен момент проектантът не се е побоял да използва млади архитекти и е повярвал в идеите им. С помощта на няколко малки подобрения са могли да спасят почти готовият за издаване квартал от превръщането му в унила сивота.

Районът се изгражда на терен извън околовръстен път на града, но до спирката на метрото може да се стигне пеш или с велосипед за около 15 минути. Първата част вече е залесена.

По своята форма и удобства тези панелни сгради не са много по-далеч от съветските си прародители. В Белорус няма конкуренция между предприемачите, за това и няма голям проблем с купувачите – всички си избират едни и същи апартаменти, само местоположението им е различно. Въпреки, че на фона на новите квартали в самия град, дори и обикновените кутийки без излишна украса, изглеждат образцови.

Архитектите се включили след работата на строителите – сградите били построени и трябвало някакси да се справят със сивотата. В ход влезли боята, детайлите и окачени панели за входовете.

Било късно да се променя формата на сградата или планировката им, за това се появили орнаменти от дърво и метал. Тук няма ниши, предвидени за климатици, но ако се подаде заявление в управляващата компания, срещу символична сума могат да направят такива, дори с цвета на фасадата.

Навигация в голям мащаб. Подобно застрояване е по-видимо за автомобилите, за това е номерата трябва да бъдат по-големи, отколкото на малките улици в центъра.

Входовете са със стълби, но приятни на външен вид. В нишата за контейнер за отпадъци са направили гараж за велосипеди.

Обозначителни табелки при асансьора.

Материалите са най-обикновени, но след това е работил специалист по интериора:

Черна дъска за съобщения за съседите:

Микрорайоните са замислени като спасение за градовете от автомобилите: в тях има пешеходно пространство и социални обекти, а наоколо са пътищата – магистрали. В Европа дори е имало подобни жилищни комплекси, но в бившия СССР вътрешното пространство често е разделяно от коридори. Вече в наше време, тези коридори за преминаване на спешна помощ и пожарната се превръщат в алеи и паркинги, като се убива идеята за безопасно пространство за хората вътре в микрорайона. Тук всичко е стандартно:

Някои от дворовете са затворени с ограда. Живущите искат да имат собствен двор, но в плана на микрорайона това е невъзможно, за разлика от по-малките квартали. В противен случай на живущите ще им се наложи да правят кръгчета около дома си, заради заграденото място на някои жители.

Архитектите са поработили и над детските площадки. Отначало всичко са правели сами:

…след това просто купували готовите елементи от една американска фирма – така било по-просто:

Мило, но понякога претрупано. Тук, например, има твърде много скамейки:

В някои от дворовете са се постарали да запазят дърветата от лапите на строителите, а някъде дори им се е получило. Заради надигане на почвата се и наложило да се поставят такива решетки:

Площадка за контейнери за боклук, към която е приятно да отидеш! Не съм сигурен, че това е законно, за това пък живущите няма да изпитват постоянно отвращение към мястото, където живеят. Обикновеното изхвърляне на боклука поражда приятни емоции.

Трафопост – пакман! Тук вандалите няма да рисуват графити, тъй като не може да се възприема като бял лист хартия.

Гараж за велосипеди от стар контейнер. Отначало това било пи-ар измислица, но живущите били във възторг – започнали да се появяват още такива подобни гаражи. Само че били вече с открити и по-леки конструкции – контейнерът се оказал скъпо и неудобно решение.

Това удоволствие струва 40 лева годишно, на живущите просто се дава ключ от входа, а те си купуват добър катинар, който така или иначе им трябва и това е абсолютно нормално. В някои гаражи закрепването на велосипеда е вертикално за предното колело – което е лошо, тъй като момичетата, възрастните хора, децата и много други ще се затруднят с подобна акробатика. Това е най-нормалният вариант:

…а обществените велопаркинги са зле: няма нормална опора, не можете да заключите рамката с катинар, тъй като може да се повреди спирачния ротор или превключвателя.

Кошчетата за боклук са разработени от нулата: вътрешната част се вади лесно, тук не може да се изхвърли кутия за обувки, има покрив за предпазване от дъжд и сняг, пепелникът се отваря лесно отдолу за почистване.

В целия Минск тези полусфери са боядисани в жълто, а тук е някак по-човечно.

Тези жилища са по-нови, тук архитектите са се включили още при проектирането. Дворът е без автомобили:

Входовете са на нивото на тротоара. Въпреки това стълби пак има, само че вътре – в Белорус има идиотски норми за височината на първия етаж над нивото на земята. Жалко, че у нас не е прието на правилата да се кръщават с името на автора си – майките с количките, пенсионерите и обикновените хора с чанти всеки път биха благославяли инициатора на този идиотизъм, който напразно кара хората да страдат.

Входове има и от двете страни:

Вътрешното стълбище е закрито не с бетон, а със стъкло. Твърдят, че вечерно време са красиво осветени. Тук има и покрив годен за експлоатация – всеки живущ може да поиска ключ от съседа на последния етаж и да се качи на покрива.

В жилището на първия етаж се е появила веранда. Напомням, че това все още е панелна сграда, но с локално подобрение.

Тези сгради са готови за издаване, тук архитектите са работили задружно с проектантите и строителите на целия район. Намалили са етажността на сградите:

Сградите са разположени така, че да образуват затворен двор, всички коли са навън:

В двора има зони за деца и спокойна почивка за възрастните. Твърди се, че тук даже има място и за барбекю!

Малки, но готини детски площадки с релефна форма.

Не са забравени и родителите – до детските площадки винаги има скамейки. Макар че при такава етажност, може да наблюдаваш детето си от терасата – човешкия мащаб на сградите позволява да различиш лицето на детето:

Отдавна си мечтая за подобно нещо в двора – щях да си играя и през нощта )

Един от архитектите на проекта дори си е купил жилище тук!

Орнаментите на оформлението са поставени по-внимателно. Има дъска за обяви, красив стъклен навес с осветление, четки за обувки и т.н.

Нищо космическо – просто внимателно, функционално и с вкус. Да има и такова!

Красотата и архитектурата на жилищата се разваля малко от боядисаните люкове. Уви, тази минска традиция е стигнала и до тук. Надявам се, че ръката с валяка няма да се добере и до входовете и дворовете.

Новите сгради са отделени първоначално с голяма улица. Това, естествено не е пътно платно, но се чувства разрива с градската среда.

Сладка беседка с паметник на куче по средата на улица-паркинг. Идеята е това да стане място за срещи, въпреки че не съм уверен, че идеята ще просъществува, но може и да греша.

Велоалеята за сега е декоративна, но тук ще се появи голям квартал и тя ще стане полезна. Въпреки, че не е много интересно да се минава през паркинга – липсват фасадите с витрини по протежението на улицата.

А ето и черешката на тортата – пешеходен площад пред детската градина.

В микрорайоните училищата и детските градини стават център на обществения живот – просто няма други места от типа на улица с кафенета или крайбрежна улица, за това и основните срещи и социални връзки се случват на тези места. У нас обичат да убиват социалната функция на подобни точки като поставят ограда или паркинг, а тук са развили максимално идеята.

Родителите могат да чакат тук децата си, подрастващите да си уреждат срещи, пенсионерите да четат вестници – това е център на обществения живот в района. Има и банална безопасност – децата излизат от вратата на детската градина и попадат не под колелата на кола, а пред фонтана.

Тук може да се провеждат празници и да се формира това добросъседство, за което често пиша. Съгласете се, че подобно място не ви се струва диво:

Тук има павилион за отдаване под наем на ракети, велосипеди и други подобни неща.

Има и кафене с пекарна.

През зимата площада става пързалка, а през лятото тук работи сух фонтан. Казаха ми, че това е първият сух фонтан в страната. Звучи малко странно и до сега не мога да повярвам.

Зона за спокоен отдих.

Спортна зона с тренажори и баскетболна площадка. Последната е поставена твърде близо до жилищната сграда и сега има постоянни жалби от хората.

Често ме питат, защо е нас се строят лайняни неща. Въпросът е много философски и без алкохол не може да се разгледа, но проблемът е един – остарели подходи и нежелание за промяна. За предприемачите е удобно да правят нискокачествени кутийки и да не тревожат, хората все пак са израснали в подобни жилища и дори не подозират за наличието на други. Тук примерът е за това как предприемачът е решил да рискува и е уцелил джакпота. Още повече, че това не е елитен район, новите решения не повишават стойността в квадратни метри в пъти – просто е променен подхода към формирането на градската среда и стил на живот. Уверен съм, че и други предприемачи ще започнат да се променят, за да бъдат в крак с такива пионери, а хората вече ще сравняват останалите градски проекти с Нов Боров.

 

Източник.

Други статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *